Онкологът д-р Надежда Митева-Йовчева пред „Труд Нюз“
За да бъде успешно онкологичното лечение, е необходимо изграждане на доверие към лекаря от страна на пациента
- Д-р Митева, как се променя онколечението през последните години и кои иновации имат най-съществено отражение върху преживяемостта и качеството на живот на пациентите?
- В последното десетилетие онкологията претърпя драматична промяна. Въвеждането на имунотерапията при все повече тумори промени прогнозата за голям брой пациенти. Огромен интерес предизвикват и антитяло лекарствените конюгати, които са иновативни продукти, които свързват силата на моноклоналните антитела с точността на химиотерапията. Те са разработени така, че да доставят мощен цитотоксичен агент директно до туморните клетки, като същевременно предпазват здравите тъкани. Този тип терапия навлезе като стандартна терапия при лечение на рак на гърдата, белия дроб и стомашните карциноми. В момента все повече таргетни терапии са достъпни за българските пациенти. Те дават възможност за атакуване на точно определени рецептори на повърхността на туморните клетки и за максимално персонализиране на лечението на всеки отделен случай. Вече имаме възможност за приложение на конкретна терапия, която да е очаквано най-ефективна според различните пациенти в зависимост от биомакерите при всеки от тях. Най-впечатляващ напредък при този подход се наблюдава в областта на лечението на рака на белия дроб.
- Все по-често се говори за персонализирана медицина. Каква е ролята на молекулярната диагностика и генетичните изследвания при избора на терапия за конкретния пациент?
- Както споменах персонализираното лечение дава възможност за определяне на максимално ефективен лечебен план при всеки отделен пациент. Той се определя от конкретните характеристики на заболяването. За това като лекари трябва да разполагаме с максимална информация за биомаркери и генетични мутации при всеки пациент. В сферата на медицинската онкология ефективността на много терапии се свързва с наличието или липсата на конкретни мутации, аберации и молекулярна характеристика на тумора. Затова мултидисциплинарният подход в онкологията е от съществено значение за лечението.
- Как новите таргетни терапии и имунотерапията променят подхода към лечението на различните онкологични заболявания? В кои случаи те дават най-добри резултати?
- Имунотерапията цели да направи видим един тумор за собствената имунна система на пациента, така че тя да може да атакува злокачествените клетки. Това не е вид химиотерапия, която директно да убива туморните клетки и съответно има различна лекарствена токсичност – основно хематологична. Поради това имунотерапията изисква по-дълъг период на лечение, за да подейства ефективно. При повечето видове тумори лечението стартира с имунотерапия в съчетание с химиотерапия, която дава бърз отговор а имунотерапията го задържа и задълбочава. Разбира се като всеки вид лечение и имунотерапията може да има странични ефекти. Това важи най-вече за случаите, когато имунната система реагира прекалено силно. Всяка таргетната терапия изисква определен таргет/мишена за да подейства. Ако тази мишена е налична при конкретния тумор, терапията работи, ако го няма – не работи. Казано по друг начин този вид терапия дава възможност за максимално индивидуализиране при всеки пациент.
- Колко важно е мултидисциплинарното лечение в онкологията и как сътрудничеството между различните медицински специалности подобрява резултатите за пациентите?
- Онкологията е специалност, която изисква екипна работа. Усилията на всички различни специалности, които участват в изготвяне на лечебния план при всеки пациент трябва да могат да говорят помежду си, за да може с общи усилия да постигнем максимално ефективна терапия. Това е и целта на съществуващите онкологични комитети във всяко болнично заведение, които осигуряват представяне и обсъждане на всеки болен от онкологично заболяване с участието на различни специалисти. Необходима е съвместна работа на патоанатоми, генетици, хирурзи, медицински онколози, лъчетерапевти, специалисти по нуклеарна медицина, за да бъдем максимално точни при избора на тези индивидуализирани терапии, за които говорим.
- Как изглежда пътят на пациента – от поставянето на диагнозата до старта на лечението? Кои са най-важните етапи в този процес?
Всяко лечение идва след поставяне на правилната диагноза. Обикновено пациентите се обръщат за първи път след поява на съответните симптоми и оплаквания към личните си лекари. Хубавата новина е, че голяма част от тях се отнасят с нужното внимание към първите сигнали на злокачествено заболяване, така че то да бъде диагностицирано навреме. За съжаление ракът е болест, която дълго време остава безсимптомна и незабелязана и от самия пациент. В онкологията се изисква сто процентова сигурност за злокачествения характер на едно заболяване, а такава сигурност ни дава единствено патоанатомичното изследване. При съмнение за онкологично заболяване болните биват консултирани със съответния хирург или инвазивен специалист, след което се поставя диагноза и се определя план за лечение.
- Сблъскват ли се пациентите с предизвикателства или забавяния по този път и как здравната система у нас може да ги преодолее?
Обикновено патоанатомичното изследване, което ни дава сигурна диагноза, изисква време от порядъка на 10 дни. Освен това всеки пациент с доказано онкологично заболяване трябва да премине през определени образни изследвания, за да се определи точния стадий на заболяването и идващото след него лечение. От друга страна самите пациенти преминали през оперативна интервенция имат нужда от време за възстановяване. Така че това са фактори, които не могат да бъдат пренебрегнати. За щастие достъпът до консултации с тесни специалисти в България е изключително бърз и лесен за разлика от много други страни. В това отношение българският пациент има възможност за изключително бърз достъп до много специалисти почти едновременно, а това води и до бърза диагностика и лечение.
- На какво ниво е България спрямо страните от Европа и конкретно членките на ЕС по отношение на диагностиката и лечението на онкологичните заболявания?
- Българският пациент има щастието да има достъп освен до тесни специалисти в кратък срок от време, но и до много нови онкологични медикаменти в кратък срок след като те получат одобрение за употреба в страните от ЕС. Така че възможностите за лечение в България са изключително добри. Смея да твърдя, че българските лекари са чудесно подготвени професионално и дават качествени експертизи на своите пациенти. Основният проблем в страната не е самото лечение на онкологично заболяване, а по-скоро в неговата превенция. Липсата на национални скринингови програми възпрепятства диагностиката ранните стадии на заболяването, което е от ключово значение. Необходима е и по-добра информираност на пациентите за възможностите, които предлага ваксинопрофилактиката.
- Често се случва пациенти да търсят второ мнение или лечение в чужбина. На какво се дължи това според Вас и доколко е оправдано?
- Нормално е, когато болният се сблъска за първи път с подобна диагноза да бъде шокиран, изплашен, несигурен. Няма нищо лошо в търсенето на второ мнение, ако това ще даде усещане за сигурност на пациента. За да бъде успешно едно онкологично лечение, е необходимо изграждане на доверие към лекаря от страна на пациента. Така той има възможност да разговаря с повече специалисти, да чуе различни мнение и да избере мястото, където да се лекува и съответно лекаря, на който да се довери. За съжаление все още има макар и малко видове терапии в областта на онкологията, които не могат да бъдат приложени в България. Основната причина за това е липса на техническа обезпеченост. В такива случаи ние, като специалисти, сами съветваме пациентите да се насочат към конкретен център в чужбина, но повтарям, че това са изолирани случаи. В България, както и във всяка страна член на ЕС, решения за лечение се вземат съобразно препоръките на Европейската асоциация по медицинска онкология (ESMO – European Society for Medical Oncology). В този смисъл предложеното лечение в България ще бъде същото, каквото е и във всяка друга страна част от ЕС.
- Каква е Вашата визия за развитието на онкологичното отделение, което ръководите в контекста на това, че МБАЛ „Сердикамед“ вече е част от веригата на „Булфарма“ – най-голямата група лечебни заведения в страната?
- Щастлива съм, че работя в това отделение най-вече заради прекрасните колеги, с които съм заобиколена. Искам да благодаря както на тях, така и на пациентите за доверието, което ми оказват през годините. В Отделението по медицинска онкология на МБАЛ „Сердикамед“ се стремим ежедневно да даваме качествени медицински експертизи, да вземаме максимално ефективни решения за лечението на нашите пациенти и в същото време да съхраним емпатията към болните и техните семейства. Много се радвам, когато виждам желанието и отдадеността на младите ни колеги, което е изключително важно за мен в ежедневната ми работа. Вярвам, че съвместната ни работа с ръководството ще донесе много подобрения както в качеството на базата, така и в цялостното ниво на обслужване на нашите пациенти.
Нашият гост: Д-р Надежда Митева- Йовчева е лекар със специалност медицинска онкология и вътрешни болести с опит над 20 години. Работи като онколог и началник отделение по медицинска онкология към МБАЛ „Сердикамед“. Интересите й са насочени към лечение на карцином на дебелото черво, карцином на стомах, панкреас, яйчник и млечна жлеза. Д-р Митева работи и в областта на клинични проучвания от над 15 години като главен изследовател. Ръководител и участник е в над 60 клинични проучвания в областта на онкологията; Член е на Българско онкологично научно дружество, БАМО;
trud.bg
