Макар световното по футбол да започна, в България отново ще го гледаме само по телевизията.
Вече четвърт век кракът ни не е стъпвал на най-големите футболни финали и един Господ знае кога пак ще имаме шанса да видим националите ни на мондиала.
Дори през Втората световна война не е имало такава голяма мъка да се класираме на световно. Даже, за да ни бият големите футболни сили се е прибягвало до съдийска помощ. Така се случва и преди 85 години.
На 7 ноември 1937 г. стадион „Юнак“ в София става свидетел на нечувана реферска наглост – италианският арбитър Риналдо Барласина ни открадва победата срещу световния вицешампион Чехословакия, като ни отменя два гола и записва краен резултат 1:1.
Безмилостният жребий през 1938 г. попарва надеждите ни да играем на световното първенство във Франция, отреждайки ни да спорим за място за финалите срещу Чехословакия. Съперникът ни е световен вицешампион от 1934 г., загубил титлата с 1:2 във финала срещу фашистка Италия на Мусолини, не без помощта на съдиите.
Въпреки всичко управниците от Българската национална спортна федерация и шефът на футбола Иван Батанджиев решават, че няма да се предаваме без бой. За треньор на нашите бива нает чехът Станислав Томс, вярвайки, че пражкият специалист може да излъже сънародниците си по някакъв начин.
За лагер на българския отбор, запасният полковник Петко Сирманов предоставя патриотично вилата си.
Разчита се основно на опитните Любомир Ангелов – Старото от офицерския тим АС-23, Борислав Габровски от „Левски“ и железния Атанас Ковачев – Кълвача от „Славия“.
В суматохата около подготовката обаче нашите забравят да се погрижат както трябва за съдията.
Куцо, кьораво и сакато се стича на 7 ноември 1937 г. към стадион „Юнак“, за да гледа епичната битка. Присъстват редица държавни величия. Само цар Борис Трети не е на мача заради важни държавнически дела.
Предвождани от Старото, нашите се втурват в бесни атаки, но в същото време Чехословакия подлага на бесни атаки вратаря ни Ради Мазников.
Първият скандал се случва по средата на полувремето, когато Старото праща топката в чешката врата, но съдията не признава гола, уж имало засада.
Точно преди почивката става голяма беля – Ржиха сварва Мазников неподготвен и Чехословакия повежда с 1:0.
Големите драми обаче настъпват в последните минути, когато умърлушената публика вече се надига да си ходи. Съдията дава дузпа, която бие Чугуна и резултатът е изравнен 1:1.
Истинско чудо става и в следващата атака, когато Никола Николов така изстрелва топката, че само дето не им разпаря мрежата на вратата на Чехословакия. Резултатът 2:1 за България бива публикуван от всички европейски агенции.
Повече от час след мача обаче се разбира, че всъщност резултата е 1:1, а Барласина дава абсурдното обяснение пред вестниците, че надул свирката точно когато Николов е стрелял към вратата на Чехословакия. Така на практика съдията уж е дал края на мача преди гола и той не бива зачетен.
Източник: Уикенд
