18 години след като източи Държавния резерв: Мехмед Дикме отново се натиска за политиката (Интимна афера с Лидия Шулева го изхвърли и от ДПС)

https://crimes.bg/analizi/18-godini-sled-kato-iztochi-darzhavniya-rezerv-mehmed-dikme-otnovo-se-natiska-za-politikata-intimna-afera-s-lidiya-shuleva-go-izhvarli-i-ot-dps/40697 Crimes.bg
18 години след като източи Държавния резерв: Мехмед Дикме отново се натиска за политиката (Интимна афера с Лидия Шулева го изхвърли и от ДПС)

 

Мехмед Дикме, който се прочу злополучно преди 18 години с източването на Държавния резерв, отново напира да става политик. Екс министърът на земеделието лично обяви, че се включва в нова, протурска партия, която да бъде алтернатива на ДПС. Очевидно, макар да твърд, че е напуснал партията без обиди и скандали, той още не може да прости на Ахмед Доган някои подигравки по негов адрес. Но за това малко по-надолу.

Изглежда Дикме разчита, че безпрецедентното източване на Резерва през 2003 година вече е забравено. И иска отново да се намърда в политиката, която го направи милионер. А скандалът от 2003 година беше наистина грандиозен и неслучайно е определян като най-мащабната кражба в сферата на селското стопанство у нас. И въпреки това, до ден днешен, за него няма наказани.

По онова време Дикме, начело на Министерството на земеделието и храните, пуска информация, че предстои зърнена криза, дължаща се на лошата реколта. Запознати твърдят, че именно той е посъветвал Царя да отвори хамбарите на Държавния резерв, за да не се стигне до шоково поскъпване на насъщния. През въпросния период Дикме взема решенията, излизащи от името на ДПС. Пак той разпорежда на министъра от ДПС Неждет Моллов, уж отговарящ за Резерва, какво да говори пред камерите и под какви решения да сложи подписа си. След тази зърнена афера в джоба на Мехмед Дикме влизат огромни суми. За които бившите му съратници до ден днешен питат колко точно са, но без да получат отговор.

Скандалното в случая е, че след отварянето на Резерва, държавното жито не отива по предназначение – в силозите на мелничарите, а е изнесено зад граница по море. Всичко това се случва посредством фирмите Златна Тракия АД, Адонай-7 ЕООД, Трансекспрес ООД, ИЛС АД, ЕСТ-Маркет - Франция и Манекс ООД. Кои от шефовете им са си пили ракията с бившия министър дни преди той да обяви заплаха от хлебна криза, историята мълчи.

Логично, само месец след това България действително е изправена пред риск от страшна криза, глад и четворно увеличение в цените на хляба и брашното. Точно тогава Дикме задейства и втората част на наглия си план, благодарение на който прибира милиони в сметките си, за сметка на отрудения българин. Екс колегите му от Кърджали разкриват, че под предтекст да успокои пазара, той предлага безмитен внос на брашно.

В следствие на това се стига до нелепия парадокс хлебозаводите у нас да внасят на баснословни цени брашно от българското зърно, изнесено и смляно зад граница. Редица депутати от опозицията забелязват злоупотребата и поставят съвсем резонни въпроси, в това число не са ли погрешни посланията, отправени от Дикме за състоянието на реколтата. Не са ли погрешни и прогнозите за зърнения баланс, на базата на които тогава бе разрешено да се деблокира остатъкът от стоковия фонд? И колко пари е прибрал Мехмед Дикме, за да допусне няколко уж дребни грешки, които бележат един от най-мащабните хайдутлуци в историята на селското ни стопанство?

Хора от Националната служба по зърното и фуражите изготвят доклад, резултатът от който показва, че взетите от правителството мерки за регулиране на вносно-износния режим и за деблокиране на пшеница от Държавния резерв са оправдани, и че по този начин пазарът у нас се е стабилизирал.

 

Остава открит обаче въпросът дали търсената стабилност трябва да се постига за сметка на ненаказани кражби от държавните хамбари, извършени за лична изгода и в ущърб на българските зърнопроизводители и мелничари. Защото покрай хвалбите за ефекта от нулевите мита темата за наказуемостта на конкретни субекти, облагодетелствали се с държавно зърно и печелили, без да инвестират в засяване, прибиране и преработка на пшеница, остава на заден план.

Ако си мислите, че по времето, в което е министър, Дикме се е задоволил само с източването на Държавния резерве, грешите жестоко. Пак тогава той използва положението си, за да одобри няколко проекта по САПАРД на покойния вече Стефан Шарлопов. Затова не е изненада, че след като бива изхвърлен от властта, Дикме създава обща компания с него – „Евроагроконсулт 2005“, с която двамата продължават да усвояват яко пари, отпуснати от Брюксел.

Мехмед Дикме обаче прави грешна стъпка със скандалната сделка за Булгартабак, заради която е изгонен от ДПС. Зад нея обаче стои интимната му афера с Лидия Шулева – най-богатата царска министърка. Която успяла да го подлъже да й осигури десетки милиони от престъпна схема с приватизационни сделки, които по онова време тъкмо набират сила.

Аферата им започва след първото заседание на коалиционния кабинет, а Шулева успява лесно да завърти главата на неопитния в креватните наслади Дикме. Възпитаният в консервативни мюсюлмански порядки министър до тогава не е и сънувал какви неща могат да се случват в кревата. С присъщата си чистосърдечност той охотно споделял пред бившите си колеги от Движението за тънкостите на оралните ласки, аналните броеници, щипките, желираните ороматни смазки и прочие иширети, които и до днес не са си пробили път в кърджалийско.

Омаян от сексуалните наслади с Шулева, Дикме става нейна лесна плячка и без борба се поддава на корупционните й мераци. Двамата подготвят сделката за Булгартабак зад гърба на ДПС и залагат на карта съдбата на хилядите родни тютюнопроизводители. А Шулева се сдобива с десетки милиони британски лири в банковата си сметка.

Злоупотребата не остава скрита и съпартийците на Дикме разкриват мурафетите му на Доган, който незабавно взема мерки. Министърът е подложен на другарски съд в централата на партията и бива позорно изгонен. За да не се разрази грандиозен скандал, Сокола все пак му позволява да се изслуе тихомълком.

А докачливият ардинец и до днес не може да прости на почетния председател солените шеги по адрес на сексуалната му неграмотност и откровените гаври, че вместо да защитава интересите на турското малцинство, е станал жиголо на стари дами. Обида, за която бившият министър търси реванш и до днес.

Макар на хартия да не е в политиката, Дикме до ден днешен се радва безнаказано на ограбените милиони. И използва връзките си, за да развива консултантския си бизнес. Чийто луксозен офис се намира на пъпа на София. Говори се, че сред клиентите му Миню Стайков, за когото Дикме е прокарал огромни проекти, финансирани с евро пари, благодарение на връзките си във фонд „Земеделие“. Пари, за които не е сигурно дали не са потънали в нечий джоб.

След ареста на Стайков Дикме съвсем резонно изпаднал в ужас, че властите ще погнат и него. Очевидно обаче това не му пречи да се мъчи отново да влиза в политиката. За да удебели банковата си сметка с още някой милион...

 

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.