Луис Алфредо Гаравито: Звярът от Колумбия

Роден на 25 януари 1957 година в колумбийския град Дженова, Луис Алфредо Гаравито е най-големият от седем синове и израства в атмосфера на насилие: пребиван от баща си Мануел Антонио Гаравито и многократно изнасилван от двама свои съседи. Той ходил на училище само пет години и избягал от къщи на 16. Първо работил като продавач в магазин, после като уличен търговец на религиозни икони и молитвеници.Възмъжалият Гаравито започва да посяга твърде често към чашката и сменя работа след работа и град след град. Става все по-агресивен в поведението си, докато търпението на околните се изчерпи, при което просто потеглял към следващия град. Опитвал да се самоубие поне веднъж и лежал пет години в психиатрична клиника.Гаравито признава за убийствата на най-малко 140 момчета, на възраст от 8 до 16 години, извършени в продължение на 5 години. Задържан е на 22 април 1999 година, но не за убийство, а за изнасилването на 12-годишно момче. Полицията и прокуратурата твърдят, че Гаравито е признал за убийства на деца в 54 града в цяла Колумбия, както и в Еквадор. Най-много убийства бил извършил в района на родния си град, в известния с отглеждането на кафе окръг Киндио в западната част на страната.Новината за признанията на Гаравито предизвиква погнуса, възмущение и страх в цяла Южна Америка. В Колумбия няма смъртно наказание за убийство, но чудовищната същност на престъпленията му кара началника на националната полиция генерал Росо Хосе Серано и много други да призоват правителството да направи изключение.Скитникът Гаравито се сприятелявал с децата и ги отвеждал на дълги разходки, докато се уморят. Тогава ги връзвал за някое дърво с найлоново въже, прерязвал гърлата им и погребвал телата им в плитки гробове. Голяма част от жертвите са изнасилени. По-късно заявил, че е извършил всичките си престъпления под влиянието на алкохол и че е бил обсебен от „по-висше същество“. Много, ако не и всички от жертвите му са улични хлапета от бедни семейства или разделени от родителите си заради мизерията, или политическото насилие, което прогонва от домовете им милион и половина колумбийци за по-малко от десетилетие. Тези деца – мръсни, гладни, мрачни и окъсани – се превръщат в позната гледка по улиците на колумбийските малки и големи градове, където се занимават с просия, продажба на вестници и дъвки, или лъскане на обувки.Властите попадат на следите на Гаравито благодарение на един свидетел и хотелска книга за резервации, които го поставят на мястото на много от убийствата. В дома му откриват въже, съвпадащо с онова, с което били връзвани ръцете на жертвите, както и много други улики. Доказателствата, събрани срещу кестенявия и зеленоок Гаравито, който има дълбок белег на лявата си ръка, са толкова солидни, че предизвикат самопризнанията му. Полицията разравя масовия гроб на предполагаемите му жертви – 25 момчета, през ноември 1997 година, в дефиле край град Перейра. Първоначално местните сметнали ужасяващата находка за дело на сатанински култ.Властите сформират специална оперативна група, която започва да се натъква на подобни случаи в цялата страна. В Колумбия често изчезват деца, а Гаравито успява да убива толкова дълго без да бъде засечен, защото никой не забелязвал липсата им или се интересувал къде са. Но признанията му предизвикват лавина от критики от бедните хора, които казват, че полицията е безразлична и корумпирана. Гаравито се подвизавал като уличен търговец, монах, сиромах, инвалид или представител на измислени фондации в помощ на възрастни хора и деца, като по този начин се сдобивал с достъп до училищата.От самото начало на убийствата през 1992 година, Гаравито се местел често и прекарва известно време в Еквадор, където властите се опитват да го свържат с още детски убийства. Той е осъден само за две престъпления. Съдът в Тунха, столицата на провинция Бояка, осъжда Гаравито за убийството на 14-годишния Силвино Родригез, чието обезглавено и изтерзано тяло е открито в покрайнините на града през юни 1996 година. Намират го за виновен и в опита за изнасилване на 12-годишно момче в западния град Вилависенсио през април 1999 година – престъплението, довело до неговия арест. Съдията дава на Гаравито най-строгата присъда в страната – 60 години затвор. Но тя е намалена на 52 години и шест месеца, защото Гаравито сключва сделка, съгласявайки се да не оспорва обвиненията, повдигнати срещу него.Луис Гаравито като детеЛуис Алфредо Гаравито е един от серийните убийци с най-висок брой доказани жертви. В периода 1992-99 година той убива над 200 деца на възраст между 8 и 13 години, с изключение на едно момче-инвалид на 16 години през март 1994-а. Неговият начин на действие е относително еднакъв. Посред бял ден подмамвал деца с нисък социален статус извън претъпканите части на града в усамотени и обрасли с високи растения места. Гаравито им обещавал пари за някаква лесна работа, наркотици или други предложения. Децата били връзвани, изтезавани, изнасилвани и убивани с поне един разрез на гърлото или чрез удушаване. Гаравито бил пиян по време на убийствата. Дори когато го задържат за опит изнасилване и под фалшива самоличност не било възможно веднага да се проследят престъпленията му, тъй като Гаравито често сменял местожителството и работата си. Освен това се подстригвал по различни начини и използвал фалшиви имена.Въпреки първоначалната си присъда от 2600 години, много е възможно Гаравито да излезе от затвора в следващите 10-20 години, след като излежи минимума от 25 до максимум 40 години зад решетките.На 22 април 1999 година бездомник вижда в храстите край град Вилавиченцио как мъж се опитва да насили момче. Същия ден таксиметрови шофьори виждат човек, съвпадащ с описанието, дадено от момчето. Мъжът нямал документи за самоличност, но дал името и данните на политик в някакъв малък град. Тъй като по онова време нямало компютърна система, а гражданите не били длъжни да се регистрират по местожителство, твърденията му не могли да бъдат проверени. Когато го попитали накъде се е запътил, той отговорил на полицията, че отива в град, намиращ се в съвсем друга посока от мястото, където твърдял че живее. Властите го задържали, защото съвпадал напълно с описанието на нападнатото момче.Появява се серия от убийстваПрез февруари 1998 година два голи детски трупа са открити, лежащи един до друг, в покрайнините на град Генуа в Колумбия. Телата били захвърлени върху склона на хълм. На следващия ден, само на метри разстояние, е открит трети труп, този път в силно разложено състояние. Всички тела са със завързани ръце, а около тях са открити многобройни кървави следи, както и нож. Гърлата на жертвите и външните им полови органи са дълбоко наранени или прерязани. По подробния оглед на телата разкрива следи от ухапване и анално проникване; открита е също и опаковка с лубрикант. Времето на смъртта не могло да бъде установено, а ДНК анализите на събраните проби се оказали твърде скъпо начинание.Понеже по същото време в Колумбия действали няколко серийни убийци, не било ясно дали това не са жертви на Педро Алонсо Лопез. Местопрестъпленията и състоянието на телата обаче не съвпадали с престъпленията на другите серийни извършители. Изготвянето на профил на убиеца не било възможно поради организационни и финансови проблеми. Мъртвите момчета живеели в близкия град, били на възраст 11-13 години и били близки приятели. Идвали от бедни семейства и им се налагало да работят на улицата, продавайки плодове, дъвки и други дреболии, за да помагат на семействата си.Разследващите събрали следната информация: майката на една от жертвите разказала, че синът й се бил прибрал вкъщи в деня на изчезването си и й казал, че отива да помогне на някакъв мъж да превози добитъка си. Другият странен момент бил, че всички момчета изчезват около 10:00 часа сутринта в различни дни. Обяснението идва много по-късно, а именно – Гаравито обикновено черпел момчетата със сок и сладкиши в местната сладкарница, проверявал характера им, структурата на кожата (мека, не твърде тъмна), и после ги канел или да отидат с него на разходка, или да му помогнат да пренесе нещо.Гаравито променял не само облеклото си (уличен търговец, просяк, свещеник и др.), но и услугата, за която молел жертвите си, според дадената ситуация (да пренесат щайга с портокали, да му помогнат с добитъка, да събират захарна тръстика и т.н.). Обещавал на пристрастените деца наркотици и давал пари на онези, играещи на хазарт.В началото Гаравито просто им предлагал пари, но повечето деца намирали това за подозрително и той променил модела си към смесица от обещания, подплатени с подходяща и малко по-голяма сума пари – обикновено малко повече от онова, което децата изкарвали за един ден. Така хлапетата не казвали на родителите си, с намерението да използват парите за забавления и почивка. Във всички случаи той се стараел да подмами децата надалеч по най-бързия начин, така че да не могат да се отбият у дома преди това. Например, веднъж Гаравито си намира жертва в утрото след Хелоуин (наричан „Вечерта на децата“ в Колумбия), предлагалайки на детето да му помогне да събере лакомствата, които то било загубило предната вечер.Щателно разследванеЕкип от четирима служители от Отдела за разследвания към прокуратурата в провинция Армения започва да търси сходни убийства в цяла Колумбия. Докладвани са стотици случаи, но повечето от децата нито били идентифицирани, нито имало описание на нараняванията им. Разпознаването по зъбите често било невъзможно или защото децата нямали рентгенови снимки, или снимките били унищожени при земетресенията от 1998 година. Така, до ден днешен 27 от децата, убити от Гаравито, остават неидентифицирани. В няколко от случаите е направена лицева реконструкция в Института по правна медицина в Богота. Друга серия от убийства на деца на възраст 8-10 години в района на Вале през 1995 година привлича още внимание. Две от четирите мъртви деца били братовчеди и отново всички жертви изчезнали малко преди обяд, идвали от бедни семейства и били описани като не особено интелигентни. Децата са открити на билото на хълм, обрасъл с високи растения, недалеч от града.Останки от жертва на Гаравито Повтарящият се модел на убийства, извършвани общо взето на едно място, но в различни дни е типичен за Гаравито. Той не погребвал телата, а ги оставял там където са. Веднъж щом откриел подходящо място за убийствата го използвал отново и отново. Децата може би са усещали, че нещо не е наред при пристигането си, но той веднага ги връзвал. Гаравито не можел да се спре дори в опасни ситуации. В ранния следобед на 8 юни 1996 година изчезва момче от град Бояка. То последвало Гаравито на собствения си велосипед. Трупът е открит 5 дни по-късно – обезглавен и с отрязан пенис в устата. Майката на момчето веднага започнала да го търси и разбрала, че синът й е видян за последно в местен магазин заедно с други момчета и някакъв непознат, който им купувал сладкиши. Мъжът бил разпознат като Гаравито. Той бил разпитан от полицията и признал, че е черпил момчета, но след това си е тръгнал сам. След около 4 дни Гаравито убива 13-годишно момче в близкия град Перейра. Особености на убийстватаОсвен вече изброените неща, обезглавяването, или поне опит за такова, също се явява типичен елемент в действията на Гаравито. В много от случаите, заради разлагането, единственият начин да се докаже това са нарезите по четвъртия шиен прешлен на жертвите. Много от разрезите на меките тъкани са причинени от нож с захабено или неравно острие. Вътрешните органи обикновено са оставени непокътнати; Гаравито нанасял многобройни прободни рани по корема на жертвата, без да допуска анатомични разрези. Единственото изключение е 10-годишно момче, убито през януари 1997 година и намерено при сходни обстоятелства, чийто рани са нанесени от прободно сечиво без острие. Гаравито прибягва до разчленяване на телата само в случаите, в които се налагало да изнесе части от труповете извън къщите, в които се случват само няколко от убийствата. Много рядко той слагал телата в торби и ги потапял с камъни във вода. На много от местопрестъпленията са открити бутилки от евтино местно шампанско или шнапс. Гаравито обичал да прекалява с алкохола и оставял празните шишета захвърлени, също като телата на жертвите си. Става ясно, че той има навика да разделя подходящите за убиване места на сектори и да убива по едно дете във всеки от тях. Често той изтезавал много бавно децата, които връзвал така, че все още да могат да направят няколко крачи, но без да могат да избягат. Аналното проникване се наблюдава в почти всички случаи, но не е ясно дали е извършено преди или след смъртта. След залавянето си Гаравито рисува по памет прецизни карти, показващи точното местонахождение на телата.  Повечето от престъпленията са извършени във или около уикендите, когато децата имат навика да се мотаят из местните пазари. Гаравито подмамвал децата през деня, за да не допусне паниката на родителите, ако те не се приберат за вечеря, както и за да избегне подозрение за лъжливите услуги, които искал от жертвите си. Преди Гаравито да направи самопризнанията си, обществото все още не допускало идеята, че един убиец е отговорен за престъпленията. Затова, в обичайни заподозрени, въпреки че нямало индикации за това, се превръщат сатанисти или други тайни общества. Малко вероятно е подобни организации да са виновни за убийствата, тъй като всяко от тях се случва в различен ден, а извършителят очевидно пътувал доста безразборно. Според друга теория, убийствата са дело на престъпна организация за търговия на органи. Но, тъй като повечето от раните на жертвите се оказват прободни, а самите местопрестъпления са силно замърсени и нестерилни, тази теория бързо е изоставена. Залавянето на ЗвяраГаравито е арестуван под името на местен политик. Нямало как да го идентифицират по пръстови отпечатъци поради организационни и технически причини. През март 1999 година, когато полицията проверява телефонните номера, открити в дрехите на задържания, те разбират, че неговата самоличност в действителност е Луис Алфредо Гаравито. Той бил в списъка със заподозрени дълго преди този момент. Тогава една роднина на Гаравито предава на властите кутия, която той й бил дал да пази. Вътре имало не само кодирани бележки, но и снимки от личните документи на много от загиналите деца – единствените трофеи, които той бил събрал, както и календар с още криптирани бележки. Впоследствие се оказва, че това е списък с жертви, съставен по датите на убийствата. Тъй като Гаравито си спомня с подробности всички детайли около престъпленията си, включително и датите, все още не е ясно защо е съставил такъв списък. На 28 октомври 1999 година, след няколкоседмични предварителни разговори, Гаравито за първи път е изправен пред факта, че самоличността му е известна и че доказателствата за неговите престъпления са в изобилие. По време на първия си разпит той признава за всичко веднага и иска прошка от Бог и човечеството. Изяснява се, че от 1992 година до този момент той е убил повече от 200 момчета (по-късно бройката достига до 300), и е извършил многобройни актове на сексуално насилие. Така, Луис Алфредо Гаравито се прочува като „Звяра от Колумбия“. Правни аспектиСъдействието между различните правоохранителни агенции е трудно в една голяма страна, страдаща от постоянни и екстремни политически проблеми, масово насилие (особено от страна на партизански групировки) и организационни проблеми. В сравнение с развитите страни, педофилията в Колумбия е широко разпространена, най-вече защото децата и подрастващите имат нужда от някакви доходи (39% от децата в Колумбия живеят в крайна мизерия).Това води до голям брой жертви и е трудно да бъде предотвратено. Гаравито, например, просто напуска страната и заминава за Еквадор, където се предполага че също е отнел детски животи. Областните прокуратури, съвместно с техните собствени следователски екипи, имат правото да правят разследване на територията на цялата страна. В случая на Гаравито местните разследващи в провинция Армения се заемат да разкрият всички свързани с него престъпления, тъй като главният заподозрян бил жител на окръга, а голяма част от жертвите също са открити в този регион. Става ясно обаче, че други местни органи на реда не споделяли цялата си информация с полицията в Армения. От правна гледна точка случаят на Гаравито не бил закрит веднага, защото той все още продължавал да признава за други убийства. До 2003 година той е признат за виновен 70 пъти, за 160 отделни убийства. Понеже е счетен за умствено здрав и следователно отговорен за действията си, той не можел да бъде изпратен в психиатрична институция за неопределено време. Затова получава присъда в затвора. Тъй като в колумбийската съдебна система присъдите за всяко единично нарушение се натрупват, Гаравито е осъден фактически на около 2600 години затвор. Това обаче не означава, че той ще лежи доживот. След реформата в Наказателния кодекс през 2000 година, човек не може да бъде осъден на смърт или да лежи повече от 40 години общо. Понеже Гаравито бил доста услужлив, той вероятно щял да получи смекчаване или дори освобождаване от присъдата си. Гаравито не се явява в съда. Това се налага заради предписание в Наказателния кодекс, чиято цел е да опрости случаите, в които обвиняемият си признава напълно и когато доказателствата за престъпленията му са налице и съвпадат с неговите твърдения. В подобни случаи присъдата може да бъде обявена и без официален процес. Освен това, общественото мнение било и без друго силно нажежено и никой не искал да рискува да настъпят размирици при провеждането на едно толкова скандално съдебно дело. Лични впечатленияГаравито е държан отделно от останалите затворници, защото властите се страхуват, че в противен случай незабавно ще бъде убит. Самият той се страхува да не бъде отровен и приема напитки само от определени хора. Пазачите му се разбират добре с него, тъй като той е спокоен и общува с тях без никакво стеснение. Гаравито не покрива стереотипа на „интелигентния сериен убиец“ в няколко отношения. Високият брой на жертвите му от една страна се обяснява с неговия наистина умел подход към социална адаптация и умението му да сменя облеклото си (освен очилата) така, че да се слива с обстановката. Това изглежда му се удава по естествен начин или е добре заучен навик. Той не прави впечатление на човек, играещ някаква добре репетирана роля. Единственото нещо, което никога не се променя, е рамката на очилата му, направена от червена пластмаса. От друга страна, високият брой на жертвите му се дължи също на хаотичната и жестока действителност в Колумбия. Никой не би се усъмнил, ако решите се представите за уличен търговец, като само се снабдите с каруца и някакви плодове за продан. По този начин, за един колумбиец е много лесно да се слее с обстановката, особено в оживлението на местните пазари, както правел Гаравито. Благодарение на ширещата се мизерия, децата са склонни да приемат всякакви предложения за работа. Друго наблюдение, оспорващо евентуалната интелигентност на Гаравито е, че той не умее да следва нишката на мисълта си. Скача от една тема на друга и дори да започне разговор, който му се струва интересен, сменя темата буквално след секунди или минути. Гаравито никога не е подлаган на каквато и да е терапия и затова не е свикнал да говори за лични неща, дори когато разбира, че това би му помогнало. Например, едно от първите неща, за които разговаря с криминалния психолог д-р Марк Бенеке е статия от популярно списание, която намирал за много интересна; дори бил написал бележки отстрани. В статията ставало въпрос за деца, тормозени от родителите си. Когато Бенеке го запитал какво е привлякло интереса му, той отказва категорично да засегне този въпрос и сменя темата, сякаш въобще не го е чул. Това подкрепя теорията на полицията, че той е бил насилван като дете. Доктор Бенеке подлага Гаравито на тест с картинки през 2005 година, но той не успява да разбере или просто отказва да реши пъзела. От криминалистична гледна точка е забележителна предпазливостта, с която той избягва да събира трофеи от жертвите си, с изключение на снимките от личните им документи. В същото време, той самият много обича да бъде фотографиран. Притежава много снимки – облечен като уличен търговец, разположен в апартаментите, които обитавал и т.н. Пътуването, в търсене на работа, е нещо обичайно в страните с лоша икономика. Затова Гаравито не предизвиквал никакво съмнение с постоянните си обиколки из страната. В няколко градове той живеел с жени на същата възраст, или по-големи от него. Някои от тях дори имали деца. В действителност, той изглежда е бил добър доведен баща, тъй като никоя от приятелките му не се оплакала от каквото и да било насили към тях или към децата им. Те дори разказали как той обичал да си играе с малките. Гаравито пращал редовно пари на една от своите приятелки в продължение на доста дълго време. Следователите смятат, че той е живял с тези жени в чисто платонически отношения. Луис Алфредо ГаравитоВторият стереотип на контролираща личност изглежда пасва идеално на Гаравито. Той се опитва да постигне целите си, използвайки най-общоприетите социални методи, като например – пълното му съдействие с полицията. Въпреки това, до този момент той не е показал знак за каквото и да било разкаяние. В разговорите си със следователите споделя, че е изпитвал съчувствие към жертвите си. Едно от децата му било разказало как е малтретирано у дома и той го съжалил. Това съвсем не му попречило да изтезава момчето до смърт.Гаравито прави коментари и за личната безопасност на индивида, които са доста двусмислени. Например, предупреждава, че не е хубаво да се разхождаш сам по улиците (което е наистина опасно в Колумбия). Дали той наистина е притеснен за нашата безопасност или просто желае да се постави в позицията на силния? Заради индивидуалността си, той не успява напълно да контролира ситуацията, защото не разбира изцяло намеренията на околните. Неговите продължаващи самопризнания сигурно му се струват добър начин да се измъкне преждевременно от затвора, но вероятно властите няма да допуснат това. Той заявява твърдо, че не би продължил да убива, ако го пуснат на свобода.——————————————————————————————————————————————Източници: murderpedia.org, wikipedia.org,