Изследваме какво знаят хората, как възприемат, разбират и разсъждават по икономическите политики. Ние икономистите имаме толкова много да научим от обществото, колкото и да преподаваме. Потапяме се в опита на обществото и можем да създадем по-добри политики. Преживяванията на хората дават много по-добра картина на политиките. Това сподели в интервю в предаването "Събота 150" проф. Стефани Станчева от Харвардския университет.
Тази седмица тя беше удостоена с престижната награда за млади учени на Асоциацията на американските икономисти.
39-годишната проф. Станчева е сочена, че е сред най-добрите икономисти на десетилетието.
А наградата ѝ - на името на Джон Бейтс Кларк, американски неокласически икономист, е за работата ѝ в областта на публичната икономика, която изследва данъчното облагане на фирми и физически лица, как хората разбират икономическите нагласи, какви са техните възприятия, а също и тяхното разбиране на климатичните промени, миграция и други глобални проблеми.
"Иновацията ни е на базата на тъй наречени "големи данни", но те са върху нещо, което се случва в съзнанието на гражданите и го правим с мащабни анкети, разработвани от нас", сподели проф. Станчева пред БНР.
В Харвард е създала лаборатория за социална икономика:
"В САЩ и другите държава мразят инфлацията. Все пак основната причина е, че заплатите ни не догонват инфлацията. Хората смятат, че работодателите имат свобода на действие, а не, че са ограничени от пазарните сили. Инфлацията поражда усещане за несправедливост и най-засегнати са хората с ниски доходи. Инфлацията поражда негативен стрес и гняв, и в САЩ често е насочен към бизнеса, към правителството и системата."
За икономическите политики, които предлагат партиите, за да се гласува за тях, проф. Станчева коментира:
"Това са абстрактни неща и оформят живота ни, но икономическото образование отсъства от образованието. За повечето хора, за нас като граждани, се налага да гласуваме за политики, а не получаваме базисно образование по икономика, учим биология, химия, физика и др., а икономиката е базисна наука".
Проф. Станчева разясни, че в момента работи за "нулево сумово мислене", че печалбите на един човек, идват за сметка на други.
"Това има влияние върху политиките. Задайте си въпроси, ако мигрантите печелят е за сметка на местните жители. Вярвате ли, че ако богатите печелят, бедните задължително губят? Ако някой получи по-голямото парче от тортата, то друг ще получи по-малко. В нашето изследване доказваме, че такава е нагласата. Тази нагласа е силно свързана с опита на семейството, опита на страната и не е ефект на възраст, а на поколение. България е по средата - с малък ефект на възрастта", обясни проф. Станчева.
cross
