Кой кой е в земеделието – това са бизнесмените, прибрали 16 милиарда! (ГРАФИКИ)

https://crimes.bg/analizi/koy-koy-e-v-zemedelieto-tova-sa-biznesmenite-pribrali-16-miliarda-grafiki-3/122703 Crimes.bg
Кой кой е в земеделието – това са бизнесмените, прибрали 16 милиарда! (ГРАФИКИ)

Ръст с 38% до близо 16 млрд. лв. Това показват резултатите на 100-те най-големи компании в сектора на земеделието, в който традиционно най-силно присъствие имат търговците на зърно. Войната в ключов производител като Украйна, която Русия започна в началото на миналата година, изстреля цените в небето заради опасения от недостиг. А това напомпа оборотите на играчите в сектора.

Още по-впечатляващ ръст бележи печалбата, която скача със 70%. Това подобрява рентабилността до 6.2% в сравнение с 4.8% предходната година. Всичко това обаче слабо се отразява на заетите, които се увеличават с по-малко от 550 души общо за всичките 100 компании.

Реколтата в страната като цяло е по-слаба през миналата година. По данни на Министерството на земеделието в страната са добити 6.2 млн. тона пшеница, което е с 12% по-малко от 2021 г. Царевицата за зърно е с 26% надолу до 2.5 млн. тона, а добитият слънчоглед се увеличава с 6% до 2.1 млн. тона. Високите цени обаче компенсират оборотите на търговците.

Очакванията изобилието да продължи накараха много компании да задържат количества в складовете с надеждата за големи печалби. Успокояването на пазара обаче видимо понижи цените, а това ще се отрази на резултатите им през тази година.

Традиционните първенци

С една позиция нагоре до лидер в сектора се изкачва най-големият местен търговец – бургаската „Севан“, която е на пазара вече близо 30 години. Компанията е собственост на Артур Акопян и семейството му и е част от група, която освен с търговия със зърно се занимава и с обработка на земя (120 хил. дка собствени и под аренда), има огромни зърнобази и камиони. С над 25% ръст през миналата година оборотът на компанията вече наближава 1 млрд. лв.

Миналогодишният лидер „Агро борд“ обаче рязко свива резултатите си и от над 1 млрд. лв. приходи пада до 285 млн. лв., с което заема 13-а позиция. Това не е изненада, като се има предвид, че компанията, собственост на Цанко Коловски, търгува основно с украинско зърно, което транспортира през Черно море.

Топ три се допълва от две компании, които са част от големи международни търговци. „Каргил България“ е собственост на американската Cargill и търгува със зърно и маслодайни култури, а през 2022 г. оборотът й надхвърля 900 млн. лв. Компанията е и най-големият работодател в сектора – заетите нарастват с повече от 10% и вече надвишават 1500 души. Основната причина за това е, че местното дружество има център за споделени услуги, които предоставя на групата и клиентите й.

„Кофко интернешънъл България“ пък е част от китайската Cofco, която влезе в страната през 2019 г. и бързо се изкачи до челните позиции в сектора. През миналата година продажбите на компанията остават практически непроменени (-1%).

Следващата компания – „Ойроконсулт“, е сред малко известните в сектора и има само един човек персонал. Според отчета й в Търговския регистър се занимава с преработка на черен маслодаен слънчоглед чрез външни подизпълнители от страната. Това не й пречи през 2022 г. оборотът й да нараства с близо 40%. Компанията е собственост на Васил Михайлов Василев, който има и преработвателна компания – „Ойропак“, в Попово, където заетите са близо 280 души по данни към юли тази година.

На пета позиция се нарежда „Билдком“, която търгува основно с пшеница. Компанията достига над 635 млн. лв. продажби с впечатляващ ръст – 68%. Групата на Ангел Георгиев е по-позната с производителя на слънчогледово олио „Олива“, а консолидираните й приходи надвишават 3 млрд. лв. По-рано тази година компанията обяви, че чрез дъщерното „Логистичен център – Варна“ ще строи пристанище за зърно във Варна за 100 млн. евро, половината от които са заем от Европейската инвестиционна банка. Терминалът трябва да е готов през 2026 г.

Невидим в класацията остава един от големите производители и търговци – „Агрия груп холдинг“, който включва над 20 компании. Присъстват обаче дъщерните му „Кристера“ (8-о място), „Корн трейд“ (15-о място), „Кехлибар“ (39-о място) и „Кристера-агро“ (94-то място). Групата обработва над 150 хил. дка земя в Североизточна България и също планира изграждане на пристанище – на Белославското езеро, за 45 млн. евро.

Динамичните лидери

По-разнообразен е бизнесът на най-динамичните компании, като общо 9 отчитат трицифрен ръст на приходите през миналата година. Начело отново е зърнопроизводител – ЕТ „Светослав Илчовски“, който стана известен с публичните си разкрития за корупция в сектора. Компанията работи в Северозападна България и се занимава с производство, съхранение и търговия със земеделска продукция. През 2022 г. едноличният търговец практически учетворява приходите си, които надвишават 155 млн. лв., с което се нарежда на 25-о място в секторната класация.

На второ място по ръст на приходите е производителят на зеленчуци „Грийнс“ от Първомай, който увеличава оборота си с 264%. Компанията е собственост на Йордан Балабанов и Николай Вълчев и по информация на сайта й има 630 дка собствена земя, на която са разположени 240 дка оранжерии – изцяло газифицирани, с капково напояване, хидропоника и компютърно регулиране на производствения процес по холандска технология. Отглежда основно домати, краставици и чушки.

С 262% ръст на приходите до над 100 млн. лв. третата позиция се заема от „КАМ 78 – агро“, която търгува със зърно, семена и фуражи. Компанията е базирана в Монтана и е собственост на Десислава Дамянова Младенова. В общата секторна подредба дружеството е на 50-о място.

Животновъдна е фирмата, заемаща четвърто място по най-голямо увеличение на оборота – „Бони ферма Никола Козлево“ с 236%. Компанията е част от групата „Бони холдинг“ – собственик на „Свинекомплекс Брестак“ (41-ва позиция), който също расте бурно през миналата година, и на „Бони ферма Зимен“ (87-о място). Холдингът притежава също и месокомбинати в Ловеч, Карлово и Русе.

Челната петица се допълва от търговеца на зърно „Агро лайф – А“ от Карнобат, който увеличава приходите си с над 220% до 117.6 млн. лв. (38-о място в секторната класация). Компанията е създадена през 2016 г. и е собственост на Атанас Пламенов Костадинов.

Най-печеливши

С най-голяма печалба в сектора на селското стопанство през миналата година е „Билдком“. Компанията увеличава крайния си резултат с впечатляващите 4606%, но основната причина за това е полученият дивидент от „Олива“.

След нея се нарежда ЕТ „Светослав Илчовски“, който наскоро коментира, че това се дължи на факта, че не е вдигал рентите. Едноличният търговец е и с най-висока рентабилност в сектора (близо 46%).

Миналогодишният победител по печалба „Златия агро“ сега е трети, като крайният резултат леко се понижава (-6%). Компанията обаче запазва висока рентабилност от над 22%, което я прави пета по този показател в сектора. Зърнопроизводителят работи в Северозападна България и е собственост на Кирил Иванов, който държи и търговеца на семена и препарати АСМ (11-и по приходи в общата подредба).

Много висока рентабилност (почти 39%) отчита производителят на гъши дроб и патешки продукти „Елит – 2095“. Компанията на Никола Ангелов е една от малкото в животновъдството, които не се занимават с отглеждане на свине и пилета. Приходите й също нарастват със 120%, което я нарежда на 52-ро място в агросектора.

С около 25% рентабилност са русенският „Свинекомплекс Бръшлен“ и „Сортови семена – Вардим“ на Светослав Дичевски – собственик също на „Октопод инвест холдинг“ и най-големият получател на субсидии на групово ниво.

Източник: narod.bg

 

1 Коментара

Telkom Univeristy

преди 3 месеца

Каква е причината, посочена от ЕТ "Светослав Илчовски", за позиционирането на компанията като втора по печалба в агросектора? Visit Us <a href="https://sas.telkomuniversity.ac.id/en/">Telkom University</a>

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.