Често всичко започва с привидно безобидно търсене в интернет.
През 2019 г. немска двойка открива „Globalix“ – онлайн платформа за търговия, обещаваща примамливи печалби. Зад екрана, „д-р Адриан Рос“, всъщност млад албански търговец, базиран в Тирана, манипулира данните, за да поддържа илюзията. Година по-късно жертвите осъзнават, че са загубили всичките си спестявания. „Измамни платформи като Globalix използват сложни интерфейси, за да симулират реални инвестиции“, обяснява Бесар Ликмета в разследването си за BIRN (Балканска мрежа за разследващи репортажи).
Баварската прокуратура е идентифицирала стотици подобни жалби, разкривайки разрастваща се мрежа, действаща от Албания, Сърбия и Израел. В Германия загубите надхвърлят 100 милиона евро годишно, според Нино Голдбек, главен прокурор в Централното бюро за киберпрестъпления на Бавария.
"Измамните онлайн инвестиционни платформи продължават да са процъфтяващ пазар,“ казва той.
Интерпол потвърждава мащаба на явлението: между 2022 и 2023 г. 85% от „червените бюлетини“ са свързани със случаи на измами, като разследванията са обхващали над 1,2 милиарда долара през 2023 г.
Измамниците разчитат на подвеждаща реклама, фалшиви препоръки от известни личности и сложен софтуер, за да създадат илюзията за легитимен пазар. Възходът на криптовалутите улеснява прането на пари.
В Тирана младите с богата езикова подготовка, привлечени от високите заплати, обслужват тези кол центрове през последните пет години. Въпреки редовните полицейски акции, осъдителните присъди остават рядкост. Специалната структура срещу корупцията и организираната престъпност (SPAK) е завела само четири дела в съда от 2021 г. насам, докато единадесет разследвания все още са били в ход през 2024 г.
Според Фабиан Жила, експерт по киберпрестъпления в Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност, фактът, че тези групи действат в множество юрисдикции, прави разследванията особено сложни и бавни.
„Сървърът, на който се съхраняват данните на платформата, може да се намира в юрисдикция, с която няма сътрудничество“, обясни Жила пред BIRN. Възможно е да е държава с различен език, което изисква персонализирани заявки или създаване на съвместни екипи за разследване. Понякога тези сървъри дори се намират във военни зони или под авторитарни режими.
Разследването на „Blue Energy Call“, кол център, разположен на улица „Кавая“ в Тирана, илюстрира мащаба на проблема. Прикрит като телемаркетингова компания, бизнесът използва фиктивни платформи като Globalix и BrokerZ, за да мами европейски клиенти. През март 2022 г. съвместна операция между SPAK, Израелската агенция за борба с корупцията и германските власти доведе до ареста на Ерион Касми и Джулиан Джафа, идентифицирани като ръководители. „Те използваха израелски софтуер като Panda TS и Panda CRM, за да управляват данните на жертвите и да изтриват цифрови доказателства“, се казва в разследването на BIRN.
„Цифровите доказателства могат да бъдат изтрити с едно щракване“, подчертава Фабиан Жила, експерт по киберпрестъпления. „Запазването им изисква бързина и дискретност.“ Въпреки че Касми и Джафа бяха осъдени съответно на 10 и 11 години затвор, присъдата им беше отменена през април 2024 г. Освен това, израелски гражданин, считан за ключов играч, беше екстрадиран в Германия през лятото на 2024 г.
Освен финансовите загуби, жертвите страдат от тежка психологическа травма. „Да бъдеш жертва на измама е синоним на срам“, отбелязва Саймън Милър, директор на CIFAS, водещата агенция за предотвратяване на измами в Обединеното кралство. „Често се приема, че жертвите са били наивни или алчни, което ги обезкуражава да подават сигнали.“ Някои в Германия са потънали в отчаяние, натрупвайки дългове или губейки пенсиите си. „Броят на хората, които се самоубиват в резултат на измама, е много изненадващ“, добавя Милър. Както посочва прокурорът Голдбек, „загубените пари не представляват просто игра, а често спестявания за цял живот.“
Операторите на кол центрове не винаги са наясно с ролята си в тези измами. „Много млади албанци са примамвани от атрактивни заплати, без да осъзнават, че участват в измама“, подчерта Фабиан Жила и пояснява: Веднъж хванати в капана, те трябва да избират между това да се откажат от работата си или да си затворят очите. Тази динамика разкрива по-дълбок проблем: експлоатацията на албанската младеж и превръщането на страната в платформа за глобализирани финансови престъпления.
Албания, с процъфтяващите си кол центрове и все още крехката правна рамка, остава ключово звено в тази икономика на измами. Докато осъдителните присъди остават рядкост, а печалбите високи, привлекателността на тази престъпна индустрия ще се запази, се казва още в разследването на Бесар Ликмета, от Балканската мрежа за разследваща журналистика. Разследване е проведено с подкрепата на Investigate Europe и IJ4EU - Разследваща журналистика за Европа. I БГНЕС
