Сирийците започнаха да премахват изображенията и името на Башар ал-Асад от обществени сгради, след като опозиционните сили превзеха Дамаск на 8 декември 2024 г., слагайки край на повече от 50 години династично управление, проникващо във всеки аспект от обществения живот.
Режимът на партията Баас систематично изписваше името на ал-Асад върху физическия и символичен пейзаж на Сирия, откакто Хафез ал-Асад завзе властта през 1970 г.
Училища, летища, болници и държавни институции носеха неговото име, докато гражданите носеха валута, украсена с изображения както на Хафез, така и на сина му Башар.
В Латакия властите преименуваха международното летище на географското му обозначение след падането на режима. Училищата в различните провинции премахнаха табели с имената на членове на семейството на ал-Асад.
Сега временното правителство на президента Ахмед ал-Шараа трябва да отмени десетилетия пропаганда, възхваляваща диктатурата, но също така и да преодолее значителни правни пречки.
Правната рамка позволи култ към личността
Правният изследовател Мая Хюсеин ал-Хатиб заяви, че систематичните законодателни вратички подкрепят това, което тя нарича символично присвояване на държавна собственост.
Законът за местната администрация № 107 от 2011 г. предостави на изпълнителните съвети правомощието да именуват улици и съоръжения без адекватен съдебен надзор, каза тя пред Euronews.
"Това правомощие, юридически известно като "дискреционно правомощие“, може да бъде инструмент за добро, ако се използва от честни съвети, но се превърна в инструмент за лоялност, когато нямаше контрол и баланс“, каза Ал-Хатиб, цитирана от Euronews.
Сирийската конституция не забранява именуването на обекти на живи хора, въпреки че член 8 гласи, че публичните средства не трябва да обслужват фракционни интереси.
Ал-Хатиб заяви, че отпечатването на образа на владетеля върху валутата се основава на декрет по Закона за основния паричен поток № 23 от 2002 г. Макар формално законно, тя го определи като нарушение на принципа за неутралност на публичните пари.
Член 51 от Сирийския граждански кодекс постановява, че всеки гражданин има право да възрази срещу неоправданото използване на името си и да поиска прекратяване на подобно нарушение. Ако някой откаже да използва името си, настояването за него представлява правно престъпление, каза тя.
Психологическа цена
Психологът Газал Самих каза, че хора, израснали в среда, която е осветявала владетеля и е криминализирала задаването на въпроси, са загубили способността си да мислят критично.
"Не поради умствена слабост, а защото ресурсите са ограничени и жизнените нужди изтощават умствената енергия“, каза Самих пред Euronews.
Такива индивиди развиват висока чувствителност към различието от страх от наказание или остракизъм и губят личната си идентичност, разтваряйки се в наложена колективна идентичност, каза тя.
Психологическият механизъм, който тласка хората да налагат прославяне, произтича от убеждението, че "хората се нуждаят от колективна идентичност и усещането е, че прославянето на владетеля означава защита на групата“, според Самих.
Тя подчерта необходимостта от насърчаване на критичното мислене без вина и отделяне на емоциите от институционалната работа като условие за изграждане на гражданска държава.
Реформи
Ал-Хатиб предложи символично преходно правосъдие чрез цялостен преглед на всички конвенции за именуване, наложени през последните 50 години, и тяхната замяна с приобщаващи национални символи.
Тя призова за създаването на Комитет по национални символи – който да включва съдии, историци и обикновени граждани – за да се гарантира безпристрастност.
Изследователят предложи механизми за защита на публичната собственост от символично присвояване, включително конституционна защита срещу експлоатацията на публични институции за прославяне на отделни лица и наказателна забрана за използване на публични средства за прославяне, всички наказуеми по закон.
Самата правна защита е недостатъчна без психологическа и обществена промяна.
Изграждането на държава с равни права и функционална демокрация за всички изисква отделяне на емоциите от институционалната работа и разпространение на приемането на различията чрез образование и медии.
Само справедливи и ефективни институции могат да заменят психологическата нужда от лидер, като дадат на гражданите истинско чувство за принадлежност към страната, а не към отделен човек.
trud.bg
