Състоялата се дискусия в Столична община по повод увеличаващия се брой на бездомните хора в столицата излезе с решение да бъдат изградени 11 центъра за резидентна грижа на психично болните и за тези без дом. Това предстои да се случи в следващите години. Но защо местата за тях в държавните и други болници все не са достатъчни и какви са причините общественоопасни лица, с психични проблеми, да обикалят свободно улиците? Това попитахме д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, в Нови Искър.
- Г-жо Гълъбова, преди ден се състоя дискусия в Столична община за бездомните психично болни хора. Вие присъствахте на нея. Какво се случи през Вашия поглед?
- Фиксира се като основен проблем този с бездомните психично болни хора, макар че темите бяха повече, но най-голямо внимание се отдели на този проблем и трудността те да бъдат настанени някъде за лечение. Но те се приемат единствено и само в нашата болница, след което няма къде да отидат, твърде бавно става настаняването в социална услуга за психично болни хора и общо взето се въртим в един кръг. Говори се и по темата за изтрезвителите и ще се мисли и се стигна до идеята да се създаде регламент, който да е нещо като Пътна карта за бездомните хора. Да се знае кои накъде ще отиват и кои институции какви задължения имат, защото сега се получи нещо като прехвърляне на горещия картоф. Полицията не може да ги задържи повече от 24 часа за проблемно поведение, след което ние като ги приемем, те заемат легло за активно болни. В нашата болница живеят около 30 психично болни хора, които по различни причини са в тежко социално положение. Повечето от тях са станали обект на имотната мафия и са останали без жилища. А ние не можем да поемем повече и Министерството на здравеопазването не е съгласно да разходва средства за немедицински дейности, каквито са социалните услуги. А социалните услуги пък са крайно недостатъчни и затова се прие да се създаде такъв регламент. Но средствата за това не са никак малко. Хубавото е, че в Общината се разработва съвместен проект с БАН, за се преброят бездомните хора в София, което се очаква като резултат септември-октомври следващата година. Това е едно добро начало, защото наистина решаването на един проблем, от каквото и да е естество, трябва да започне с ясна представа за неговия размер.
- По данни на Общината броят на бездомните се увеличава, има ли приблизителни данни за тези хора и колко би струвал такъв регламент?
- Не, поне аз не чух да се стъпи на някакви числа, а парите колко са не мога да кажа. Но за психично болните хора, които са и в тежко социално положение, наистина са необходими много пари, защото с тях трябва да работи един екип от добре мотивирани специалисти.
За пореден път изложих тезата, че мотивационните стълбове в работата на един човек са заплащане и кариерно израстване. Това съм учила по Икономика на труда. Със заплатите, които са в сферата на психичноздравните и социалните услуги, ние не можем да говорим за някакво качество. И представителите на социалното министерство, и социалните работници, фиксираха този проблем. За Системата за извънболнична грижа за психично болните хора, която съществува в Европа, у нас все не се намират пари. А тя включва т.нар. „водещи на случаи” - обикновено това е социален работник да води между 10 до13 случая и негово задължение е да ги преслушва всеки ден, да ги подсеща да посетят лекар, да ги придружи ако трябва за лекар, зъболекар, психиатър или до Дневния център. Такива центрове трябва да има във всяка община. Да са различни за хора с психични болести, с умствена изостаналост и деменции. Но тази система е наистина много скъпа, не става дума за оборудване и изследвания, а за висококвалифициран и много изморителен човешки труд, който трябва да бъде заплатен по съответния начин. Със заплати от порядъка на минималната работна заплата това няма да се случи. Заплатите в тази сфера трябва да стартират от 3000лв. нетна сума.
- Тук включваме и известен риск на труда. Имало ли е случаи в които персоналът е нападан от пациенти?
- В психиатричните болници това се случва не толкова рядко. В психиатричните лечебни заведения няма охрана. Лично аз се дразня като кажат: „Вие ги пуснахте“, или „Еди кой си избяга“. Първо не е избягал, а си е тръгнал. Ние нямаме охрана и нямаме задължение да ги пазим, ние не можем. В едно отделение с най-тежко болните хора на смяна има една сестра и един санитар. Затова го казах и в Общината, без притеснения – разпоредила съм на нашите служители, когато стане някакъв инцидент в отделението, да се отваря вратата и болният да си отива, няма защо да я кърти и да прави изпълнения. За мен лично заглавието „Психично болен нападна минувач”, е по-приемливо от „Психично болен уби сестра в отделението”. Имали сме случаи на средни телесни повреди, които трябва да обезщетим като трудови злополуки от нашия мизерен бюджет.
- Вие не работите по клинични пътеки, как става финансирането?
- Единствено и само от Държавния бюджет, като отново, по неясни причини, е направено едно абсолютно несправедливо и необосновано от медицинска и финансова гледна точка разделение – от четирите типа лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, три се финансират по методиката за субсидиране. Т.е. определена сума на ден за преминал болен. Без значение дали той е със шизофрения или с паническо разстройство. Държавните психиатрични болници се финансират така, както беше цялото здравеопазване до 2000г. - по принципа на т. нар. „исторически бюджет” - дават се някакви пари, уж индексирани с инфлацията, без никакви ясни правила. В предишния състав на Експертния съвет по психиатрия към министъра на здравеопазването ние разработихме две клинични пътеки и бяха депозирани в БЛС и в НЗОК, но нещата останаха там. Настоящия състав на Експертния съвет не подкрепя тази идея, както и Българската психиатрична асоциация. А мотивите са, меко казано, несериозни.
- Психиатричните центрове и клиники искат сериозно увеличение на средствата за издръжка на пациентите...
- Тази информация е за едно писмо от Българската психиатрична асоциация, което е подписано само от представители на психиатричните и университетските клиники и центровете за психично здраве и незнайно защо асоциацията не се е обърнала към 12-те държавни психиатрични болници. И отново ни е захвърлила „в коша”, без да поиска и ние да се включим. В нашето съсловие е „всяка коза за свой крак”. Да, те са поискали пари за себе си, както винаги са го правили. Искат увеличение на парите по методиката, а държавните психиатрични болници не се субсидират по нея, т.е. за преминал пациент. Затова казах, че това разделение в начина на финансиране е крайно несправедливо и нелогично от медицинска гледна точка. Защо пациентът със шизофрения, който се лекува в университетска клиника, се финансира по различен начин от този в държавна психиатрична болница?
- Какво е решението?
- Уеднаквяване на финансирането и въвеждането на клинични пътеки, колкото и на някои колеги да не им се иска това. Най-после трябва да се върнем на полето на медицината. Да спрем да се смятаме за някакви мистични същества, които упражняват мистична професия. Един от аргументите, с които се противопостави част от колегията, за въвеждането на клинични пътеки е, че има много неосигурени психично болни хора. Ако ги попитате, те нямат данни, но казват „много са”. Ние не можем да правим каквото и да е планиране или да развиваме идеи на база заключение „много са”.
- Няма регистър и анализ?
- Това е по-малката беля, по-голямата е, че този аргумент е несериозен. Аз пък твърдя, че никак не са много а са малко, защото хората с тежки психични разстройства са инвалидизирани по болест, те са здравно осигурени. В стационарите се лекуват хора с тежки психични разстройства, не хора с невротични състояния. Този аргумент наистина не звучи никак сериозно.
- Как един психично болен човек, който отказва да влезе в болница, може да се лекува?
- Когато постъпи един пациент в психиатрично лечебно заведение, подписва декларация за информирано съгласие, както във всяко друго лечебно заведение. Ако обаче откаже да я подпише, а ръководителят на лечебното заведение прецени, че има нужда този пациент да остане на лечение, има право да го задържи 24 часа и веднага е длъжен да уведоми съответния Районен съд, че го задържа. Защото това е вид лишаване от свобода и след това се образува процедура по Закона за здравето за задължително лечение. Овладяването на един болестен епизод от тежко психично разстройства, т.е. заболяване, което е за стационарно лечение, става за около месец и половина, до два месеца и бива изписан. И като няма къде да отиде и го оставим на улицата, ние ставаме зверовете, които са оставили човека. Ние, имам предвид 12-те държавни психиатрични болници, които са превърнати в приюти. Защото такива пациенти нито има в центровете за психично здраве, нито в университетските клиники, те са при нас. Защото другите лечебни заведения отказват да ги приемат, вечно нямат места.
- Какво се случва с т.нар. общественоопасни пациенти?
- Биват настанени на задължително лечение или, ако вече са извършили общественоопасно деяние – на принудително лечение по НК. По Закона за здравето е задължително лечение, по НК е принудително. Те са единствено и само в държавните психиатрични болници и пациентите прекарват по реда на принудителното лечение с години. Имали сме пациент, който преседя при нас 28 години.
- Как работите с такива хора без охрана?
- Много трудно, защото ние за всичко сме виновни. Ако го задържим, по гърба ни ходят правозащитните организации, ако не го задържим тръгват медиите. Всички са недоволни от нас, а ние работим за жълти стотинки. Начинаещ лекар психиатър започва със заплата 1600-1700 лв. чисти пари. Няма клас, няма никакви други допълнителни доходи, не може да започне частна практика. В Европа стартиращия психиатър, без специалност, започва с 5 хил. евро. Затова няма психиатри, а недокомплектът е 100%. Това са данни от доклад от ноември миналата година на Стратегическия съвет към тогавашното редовно правителство. В него пише, че в България липсват 560 психиатри, недокомплектът е 100%, ако навлезем във възрастта, нещата са катастрофални. При сестрите положението е същото, много сериозен кадрови дефицит. При нас от 38 сестри, с недокомплект от 8, пенсионерки са 18. Това означава, че те могат днес да закачат престилката на пирона и да напуснат, защото не дължат предизвестие. Няма кой да ги замести, кой ще дойде за тази заплата? Една сестра, с 30 години стаж, взима 1600 -1700 лв., а пътува километри до работа, носи отговорност, постоянно е обвинявана как тормози болните, може и бой да яде, работи в отвратителна и мизерна обстановка, защото сградите са стари и мизерни. Кой нормален човек ще дойде? Просто ще предпочете да зарежда кисело мляко по рафтовете на магазините за още 300-400 лв. отгоре.
- Има ли друга истина, за да сте без клинични пътеки?
- Тази година се предвижда бюджета на Касата да е над 9 милиарда. Част от психиатричната гилдия се бори да нямаме достъп до тези пари и с това писмо, за което стана дума. Написала Българската психиатрична асоциация, че нямали друго финансиране. А кой години наред се бори срещу финансиране от НЗОК? Вторият им „железен“ аргумент е, че клиничните пътеки убили медицината в здравеопазването. Сигурно е така, аз имам много повече аргументи срещу клиничните пътеки, но когато си различен от цялата система, ти си мизерен, ти си в задния двор на здравеопазването. Моят контрааргумент е, че като не сме с клинични пътеки и не сме убити от тях, защото сме в това мизерно състояние? Беше формулирано от един колега преди години, на едно общо събрание на асоциацията, който заяви: “Абе, хайде сега, ще пускаме Касата да ни гледа работата!“ Защото тя всъщност е едно чекмедже на финансовото министерство, което има контрол, а при настоящия начин на финансиране, нито при нас, нито по методиката, има сериозен контрол върху качеството на дейността и не се знае за какво се дават тези пари.
- Кога ще преместят болницата Ви от Нови Искър в София?
- Надявам се, че поне октомври, ноември следващата година вече да е осъществен ремонтът напълно и да сме новодомци. Новата сграда е старата Транспортна болница, на колелото на „Надежда”. Настоящата ни сграда в Курило е построена през 1942г., половината е била печатница, половината конюшна. Ползваме и бивши складове. Капацитетът в новата сграда ще бъде с 30 легла по-малко, защото живеещите сега при нас трябва да бъдат поети от социалната система. Условията ще са по-добри, с индивидуални санитарни възли в стаите, с горен етаж от дневен център за пациентите при нас и отвън. Хубавото е, че въпреки, че недостигат, работещите колеги са много добре обучени и опитни специалисти. Но, за съжаление, всички са горе-долу на моята възраст и работният им хоризонт е кратък.
Нашият гост
Д-р Цветеслава Гълъбова е родена на 13 септември 1966 г. в София. Завършва медицина в столицата и придобива специалност психиатрия. 11 години е началник на Отделението за мъже с остри психози в държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ в Курило, а след това и до ден днешен е неин директор.
trud.bg