Това е истинската история на една белградчанка, прекарала четири години в арабски харем в Дубай. След драматичен обрат в събитията и кратък престой в Турция, тя се завръща в Белград в края на 1995 г., а днес живее в квартал „Нови Белград“.
Поредица сиви и самотни дни, изпълнени с носталгия по Белград, пазачът ми съобщи, че ме води на по-дълга разходка. Преминахме през поредица от коридори и тунел от зеленина, който ни отведе до скрит, приказен басейн, пише espreso.co.rs.
Около него имаше двадесетина изключително красиви момичета. Позволиха ми да се присъединя и след като си избрах неползван бански костюм от оборудвана стая наблизо, влязох във водата.
Там ме доближи момиче от Нидерландия на име Анет, която беше в харема от две години. Тя ме предупреди да бъда внимателна, да не разговарям твърде много с останалите и ми каза, че оттук никой не е успявал да избяга.
На въпроса ми колко често момичетата посещават покоите на човека, чиято собственост сме, тя се усмихна и отвърна, че това се случва изключително рядкo.
През следващите дни започнах да усещам промяна в отношението към мен – явно бях преминала първоначалния тестов период. Една вечер ми позволиха да вечерям в красива градина край водата, където бях настанена на маса с Чехия на име Ирена.
Тя ми сподели, че допреди пет месеца в палатата е имало друго момиче от Сърбия, което често говорело за Белград и Нови Сад. Тази мисъл ми донесе известна утеха – че щом тя си е тръгнала, може би обещанието за освобождаване след четири години и осигуряване на подслон някъде по света е истина.
На следващия ден пазачът ме разведе из огромната територия на палатата, показвайки ми киносалон, голяма библиотека и внушителна ботаническа градина.
Докато се разхождахме, минахме край по-малък басейн, където няколко момичета бяха обградили един-единствен мъж, но пазачът бързо ме подмина, за да не гледам.
След като се прибрах в стаята си, Хафез влезе и ми съобщи, че същата вечер Господарят желае да ме види.
Преди срещата ме отведоха в стая с огромен вкопан басейн, чиято вода ухаеше на скъпи аромати. Вътре две от момичетата ме подготвиха за срещата, уверявайки ме, че няма от какво да се плаша.
Когато музиката възвести края на банята, ни облякоха в копринени наметки и ни поведоха по коридора. Влязохме в огромна стая от около 100 квадратни метра с повдигнат подиум, на който имаше огромен легло с червена коприна.
В този момент вратата се отвори и влезе самият Господар. С изненада разпознах в него мъжа, когото бях засякла в парка преди дни и на когото бях отвърнала изключително дръзко.
Осъзнах, че това е човекът, за чието удоволствие посредници като Майкъл и Хафез пътуват по света, за да намират наивни и уязвими момичета.
blitz.bg
