Делото на Светите братя е революция срещу цивилизационния монопол на тогавашния свят
Защитата на кирилицата и историческата истина за нейното цивилизационно утвърждаване не е въпрос на национално тщеславие, а на културен суверенитет
Има народи, които са оставили след себе си крепости. Други - армии. Трети - прахоляка на цели империи, разпилени под напора на историческите превратности.
Но има и народи, чието най-велико историческо дело не е извоювано на бойното поле, а е сътворено с букви. България принадлежи именно към тях.
В историята на Европа малко събития имат толкова дълбоко и дълготрайно геополитическо значение, колкото създаването и утвърждаването на българската писменост чрез делото на Св. св. Кирил и Методий и държавническата воля на средновековното българско царство. И това е така, защото една азбука, освен културен и образователен инструмент, е и цивилизационна технология, чрез която един народ пише, мисли и съхранява паметта за света, към който принадлежи.
Делото на Светите братя е революция срещу цивилизационния монопол на тогавашния свят. През IX век в Европа господства религиозната догма за „трите свещени езика“ - латински, гръцки и еврейски. Смятало се, че само те били достойни за общуване с Бога, за култура и за държавност, а от тази гледна точка всички останали народи били обречени да бъдат етнографски пълнеж за чужди империи. С утвърждаването на българската азбука се разрушава именно тази изкуствена цивилизационна йерархия и се дава тласък на истинска цивилизационна еманципация, защото българите и другите славяни получават право на собствен глас пред Бога и пред Историята. Езикът на „варварите“ става език на Светата литургия, на философските размишления и на държавното управление.
Трябва ясно да бъде разграничен творческият акт по създаването на една азбука като система от писмени знаци и държавно-политическият акт, в резултат от който възниква писменост с цивилизационен мащаб. Историята познава много мимолетни азбуки, плод на творческото усилие на просветени умове. Готският духовник Вулфила, ръкоположен за „епископ на християните в готската земя“ от константинополския епископ през 341 г., не само покръства готите, но и създава азбука и превежда Библията на готски език. Неговата катедра е била в Никополис ад Иструм, край днешно Велико Търново - по това време ключово средище на религиозно и културно взаимодействие между Римската империя и германския свят. Но от тази азбука не остава нищо. Руните на германските племена също остават без универсална държавна употреба. Древноунгарската руническа писменост, роваш, също оцелява само като археологическа находка.
Ключовото значение за пребъдването на българската азбука е държавно-политическият акт на нейното утвърждаване. Нещо повече - българската азбука се превръща и в истински цивилизационен феномен, защото надхвърля своя първоначален етноцентричен ареал и се възприема от много други народи. И това е изключително достижение. Арменската азбука, създадена от Месроп Маштоц през IV век, например, също оцелява до наши дни, защото зад нея застава арменската държавно-църковна традиция, но тя си остава затворена в своя етноцентричен ареал. С други думи, дори една азбука устойчиво да се вгради в духовността на един народ, това все още не я превръща в цивилизационен феномен. Тя става такъв, когато наред с институционализирането ù в държава, църква, образование и книжовна традиция, бъде възприета и от други народи. Тогава буквите стават геополитика. Именно тук се намира същинското величие на България.
Полемиките дали Кирил и Методий са „българи“, „гърци“, „славяни“ или „византийци“ имат далеч по-малко значение, отколкото съвременните националистически страсти им приписват. Геният на двамата братя е в създаването на азбуката като духовен инструмент. Но тя би останала само бележка под линия, като готската азбука, например, ако средновековната българска държава не я бе институционализирала. България превръща в официална държавна политика делото на учениците на Св. св. Кирил и Методий и извършва истинска културна революция: създават се книжовни школи, изгражда се интелектуална инфраструктура, формира се корпус от преводна и оригинална литература, а писмеността става официален инструмент на държавата, църквата и дипломацията.
Следователно, дилемата „българска или славянска писменост“ е в значителна степен фалшива. По своята културна функция тя без съмнение има общославянско значение. Но по своя исторически произход, институционална кодификация и цивилизационно утвърждаване тя е българска. Както латиницата е универсална за десетки народи, без това да отменя нейния древноримски произход, така и кирилицата е възприета от много народи, но това не заличава нейната българска държавотворна основа.
Именно затова българската азбука има геополитическо измерение и до днес. Защото културното влияние е най-дълготрайната форма на власт. Империите се разпадат, армадите потъват, границите се преначертават. Но азбуката остава. Кирилицата изгражда огромно културно пространство - от Балканите до степите на Евразия. Създава общност на текстове, религия, администрация и историческа памет. Днес над 250 милиона души пишат на кирилица.
Всяко велико културно наследство поражда и битка за неговото притежание. Неслучайно различни геополитически центрове се стремят да присвоят или пренапишат историята на кирилицата - да я обявят за „славянска“, за „руска“, за идваща „от македонските земи“. Историческата истина е противоположна. Когато в българските духовни и политически центрове Преслав и Охрид се създават книжовни школи, превеждат се богословски и философски текстове, Москва не съществува като политически субект. Българската духовна традиция е тази, която достига до Киевска Рус и формира нейния книжовен и религиозен модел. С други думи - цивилизационният поток тече от България към Русия, а не обратно.
Защитата на кирилицата и историческата истина за нейното цивилизационно утвърждаване не е въпрос на национално тщеславие, а на културен суверенитет. Защото делото на Св. св. Кирил и Методий съдържа в себе си един голям европейски урок. Показва, че Европа не е „топилня“ за етническа и езикова унификация, а споделено геополитическо пространство, в което различните народи получават право на собствен духовен глас и идентичност.
Някои съвременни евразийски идеолози се опитват да противопоставят кирилицата на Запада, сякаш буквите сами по себе си носят антизападен код. Това е фалшификация. Българската писменост възниква именно като европейска писменост, призвана да бъде мост между християнския универсализъм и правото на културна идентичност. Кирилицата не е оръжие срещу Европа, а част от нейната социокултурна същност.
Днес, когато България е член на Европейския съюз, кирилицата се превърна в третата официална азбука на европейската общност, редом с латиницата и гръцката азбука. Това е историческото признание, че българската културна мисия е част от европейската социокултурна архитектура на Европа.
Затова не трябва да ограничаваме отношението си към кирилицата само до умилителните празнични ритуали, училищни тържества или фолклорна гордост, които изпълват българското духовно пространство ежегодно около 24 май. Защото нашата азбука е нещо много повече - доказателство, че България не е онази „малка страна“, с която често временни политици оправдават своето безсилие и безидейност, а е исторически субект, който твори цивилизацията на Европа.
Народите оцеляват не само чрез армии и икономики, а чрез способността си да създават смисъл. България е създала именно такъв смисъл - чрез буквите. И може би това е най-големият исторически принос и в същото време победа на нашия народ: че е създал духовен хоризонт. Защото има победи, които се измерват в километри. Но има победи, които се измерват във векове. Българската азбука принадлежи към вторите. Бъдете горди, победители!
Автор: Доц. д-р Борислав Цеков, Консервативен форум
trud.bg
