Операторът и продуцент Росен Цанков загуби битката с онкологично заболяване и отлетя на небето при майка си Мери, баща си Вили и пастрока си Стефан Данаилов. Смъртта го покоси сравнително млад – на 63, и даде повод за зловеща мълва, че е умрял заради проклятие на жертви на Народния съд.
Злите езици твърдят, че в разцвета на кариерата си Ламбо се нанесъл в жилище, което било отнето насила от антикомунисти, а тогава започнали и всичките му житейски проблеми. Когато пък завареният син наследил имота, се разболял от рак и се принудил да го продаде, за да има пари за лечение.
Че е раздавал неправомерно апартаменти на интелигенциятга, не е най-големия грях на бившия Първи Тодор Живков, но и за това го съдеха в зората на демокрацията. През продължилото 33 години негово управление, правешкият вожд полагал бащински грижи за хората на изкуството, защото смятал, че те няма как да творят качествено, ако не са решени битовите им проблеми.
От всички културни дейци Тато бил най-благоразположен към актьорите. И това разбираемо – държавният глава считал и самия себе си за артист. Преди 9 септември 1944 г., той участвал в самодейни театрални спектакли в провинцията – имал възлови роли в „Хан Тартар“ и „Два синджира роби“.
Цанков и Ламбо
В папките на съдебното дело срещу генсека на ЦК на БКП фигурира подробен списък на актьори, получили апартаменти по втория начин. Там са имената на Ирен Кривошиева, Доротея Тончева, Катя Паскалева, Велко Кънев, Цветана Манева и др. знаменитости. От прелюбопитния документ се разбира, че жилище от Тато е взел навремето и Стефан Данаилов. Домът, с който Бай Тошо зарадвал Ламбо е четиристаен и площта му е 135 кв. м. Намира се на ул. „Света гора“.
Актьорът от „На всеки километър“ лично си изпросил от Тато просторния апартамент в столичния квартал „Лозенец“. Когато отишъл да му се моли за дом, той за пръв път видял на живо партийния вожд. Съдействие за аудиенцията оказала и секретарка на генсека – голяма почитателка на звездата от екрана. Дамата помолила началника си да отдели от скъпоценното си време за жилищния проблем на нашумелия артист. „Добре, де, запиши му час, нека дойде, ще му съдействаме“, рекъл й човекът, който изкара начело на страната 33 години.
На 2 януари, първият работен ден след Нова година, домашният телефон на сем. Данаилови звъннал. „Другарят Живков ще ви очаква утре в кабинета си в ЦК“, обявила в слушалката сътрудничка на Първия. Щом затворил, Стефан извадил най-хубавия си костюм от гардероба и поръчал на жена си Мери да изглади панталона му. Искал да се представи добре пред лидера на НРБ.
На следващия ден актьорът буквално треперел от вълнение заради предстоящата среща. От притеснение дори се залутал в коридорите на Партийния дом, а когато влязъл кабинета на Живков, съвсем се ошашавил и поздравил. с думите: „Честита Нова година, другарю Тодоре!. Генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет за миг се учудил на фамилиарниченето на Стефан, но след това се засмял с типичното си „Ха-ха-ха“. Той си дал сметка, че Ламбо се обърнал към него по малко име не заради лошо възпитание, а от стрес.
Данаилов се настанил на един от фотьойлите в луксозната канцелария и понечил да разкопчее сакото си. И тогава с ужас установил, че вкъщи е закопчал накриво копчетата на ризата си. Години по-късно славният артист ще си признае чистосърдечно, че никога през живота си не се е чувствал, толкова смутен, колкото в онзи зимен ден в сградата с петолъчка на върха.
„Казвай сега, с какво мога да ти помогна“, рекъл Живков. Стефан изложил накратко нуждата си от апартамент, височайшият домакин натиснал бутон и в кабинета влетял Тинко Воденичаров – доверен човек на Вожда.
„Виж кой ни е дошъл на крака – майор Деянов. Трябва му дом и ние можем да му свършим работа. Я да намерим бързо едно хубаво жилище за него и семейството му”, обърнал се Тато към своя сътрудник. В следващите няколко минути пък пуснал няколко майтапа и изпратил госта си с благопожелания.
Приживе Ламбо много се ядосваше на твърденията, че живее в апартамент на убити, от Народния съд и се завива с юрганите им. Слухът тръгнал от Васил Станилов още в зората на демокрацията – писателят го тиражирал в своя вестник „Анти”. По онова време Мария, съпругата на Стефан, дори се принудила да вади нотариалния акт и други документи, за да опровергава.
„Жена ми отиде да намери Васил в централата на СДС, за да го попита защо го пише това. Ние години наред бяхме близки. Всяко лято бяхме заедно на море. Блокът, в който живея, беше строен в други години и се учудвах, че може да има такива
инсинуации. Беше подло, въпреки че бе видно, че не отговаря на истината. Цялото ми семейство страдаше”, разказваше Бат Серго от „На всеки километър”, преди смъртта да го отнеме от роднините и почитателите му.
След кончината на Ламбо жилището на ул. „Света гора” остана за заварения му син. Когато се разболя, Росен Цанков продаде имота, а купувачът пое ангажимент да го запази във вида, в който е бил при Стефан Данаилов.
„Кой да получи апартамента, си беше желание на баща ми. Така са се разбрали двамата с Росен. Приел съм решението. Единствен наследник съм на Милия, но той си е преценил на кого, какво да остави. Той все пак е живял с Росен Цанков, който макар и заварен, също е негов син. На него дори му дадох каквото поиска от картините и статуетките на татко. Иконите, книгите и наградите взех аз”, споделял е Владимир Данаилов – единствено биологично дете на народния артист, плод на извънбрачната му връзка с Ирен Кривошиева.
Актьорът и бивш министър на културата среща майката на Росен Цанков през 1964-та. Жени се за нея 30 месеца по-късно. Тя му е първа и единствена съпруга. Преди да пристане на по-младия Ламбо, имала брак и с режисьора Вили Цанков.
„Някога беше дългокрака. и зеленоока. Мъжете се обръщаха след нея по улиците. Брат ми излезе от казармата и се влюби. Мария стана неговата голяма муза", споделяла е приживе сестрата на екранния майор Деянов – Росица Данаилова.
Самият Стефан разпространяваше навремето друга версия за обвързването си с някогашната топманекенка, чиито фотоси украсявали кориците и страниците на най-тиражните дамски списания - „Лада и „Жената днес”. Казваше, че не той нея, а тя него избрала. „Бях младо, красиво, добре танцуващо момче. Учех в първи курс и ходех да се снимам и аз като модел за някой лев.”
„След бракосъчетанието си двамата се нанесоха в малко апартаментче около „Плиска". За да се издържа, Стефан вземаше надомна работа. Вечер ходех да помагам – стържехме с пили метални ключодържатели, а Мария вареше боб по горнооряховски”, разказвал е състудентът на Ламбо – Марин Янев.
Близки до фамилията са категорични, че Майор Деянов винаги е бил гледан като писано яйце от половинката си. Мери му слугувала подобно на камериерка – слагала му пантофите на краката, тревожела се дали очилата и джиесемите му са на една ръка разстояние. На всичко отгоре преглеждала пресата и подчертавала пасажите, които съпругът й трябвало да прочете задължително.
„Голяма грешка е, че навремето не дадох възможност да имаме деца. Съжалявам за това. Мери беше родила син – Росенчо, но два пъти забременяваше от мен, а аз и първия, и втория път казвах: „Кой да гледа бебе? Сега не му е времето”. Тя правеше аборти, които впоследствие й попречиха да зачене, когато вече се решихме за своя рожба”, откровеничеше приживе българският Ален Делон.
Росен Цанков – починалата тези дни рожба на Мария Данаилова и първия и мъж, е продуцент на „Стъклен дом”, „Под прикритие" и „Мисия Лондон”. В началото на 90-те той бил на косъм от смъртта, но пастрокът му успял да го спаси.
Завареният син на Ламбо се разболял тежко навръх Коледа през 1991-ва. Същия ден опитал да стане от леглото си, но паднал без сили. Единственият начин да се придвижи се оказало пълзенето. Няколко часа по-късно получил затруднения и в дишането.
Наложило се спешно да го приемат в болница. Изписали го няколко месеца по-късно – чак на Великден следващата година.
Болестта на Росен била от онези, с които се бори д-р Хаус в едноименния сериал – изключително рядка, поразяваща един на 200 хил. души. Понякога след прекарана бронхопневмония в организма на пациента се отключва вирус, който блокира нервната система. При младия Цанков парализата започнала от краката и стигнала до очите. Докторите се принудили да разрежат гърлото му, за да включат система за дишане. Друг начин за поемане на въздух нямало.
„Ако не беше Стефан да го спаси, детето ми нямаше да оживее. Мъжът ми тичаше по фармацевтични компании, за да изписва дефицитни лекарства от чужбина. У нас тогава дори аспирин се намираше трудно. Аз се обадих в някаква хуманитарна агенция и оттам ми обещаха една ампула. За лечението на сина ми обаче бяха нужни килограми от нея", разказвала е Мария Данаилова.
В болницата Росен (тогава 29-30-годишен) отслабнал до неузнаваеемост – стопил се до 30 кг. Когато го изписали, майка му и вторият му баща се преместили в дома на Вили Цанков, за да са наблизо и да помагат. Макар и поукрепнал, „бъдещият кино- и тв продуцент все още не можел да се движи. Ламбо всеки ден го носел | на ръце до колата и го карал за рехабилитация във ВМА. „Той му помогна да проходи. Понеже Росен във ВМА. Той му помогна да проходи. Понеже Росен не можеше и да говори, Стефан написа азбуката на голям плакат. По него синът ми правеше изречения, като си затваряше очите. Спомням си, че първото, което „каза" по този начин, беше „Нахранихте ли ми рибките?", откровеничеше госпожа Данаилова, преди смъртта да я отнеме ОТ близките й през пролетта на 2014-а.
Докато чедото й било хоспитализирано, тя изобщо не се преобличала. Била си втълпила, че Росен Цанков ще оцелее, ако кара с едни и същи дрехи и постоянно стиска в ръце подарена й в Москва миниатюрна икона на св. Михаил. Тогава започнала и да пропуска премиери на мъжа си в театъра.
В деня, когато спектакълът на Ламбо „Лоренцачо”. се играел за пръв път пред публика, Росен бил най-зле. Притеснен за младежа, пастрокът искал да отложи представлението. Мария обаче го убедила да изпълни служебния си дълг.
След като триумфирал в пиесата, Стефан тутакси се върнал при половинката си. Хич не си и помислил да остане за традиционния следпремиерен банкет.
„В началото ми беше страшно, после – не. Доста дълго престоях в болница и в един момент разбрах, че няма от какво да се страхувам. Много се промених след въпросното заболяване. Тогава станах човек, който каза, че никога повече няма да се съобразява. Или бъди себе си, или умри, казваше приживе Росен Цанков.
Източник: Уикенд
