Хиляди хора излизат по улиците на София и Перник да протестират срещу младите садисти-екзекутори, заснемали нагледно как ликвидират животни. Това е най-нормалната реакция и е белег за човечност.
Всички тези млади и енергични хора, които разпънаха транспаранти „Не на насилието над животните“ току-виж спомогнат за по-сурови присъди на агресорите, които дълги години са печелили от агонията на четириногите и с тия кървави пари дори са си накупили имоти.
Зверствата над беззащитни животни е оголен нерв и зееща рана в обществото, а за характеропатиите на насилниците трябва да се изказват само криминалните психолози и психиатрите. Тая патология не е случайна и вероятно някъде там е заровено обяснението. Отговорът сигурно е в миналото на убийците или в тяхното детство.
Но в цялата работа с протестите за животните има нещо удивително и дори сбъркано.
Защо нищо друго не ни мотивира толкова страстно да протестираме?
Защо не блокираме пътища и градове за сбъркани политики и политици, за бедност, убийства, поголовна корупция, дрога сред децата, ниски заплати и пенсии, скъпотия в магазините?
Защо не излизаме срещу мизерията, която разяжда всяка втора българска къща?
Защо не протестираме срещу пияните шофьори, избили не едно и две български деца, срещу разпищолената битова и улична престъпност? Защо не се гневим вместо пенсионерите, които мизеруват, нямат пари за лекарства, нямат пари за сметки, спят на студено и заспиват гладни? Защо не ни трогва, когато видим някой дядо да брои жълтите стотинки?
Не ме разбирайте погрешно – обичам животните. С часове мога да се боря да изгоня оса, кацнала върху чашата ми със сок, пред варианта да я размажа.
Случаят със садистите е скандален, гнусен, жесток и неприемлив за всеки нормален човек.
Кога ще видим подобие на сръбския и гръцкия магарешки инат по улиците на България?
Защо допуснахме този мързел, апатия, безразличие и примирение да ни обземат до такава степен, че само отделни криминални хроники, свързани с животни, да ни събуждат и обединяват?
Защо животът на мишката ни е по-мил от живота на човека?
Автор: Димана Дойчинова
trud.bg
