Роденият в Сицилия Джузепе Бонано е американски мафиот, който поставя началото на фамилията Бонано. Бонано имал дарбата да прави пари и, за разлика от старото поколение, дръзко разнообразявал операциите си. Под неговото управление фамилията събирала пари от хазарт, лихварство и търговия с наркотици. Бонано ожесточено заклеймявал наркотиците и отричал да има нещо общо с тях, но в действителност неговата фамилия била един от основните доставчици на дрога в Ню Йорк. Освен това Бонано имал участие в бизнеса с мотели, фабрики за облекла и погребални агенции. ПуратаЕгото на Кармин „Лайло“ Галанте надминава дори това на Джо Бонано. Това е разбираемо, тъй като Галанте първо бил шофьор, а после заместник на боса си. Той вероятно бил чувал достатъчно самовъзвеличителни епитети от Бонано, за да попие нещо от тях. Но, докато Бонано поне публично се опитвал да поддържа репутацията си на „мъж на честта“, Галанте не се притеснявал да използва мръсни хватки и рядко губел битка.Галанте започва криминалната си кариера с гръм и трясък. През 1943 г. по заповед на Вито Дженовезе той убива италианския журналист и критик на Мусолини Карло Треска. Впоследствие Галанте намира мястото си сред редиците на фамилия Бонано. Той бил от онзи тип агресивни гангстери, от които Джо Бонано се нуждаел, за да окупира нови територии. През 1953 г. Бонано поставя Галанте начело на операциите си в Монреал, където той бързо се превръща топ печелившия член на фамилията. Присъствието му в Монреал по онова време поставя Галанте точно в центъра на така наречената Френска връзка – канал за трафик на хероин, чийто път тръгвал от Турция, минавал през Франция и пристигал в Америка. Галанте, който си спечелва прякора „Пурата“, понеже тя рядко излизала от устата му, се занимавал основно с търговия на хероин, въпреки твърденията на Джо Бонано, че неговата фамилия няма нищо общо с наркотиците. През 1962 г. Галанте, който вече бил заместник бос, е осъден 20 години затвор за търговия с наркотици.Но стените на затвора не попречили на Галанте да планира завръщането си. През 1931 г. лекарите в затвора Синг Синг го категоризирали като „психопат“ и с течение на годините той правел всичко възможно да оправдае тяхната диагноза. Не е учудващо, че никой от фамилията Бонано – нито от останалите фамилии – не очаквал с нетърпение освобождаването му от затвора.Галанте преценил, че в престъпната организация има трески за дялане. Той чувствал, че може да бъде по-добър бос от Бонано. Той ненавиждал членовете на Комисията, които принудили Бонано да отстъпи поста си, и Карло Гамбино се превърнал във фокуса на гнева му. Галанте се хвалел на другите затворници, че когато излезе, ще накара „Карло Гамбино да се насере в центъра на Таймс Скуеър“.Галанте е освободен от затвора през 1974 г. Въпреки големите си приказки той не посегнал на Гамбино, който се славел с репутацията, че винаги мисли с три стъпки напред и надхитрява противниците си. Галанте обаче успява да принуди Ръждивия Растели да му предаде лидерството на фамилия Бонано. Той увеличил участието на фамилията в търговията с наркотици, превръщайки Монреал в основна точка в маршрута на дрогата идваща от Франция. Френската връзка донесла на Галанте и партньорите му милиони долари.През 1978 г. Галанте е арестуван от федералните агенти за нарушение на пробацията си, но неговият адвокат Рой Кон успява да уреди свободата му. По онова време Карло Гамбино вече се бил споминал и Галанте не виждал никакви сериозни пречки по пътя си към завладяването на американската Мафия. Наркотиците били ключът към неговата сила, защото му носели най-бързи и най-големи печалби, и той решил да сложи ръка върху операциите с дрога на другите фамилии. Осем членове от фамилията Дженовезе, които въртели наркобизнес, били застреляни по негова заповед и той дал ясно да се разбере, че насилието няма да свърши, докато не получи контрол над всички наркооперации на Мафията.Останалите босове осъзнали, че Галанте се е главозамаял и трябва да бъде спрян. На една тайна среща в Бока Ратон Флорида висши представители на другите нюйоркски фамилии обсъдили с боса на Флорида Санто Трафиканте какво ще правят с Галанте.Отговорът бил очевиден – той трябвало да бъде премахнат. Било поискано мнението на всички босове в страната, включително на Ръждивия Растели, който бил в затвора и на самия Джо Бонано. Те всички се съгласили, че за доброто на Коза Ностра Галанте трябва да умре.На 12 юли 1979 г. Галанте посетил любимия си ресторант „Джо и Мери“ в Бруклин. Той бил собственост на един от неговите братовчеди и едно от малкото места, на които Галанте си позволявал да се отпусне. Той и няколко от неговите хора седнали в лятната градина зад ресторанта и започнали да поръчват. След като изяли предястието си двама от мъжете се извинили, че трябва да се обадят по телефона и станали от масата. Галанте извадил една пура и я сложил в устата си. Но преди да успее да я запали трима маскирани мъже се втурнали в двора. Единият от тях носел пушка. Той вдигнал оръжието и изстрелял и двете цеви в гърдите на Галанте. Той умрял на място, сгърчен на плочника. Кръвта му се стичала в близкия канал, а пурата все още стърчала от устата му.Моя работаСлед премахването на Пурата Ръждивият Растели се върнал като бос на фамилията Бонано. Сега бизнесът се концентрирал върху порно индустрията, пицариите, кафенетата, ресторантите и много големите операции с наркотици. Но тримата капо на Растели – Филип Джиаконе, Алфонс Инделикато и Доминик Тринчера – не били доволни от своя дял от нарко пая и започнали да настояват за още. Те открито се противопоставяли на решенията на Растели и не след дълго фамилията отново била на път да се раздели на два враждуващи лагера.Растели се обърнал към Комисията и поискал разрешението й да се погрижи за проблема по старомодния начин – като изпрати тримата бунтовници в гроба. Комисията отказала молбата му, но след това размислила, когато разбрала, че триото планира да свали Растели от поста му.Задачата за убийството на тримата капо била дадена на Джоузеф Масино, който организирал група от наемници от Монреал, които лесно щели да избягат в Канада след като свършат работата си. Сред тях присъствали босът от Монреал Вито Ризуто и сицилианският капо Герландо Саския. Масино подмамил трите жертви в един бруклински клуб под предлог, че иска да изгладят различията си.Когато всички се настанили удобно от един килер изкочили четирима маскирани мъже, които застреляли наивното трио. Стрелците напуснали сградата незабавно и на мястото дошъл втори екип, воден от капо Доминик „Сони Блек“ Наполитано, който разчистил касапницата.Тези убийства обаче не разрешили проблемите на фамилия Бонано. Търговията с наркотици била твърде примамлива и много от членовете искали дял от нея. Растели не успявал да контролира хората си и скоро фамилията загубила мястото си в Комисията.Късметът на фамилията потънал още повече, когато станало ясно, че специалният агент от ФБР Джоузеф Пистоун се е инфилтрирал толкова дълбоко в редиците й, че дори му било предложено да стане равноправен член. Представяйки се за крадец на бижута и използвайки името Дони Браско, Пистоун бил взет под крилото на редовия войник Бенджамин „Лефти Гънс“ Руджеро, който бил част от бандата на капо „Сони Блек“ Наполитано.Пистоун прекарва шест години във фамилия Бонано. Неговата операция довежда до осъждането на над 100 лица от престъпни фамилии в цялата страна. „Сони Блек“ Наполитано заплатил с живота си за това, че допуснал „Дони Браско“ в редиците на Бонано. „Лефти Гънс“ Руджеро получил 20-годишна присъда по най-различни обвинения.Специален агент Пистоун свидетелствал и срещу боса Растели, който получил 12 години затвор. Неговото катастрофално управление на фамилията Бонано свършва през 1991 г., когато той починал от рак на черния дроб в болницата на затвора.Агент Пистоун обобщава проблемите на Бонано и на останалите мафиотски фамилии, в чийто редици се появява млада кръв жадна за власт, така:„Коза Ностра – `Нашата работа` – се превръща в `Моята работа` в ръцете на по-младото поколение“.През 1997 г. по неговата автобиография е създаден филмът „Дони Браско“, с участието на Джони Деп в ролята на агент Пистоун, Ал Пачино в ролята на „Лефти“ Руджеро и Майкъл Медсън в ролята на „Сони Блек“ Наполитано.Последният донДжоузеф Масино – човекът, който организира убийството на тримата непокорни капо, наследява Растели като бос на Бонано – една незавидна работа, имайки предвид хаоса във фамилията и прогонването й от Комисията. Но Масино се оказал особено находчив в поправянето на нещата. Той се заобиколил с верни хора, затворил клубовете, в които се събирали членовете на фамилията, и се опитал да въведе по-тайни начини за вършене на бизнеса. Страхувайки се от подслушвателни устройства, той държал името му никога да не се споменава. Хората му трябвало да посочват ушите си, когато говорели за него. Усилията му се оправдали и фамилия Бонано успяла да възобнови традиционните си рекетьорски операции и да реорганизира доходоносния бизнес с наркотици. Възродената фамилия получила отново мястото си в Комисията и, докато през 90-те години босовете на другите четири семейства в Ню Йорк били изправяни на съд и вкарвани зад решетките, Масино съумял да избегне прокурорите, спечелвайки си прозвището Последния дон.Фамилията просперирала под управлението на Масино и, за разлика от останалите фамилии, сред нейните редици нямало предатели и доносници. Но през 2003 г. срещу Масино и неговия зет Салваторе Витале са повдигнати обвинения по Закона срещу рекета и корупцията, по-добре познат под акронима RICO (Racketeer-Influenced and Corrupt Organization Act). Те са обвинени и в убийството на „Сони Блек“ Наполитано. Витале, който щял да бъде съден отделно за още едно убийство, решил да стане държавен свидетел срещу Масино, за да си помогне.Витале се оказал доста информативен доносник за федералните. Неговите истории надминали дори тези на прочутия доносник от фамилията Гамбино Сами „Бика“ Гравано. Витале показал на ФБР къде се намира едно от гробищата на Мафията – в Озоун Парк в Куинс – което се използвало в края на 70-те и началото на 80-те години. Точно там през май 1981 г. било открито тялото на един от тримата убити капо – Алфонс Инделикато.През октомври 2004 г. федералните започват да разкопават по-дълбоко мястото. В калта са открити скелетните останки на три тела, една кредитна карта на името на Доминик Тринчера, и каишка от часовник, подобна на тази, която Филип Джиаконе бил носил преди да изчезне. Следователите подозирали, че третото тяло са останките на Джон Фавара – управител в мебелен магазин и съсед на покойния бос на фамилията Гамбино Джон Готи. Фавара изчезнал през 1980 г. след като инцидентно прегазва с колата си 12-годишния син на Готи.През юли 2004 г. съдебните заседатели решават, че Джоузеф Масино е виновен за „оркестрирането на четвърт век убийства, рекети, палежи, изнудване, лихварство и незаконен хазарт“.След осъждането му федералните прокурори повдигат нови обвинения срещу Масино за убийството на Герландо Саския. Масино бил заповядал да убият Саския след като той имал дързостта да нарече един от любимите му капо„наркоманска отрепка“. На 23 юни 2005 г. Масино е осъден на доживотен затвор.Неговият наследник и действащ бос на фамилията Бонано Винсент Баскиано е осъден на доживотен затвор без право на помилване на 31 март 2008 г., за убийството на своя съсед и наркодилър Франк Санторо.
„Мъжът на честта“ Джоузеф Бонано и неговата престъпна фамилия (Част 2)
238
