Зам.-министърът на екологията Николай Кънчев изкара мандат като шеф на НПО

Ива Митева и куп министри на служебния премиер Георги Близнашки, обвинявани като Кирил Петков в несъвместимост

https://crimes.bg/vodeshha-tema/zam-ministarat-na-ekologiyata-nikolay-kanchev-izkara-mandat-kato-shef-na-npo-3/133564 Crimes.bg
Зам.-министърът на екологията Николай Кънчев изкара мандат като шеф на НПО

Ива Митева и куп министри на служебния премиер Георги Близнашки, обвинявани като Кирил Петков в несъвместимост

Разразилият се скандал около участието на Кирил Петков в ръководството на неправителствената организация „Да запазим Корал“, не е първият, а и едва ли ще е последният, свързан с т.нар. несъвместимост при заемането на висок пост в държавната администрация.

 

Съгласно Закона за администрацията, премиерът, министрите и зам.-министрите, не могат да са шефове на фирми, НПО-та или кооперации. Но през годините има не един и два такива случаи, за които обаче не се вдига толкоз шум и не се стига до разследване как точно да подали декларациите за несъвместимост и кой кого е разписал под книжката. Иначе Главният инспекторат на Министерския съвет има разработени специални правила за контрол и проверка за тези т.нар. конфликти на интереси.

 

Най-драстичният пример е свързан с Николай Кънчев, който обаче си изкара най-спокойно мандата като зам.-шеф на екологичното министерство, а същевременно се подвизаваше като председател на неправителствена организация. При това никъде не го бе декларирал. Докато е в министерството на екологията, той е и ръководител на македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ , регистрирано през 1990 г. от Софийския градски съд.

 

И как Кънчев да излезе от управата на това дружество, след като то е собственик на атрактивния имот на ул. „Искър“ №6, който от няколко години функционира като платен паркинг. Можем да си представим какви пари се изкарват от такова място в претъпкания с коли столичен център. А когато този имот е обрасъл с бурени и храсти, в него са регистрирани 1800 македонци и албанци. Тази адресна регистрация, няма съмнение, също е била добре заплатена услуга, без която те не могат да вземат заветните български лични документи и с тях спокойно да живеят и работят в Европа.

 

Николай Кънчев има и още една причина да държи на ръководния си пост в НПО-то. За имота на „Искър“ 6 има подписано разрешение за строеж на хотел. Важен детайл е, че то е издадено през 2016 г. на името на… македонско културно-просветно дружество „Гоце Делчев“. Първата копка обаче се забавя, понеже през октомври 2018 г. е арестуван бате Харо, скандалният шеф на Агенцията за българите в чужбина – Петър Харалампиев. Този бос в корупционната схема, който беше разписвал удостоверения за български произход, и досега не е осъден, като от ареста му вече са изминали почти 6 години.

 

Преди време около македонското  културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ с шеф Николай Кънчев и имота на пъпа на столицата избухна и друга афера. Оказа се, че това НПО е дало пълномощно на Рамез Ахмад Шараф, за да ги представя в имотни сделки. Само че Шараф беше арестуван като лидер на банда за кибер престъпления, източила 44 млн. евро и 15 млн. долара от американски и европейски фирми. Кънчев е разписал пълномощното на Шараф, за да може ливанецът да се захване с издаването на строителна документация за изграждането на хотел върху имота на „Искър“ 6, който при това трябвало най-нахално да се казва... „Македония“.

 

Николай Кънчев, да припомним, беше спряган и като зам.-министъра, който е отговорен за внасянето на италианския боклук, изгарян в нашите ТЕЦ-ове. Както е добре известно, и в тази сфера той успя да мине на метър от съдебна отговорност.

 

Заради казус, аналогичен с този Николай Кънчев като шеф в културно-просветното дружество, преди години изгърмя от високия си пост проф. Стоян Кушлев, който беше първият ръководител на Комисията по конфискациите. Оказа се, че не се е оттеглил като управител на „Национална развъдна асоциация по овцевъдство“, основана от бизнесмен от Пазарджик, който искал да отглежда елитни породи овце. Кушлев по приятелска линия се писал и там шеф. Въпреки че асоциацията така и не дала признаци за живот, не била и закрита. А Кушлев допълнително се намърдал в сдружение „Царски ловен клуб“, обаче си премълчал за това НПО. След като е осветен, си тръгва от Комисията, която разследваше незаконно забогателите, защото такава е повелята на Закона за администрацията, който така и не проработи за Николай Кънчев от ВМРО.

 

За несъвместимост се заговори и около кабинета на служебния премиер Георги Близнашки през 2014 г. Тогава се оказа, че един куп министри са шефове в различни сдружения. Премиерът беше в „Център за конституционни изследвания“ и „Дружество за социално-икономически изследвания“.

Просветната министърка Румяна Коларова пък беше в управителния съвет на Българска асоциация за политически науки и в ръководството на Фондация „Център за изследвания и политики за жените“.

Николина Ангелкова, тогава транспортна министърка, на свой ред беше обявила, че е поискала да я заличат като председател на Фондация „Приятели на спорта“.

Спортният министър Евгения Раданова беше подала заявление за освобождаване от управата на Българската федерация по кънки, спортен клуб „Айс Пик“ и още две други организации.

Вицепремиерът и министър на правосъдието Христо Иванов беше посочил участието си в НПО-та. По-любопитно е, че в декларациите си той беше отбелязал, че от 1 април 2014 г. е заличен от Софийската адвокатска колегия като адвокат, а с това запали цял кален поток от всевъзможни тълкувания.

С различни НПО бяха свързани и още министрите на отбраната – Велизар Шаламанов, на културата – Мартин Иванов.

Вицепремиерът по еврофондовете Илияна Цанова пък се оказа, че участва в борда на директорите на инвестиционен фонд.

Министърът на икономиката Васил Щонов също беше регистрирал участие в управата на няколко фирми.

 

По онова време тръгнаха и подозрения, че служебният премиер Георги Близнашки и четирима от неговите министри са се възползвали от опцията в закона да не публикуват своите декларации за конфликт на интереси. В рамките само на един ден те обаче бяха публикувани, но докато това стане известно, лидерът на „Атака“ Волен Сидеров се беше заканил да сезира прокуратурата, както и сега някои политици бързат да призоват МВР и прокуратурата да разследват Кирил Петков и Лена Бориславова.

 

Бившата председателка на Народното събрание Ива Митева също беше атакувана, че по време на мандата си е била в несъвместимост. Според неназовани юристи, докато ръководела парламента, тя била в неплатен отпуск от длъжността, която заемала в администрацията на парламента, преди да се впусне в политиката. Да припомним, че през 2023 г., тя бе освободена от длъжността директор на дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ и се върна на тази си работа, след като се оттегли безславно от участието си в политика, партии и избори.

След това пък бившият шеф на Народното събрание Росен Желязков направо закри  направлението, което тя оглавяваше. Тогава Ива Митева определи цялата тази операция като „политическа репресия“ и заведе дело. През март тя го спечели в Софийския административен съд, който отмени заповедта за освобождаването й от директорския й пост в парламента.

Източник: Уикенд, crimesbg.com

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.