Мисля, че през последните дни, седмици, дори и месеци, се натрупаха доста мнения в посока на бюджета особено в посока на разходната част - на разходите за персонал, възможностите да се овладеят като темп на нарастване. Така че ако новата власт има желанието наистина да се справи с влошаващата се траектория на бюджета, има мерки, които мисля, че биха срещнали и подкрепа от обществото. Това каза старши изследователят в Института за пазарна икономика Петър Ганев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ по Радио ФОКУС.
И допълни: "Дали ще бъде просто сливане на ведомства, което звучи популярно, но то само по себе си не означава автоматично по-малко разходи, но говорим за премахване на незаети щатни бройки, на автоматизмите във заплащането, потенциално приравняване на работещите в бюджетната сфера и на държавните служители с всички останали работещи, които си плащат осигуровките, т.е.има поне 4-5 такива идеи, всяка една от които може да помогне на бюджета и постепенно да го върне в едни нормални рамки".
Според експертът не всички мерки обаче могат да бъдат изпълнени за няколко седмици или месец, тъй като сме в условия на "авариен" бюджет.
"Трябва да бъде приет редовен бюджет за тази година, който да даде първата рамка, и вече с редовния бюджет за 2027 г., най-вероятно, истинската политика на новото правителство ще може да бъде видяната, тъй като при вече зададена политика по доходите, няма чак такова пространство за огромни мерки сега в бюджета на средата на годината, но все пак има структурни решения, които могат да облекчат разходите в дългосрочен план. Например автоматичните механизми за повишаване на заплати в държавната сфера, потенциално ограничаване на харчове, които минават през взаимодействие с частния сектор, обществени поръчки, ремонти, инвестиции. Това са неща, които в по-голяма степен могат да се управляват, но новата власт трябва да покаже посока на консолидиране на бюджета", коментира още Петър Ганев.
Капаните пред фискалната дисциплина са голямото повишение в разходната част.
"Тази година ще имаме много високи инвестиции, тъй като по ПВУ, трябва да се харчи, да се инвестира в другите европейски програми, също ще бъдат в голям мащаб. Имаме огромна инвестиционна програма за общините, която си е наша, но също с индикативна таблица в бюджета, знаем за близо 4 млрд. евро. Имаме рекордни разходи за персонал. Никога не са били от такъв мащаб - над 10% от БВП са разходите за персонал в бюджета. Така че ето виждате, и в текущи разходи и в инвестиции сме на нива, които изискват внимание и промяна на траекторията, не може просто по инерция", предупреждава експертът.
Петър Ганев счита, че това е предизвикателството пред новата власт - да вземе отношение по тези проблеми. Той казва, че ще има ресурс за политики, но все пак мерки трябва да се вземат. Според него не е задължително те да доведат до социално напрежение.
"Не може за една година в най-голямото министерство да нараснат с 40% разходите за заплати, както се случи миналата година. Това не е нормална политика да продължава в тази посока. Напротив, ако сега не се вземат тези мерки, които са сравнително популярни и имат така подкрепа в обществото, особено разбира се, работещи хора, които плащат голяма част от бюджета, тогава рискуваш да отидеш в по-тежка бюджетна криза, и вече тогава идва социалното напрежение, тогава идва политическата нестабилност, това, което сега стана в Румъния. Румъния изпусна бюджета", казва той.
Според него трябва да се запази установения в България модел, който прави страната ни по-конкурентна и позволява повече доход да остава хората.
"Да се запази данъчната политика, да се опитаме да върнем разходите там, където знаем, че е устойчиво, а именно до 40% от БВП са едни устойчиви нива, които означават, че имаме или никакъв, или много малък дефицит. Излезем ли извън тези 40%, се появява проблем. Последното правителство преди да падне заради големите протести, беше внесъл бюджет с разходи 45% от БВП. Ето това е тази нестабилност. Вместо 40% те бяха внесли 45%, което означава натиск от данъците, по-висок дълг и така нататък. Така че просто трябва да се спазват тези правила, разходи до 40% от БВП, дефицит най-много 3% и дори с траектория към балансиран бюджет, запазване на основните данъци и вече опит за една по-ефективна държава, тъй като във всяка сфера има пари, въпрос на ефективност е как те се харчат".
