Избирахме те внимателно! Държахме те с измръзнали треперещи пръсти… Отдавна те очаквахме! Какво е празникът без теб?! Събрахме се, за да ти помогнем да станеш още по-красива! Постарахме се! Да можеше да се погледнеш… Украсата ти отиваше! Светеше. Сияеше дори и нощем. Танцувахме около теб! Поставихме ти връх, като корона! Беше скрила под себе си пакети с радост! Можеш да опишеш изненаданите ни лица… И за това как те, ден след ден, ставаха все по-равнодушни…
“Хей, момчета! Като излизате изхвърлете елхата!”
До кофата, не в нея! За да свидетелстваш, преди да умреш, за нелепостта на днешните тържества. И за още нещо по-важно…
Вие, които бленувате за човешки комплименти и внимание – никога няма да събирате погледите така, както го прави елхата в края на годината. Вижте сега нейната слава!
В първите дни на новолетието дръвчетата се събират около контейнерите, за да си разказват истории за временността на суетния блясък. Убиват времето, докато дойде голямата кола, на която се возят делови мъже… Разкази за дърветата и хората…
Някой ще каже: “Не си прав, тя беше част от празника!” А аз ще ви отвърна: Догодина избирайте думи! Внимателно! Погалете ги с измръзнали пръсти, когато излизат, за да не изстинат от ледените ветрове на света. Празникът на Словото станало плът не може без думи. Истински, а не от тези, обвити в лъскави опаковачни клишета или поръсени с брокат… Думите, превърнати в молитва, събират хората с ангелите и предизвикват предчувствие за неизказано веселие. А лицата стават по-мирни, ден след ден…
Хей, момчета! Като влизате, донесете думи, в които има вечност!
Има и друг край, освен голямата кола. Някой те търси, за да вземе душата ти в ръце, както се прави с бебе. Някой знае, че бебето си ти. И това е истински повод за празнуване! Прошепни Му, че Го очакваш с нетърпение.
П.П. Съзнавам, че живеем във време, в което противопоставянето на дървета и думи се счита за некоректно, а скоро дори може да бъде забранено…
