От години се носят истории за така нареченото "сараевско човешко сафари", за което се твърди, че е привличало богати чужденци към хълмовете над босненската столица в началото на 90-те години, когато тя е била обсадена от сръбските сили по време на босненската война. Сред ловците на хора е имало румънци, включително и жена, според бившия началник на полицията в босненската столица, пише британският ежедневник The Times.
Свидетел, цитиран в статията, пише, че чуждестранните "снайперисти" са били подпомагани дори от настоящия президент на Сърбия Александър Вучич, тогава млад член на Сръбската радикална партия.
В края на деня, прекаран в убийство на жени и деца със скъпите си снайперски пушки, "туристите" в Сараево купонясвали до зори, поглъщайки печено свинско и пиейки коняк.
"Те ходели в кафенето между 18:00 и 19:00 часа и оставали до 5:00 сутринта, пеейки и смеейки се", спомня си Александър Личанин, който казва, че е бил свидетел на подобни купони.
Срещу до 88 000 паунда на туристите е било разрешено да използват позициите на снайперистите на босненските сърби, за да стрелят по жители, укриващи се в долната част на града. Те са плащали допълнителна сума за "привилегията" да убиват деца или бременни жени.
Техните жертви са сред над 11 500 души, убити по време на четиригодишната обсада, съобщава The Times.
Чужденците, които са платили за привилегията да убиват невинни цивилни, са били предимно богати мъже, но е имало и жени, твърди 63-годишният Личанин, който по това време е бил доброволец в босненска сръбска танкова част. Сред тях са били британци, италианци и германци, казва той.
Личанин се е съгласил да се срещне с The Times в Босна, за да разкрие всичко, което си спомня за предполагаемите стрелци, докато магистрати в Италия разследват твърдения, че сред тях са били италианци.
След като мълча в продължение на три десетилетия, Личанин е заявил, че е готов да говори, защото италианското разследване е в ход.
Еврейското гробище - база на стрелците
Според Личанин, войната му е започнала през 1993 г., когато босненските сърби в Сараево, на които той е бил член, се отделили от местните босненски мюсюлмани, тъй като етническите и религиозните разделения започнали да подхранват конфликта в разпадащата се Югославия. Задържан от босненци, 31-годишният мъж в крайна сметка стигнал до контролирания от сърбите квартал Гърбавица в Сараево и се присъединил към танково подразделение, водено от босненските сръбски сили, което участвало в смъртоносната обсада на държаните от босненци райони. Неговият командир, Слободан Тодорович, бил бивш офицер от разформированата югославска армия.
Разположено в еврейското гробище на града, от което се откривала гледка към Сараево, подразделението на Личанин споделяло стратегическа точка с 200-членна сръбска милиция, Новосараевския четнически отряд, воден от бившия пощальон Славко Алексич.
Личанин казва, че неговото подразделение е получавало координати на целите от командирите, но снайперистите на Алексич са избирали свои собствени жертви.
"Алексич имаше ограничена зона в гробището, на 200 метра от нас, която можехме да видим. Стреляха по жени, деца и възрастни хора. Бяха извън контрол, а Алексич очевидно беше психопат, можеше да се види в очите му", спомня си той.
Личанин твърди, че за първи път е видял добре облечени чужденци да заемат позиции редом със снайперистите на Алексич през 1993 или 1994 г.
"Носеха скъпи кожени якета и ми казаха, че са италианци, германци и британци", разказва той. "Помагали са им да намират мишени и стрелбата от гробището е била точна - имало си всичко."
"Парти" след лова
Чужденците, които отсядали в комплекс близо до гробището, плащали между 500 и 1000 германски марки, за да получат привилегировано място за снайперисти във високи сгради, твърди Личанин.
"След лова едно кафене беше освободено, за да се направи място за тях, и джипът на Алексич, на чиито капак беше монтиран череп. Тръгвахме си: не искахме да имаме никакъв контакт с тях", казва Личанин. "Те ядоха много, угощаваха се с месо - свинско и агнешко на шиш. Нямаше недостиг на бира, уиски и коняк. Празнуваха убийствата на хора. Не мога да си представя как можеш да живееш, след като убиеш дете."
Румънка сред ловците на хора
Личанин добавя, че не е бил изненадан да види чужденки, които плащат, за да убиват.
"Изглеждаше нормално, защото сърбите също са имали жени снайперисти", казва той.
Твърдението му, че сред туристите снайперисти има жени, беше подкрепено от Златко Милетич, началник на полицията в Сараево по това време, който ръководеше екип, натоварен със задачата да открие и елиминира снайперистите.
"Спомням си жена от Румъния, която сигурно е убила повече от десет души", каза той пред новинарския канал N1 този месец. "Тези чуждестранни снайперисти бяха заровени дълбоко в бетонни окопи и беше трудно да бъдат неутрализирани. Те убиха десетки деца и жени. Имахме информация, че (милициите на Алексич) са приютявали тези хора срещу пари и че повечето от тях са дошли от Италия".
Александър Вучич е помагал на чуждестранни снайперисти
Личанин твърди, че един от сърбите, които са помагали на чуждестранните снайперисти, е бил Александър Вучич - настоящият авторитарен президент на Сърбия, по това време млад член на крайнодясната Сръбска радикална партия.
"Той сядаше в кафенето и превеждаше за чужденци", казва Личанин.
Сръбският президент отрече обвиненията. Той заяви, че по това време не е работил с Алексич, а е присъствал в Сараево само като журналист.
Личанин е бил насърчен да говори от хърватския разследващ журналист Домагой Маргетич, който през ноември също твърди, че Вучич е замесен в "човешкото сафари". Тогава говорителка на сръбския лидер заяви, че хърватският журналист е разпространител на "злонамерена дезинформация, насочена към подкопаване на институционалния авторитет на Република Сърбия и нейния президент".
Алексич почина през декември, но още преди смъртта си той отрече, че Вучич е бил част от неговата милиция и изключи възможността да е приемал чуждестранни снайперисти. Оттогава Маргетин заяви, че сръбското разузнаване може да го е убило, за да избегне промяна на историята му.
Теорията е популяризирана и от сръбския адвокат Чедомир Стойкович, който беше обвинен в "подбуждане към насилствена промяна на конституционния ред" от сръбски съд, забранено му е да публикува в социалните медии и сега е под домашен арест, след като отказа да се подчини. В Загреб Маргетич заявява пред The Times, че преди смъртта си Алексич е оставил архива си на бивш колега от милицията, който сега му го е предал.
Маргетич представя печатни документи, които изглежда носят подписа на Алексич и дават разрешение на Вучич да ескортира чужденци в Босна в началото на 90-те години. Журналистът отрече обвиненията, че документите са фалшифицирани, и публикува някои от тях онлайн, включително един, в който се споменава името на италиански снайперист.
Маргетич е изтрил името на италианеца, оставяйки само инициалите RR.
"Информирах италианските магистрати за името му", казва той.
Маргетич твърди, че е чувал слухове за стрелбите от края на 90-те години.
"Сътрудници на Алексич ми казаха, че може да се плати за полет с хеликоптер до Сараево или за пътуване до там с камион от Белград, или с автобус със сръбски доброволци, които са напуснали Белград в четвъртък вечерта и са се върнали в неделя. Билетът за двупосочно пътуване струва 2000 германски марки", съобщава хърватският журналист.
Свидетели в Сараево по това време казаха, че стрелбата се е засилила през уикендите.
Маргетич твърди, че негови контакти в опълчението са му казали, че стрелците са от Русия, Румъния, Гърция, Италия, Испания, Франция, Германия, САЩ, Канада и Великобритания. Той добави:
"Казаха ми, че са плащали повече, за да стрелят по деца и бременни жени."
Как се е появила историята за човешкото сафари в Сараево?
Твърденията за историята за човешкото сафари се появяват от 90-те години на миналия век. През 2007 г. американският морски пехотинец Джон Джордан, който е бил в Сараево по това време, говори за "стрелба по туристи".
Документален филм от 2022 г. на словенския режисьор Миран Жупанич, озаглавен "Сараево Сафари", накара италианския журналист Ецио Гавацени да разследва, което от своя страна предизвика италианското разследване.
Бившият босненски разузнавач Един Субашич заяви, че сръбски войник, заловен в Сараево, е разкрил, че е срещнал група от петима италиански снайперисти. След като Субашич се оплакал на италианските разузнавачи, те му казали в началото на 1994 г., че са спрели посещенията.
Палейки цигара в кафене в родния си град Приедор, Личанин казва, че си спомня, че е виждал чужденци да стрелят в Сараево, докато Дейтънското споразумение не сложи край на военните действия година по-късно, през ноември 1995 г. След войната се оженил и си намерил работа като дървосекач, но травмата от боевете никога не го напуснала.
"Жена ми казва, че все още имам кошмари, въпреки че не ги помня сутрин", казва той. "Чужденците, които дойдоха в Сараево, бяха психично болни. Обзалагам се, че те нямат кошмари."
dnes.bg
