Джерард Шейфър: Ченгето убиец от Флорида

Макар да е осъден само за две убийства, смята се, че бившият помощник-шериф Джерард Шейфър е отнел най-малко още тридесет живота. Сексуален садист по природа, Шейфър използвал полицейската си значка, за да примамва, изнасилва, изтезава, осакатява и убива млади момичета. Той обичал да връзва жертвите си за някое дърво и да ги оставя там, докато свърши смяната му. Зъбите, бижутата и дрехите на няколко изчезнали жени били открити в един сандък на тавана в дома на майка му.Пазител на редаСпоред полицията Памела Сю Уелс (18 г.) и Нанси Елън Тротър (17 г.) извадили невероятен късмет да останат живи. На 21 юли 1972 г. двете привлекателни момичета стопирали коли в град Стюърт Флорида, където били пристигнали преди два дни. Помощник-шерифът Джерард Шейфър спрял до тях с полицейската си кола, записал имената им и им казал, че стопирането е незаконно в окръг Мартин (което не е вярно). Той откарал момичетата обратно в пансиона, в който били отседнали, и им предложил да ги закара до плажа на следващата сутрин. Доверявайки се на пазителя на реда, Тротър и Уелс се съгласили.На следващия ден помощник-шерифът пристигнал в уговорения час, но вместо да потегли към близкия плаж Дженсън, той тръгнал към блатистия остров Хътчинсън, казвайки на момичетата, че иска да им покаже някакво испанско укрепление. Щом пристигнали 26-годишният шериф започнал да им прави сексуални намеци, след което извадил оръжието си и заявил на момичетата, че възнамерява да ги продаде като бели робини на международен синдикат за проституция. Той ги заставил да слязат от колата, сложил им белезници, запушил устите им, и ги окачил с примка за шиите за едно дърво. Девойките можели да се обесят, ако изгубели равновесие или се подхлъзнели. Все още отправяйки заплахите си, Шейфър ги оставил там, обещавайки скоро да се върне, но, докато го нямало, момичетата успели да се измъкнат.Когато се върнал и установил липсата им, Шейфър се обадил на шефа си шериф Ричард Краудър, и му казал: „Направих нещо глупаво. Сигурно много ще ми се ядосаш“. Шейфър обяснил, че е „предобрил“ работата си, опитвайки се, за доброто на момичетата, да им покаже, че да се пътува на стоп е много опасно.Краудър му наредил да се яви в управлението и тръгнал да търси девойките. Той се натъкнал на двете момичета, все още с белезници, които излизали от гората. Връщайки се в управлението, Краудър незабавно уволнил Шейфър и го арестувал за неправомерно задържане и особено тежко нападение. Шейфър платил гаранцията си в размер на 15 000 долара, и бил освободен на 24 юли.През ноември той сключил сделка, пледирайки за виновен в едно нападение, а другите обвинения били свалени от него. Обявявайки присъдата му три дни преди Коледа, съдията нарекъл Шейфър „абсолютен задник“ и „безмозъчен глупак“. Той бил осъден на една година затвор и три години пробация. Добрата новина за него била, че можел да бъде освободен само след шест месеца при добро поведение.Още преди юни месец той щял отново да може да ловува спокойно.Блайнд КрийкШейфър уплътнявал времето си в затвора, пишейки истории. Неговият съкилийник през първите шест седмици, Емерсън Флойд, си спомня, че никой не можел да види творбите му, но Шейфър се наслаждавал да ги чете на глас. Според Флойд, историите били „просто брутални“ и от някои от тях му настръхвала косата.На 27 септември, два месеца след ареста на Шейфър, изчезнали още две момичета от Форт Лодърдейл – 17-годишната Сюзан Плейс и 16-годишната Джорджия Джесъп. Родителите на Сюзан разказали, че момичетата са били за последно в техния дом и са тръгнали с някакъв по-възрастен мъж, който се представил като Джери Шепърд. Двете отишли да свирят на китара на близкия плаж и повече не се върнали. Майката на Сюзан била подозрителна към непознатия и записала регистрационния номер на синия му Датсун. За съжаление, тя записала „4″ (окръг Пинелас), вместо „42″ (окръг Мартин) и осъзнала грешката си чак след шест месеца. На 25 март 1973 г. тя пристигнала в областния затвор Мартин, носейки снимка на дъщеря си. Но Шейфър отрекъл да е виждал момичетата.На 1 април 1973 г. туристи открили човешки кости близо до река Блайнд Крийк на остров Хътчинсън. Щом чул новините, Шейфър побързал да накъса историите си и да ги изхвърли. Двете тинейджърки били идентифицирани на 5 април. Сюзан била простреляна в челюстта. Местопрестъплението показвало, че момичетата са били„завързани за дърво и заклани“. Шейфър се превърнал в единствения заподозрян.Полицията претърсила дома на майка му на 7 април. Оттам били конфискувани чантата на Сюзан Плейс; три бижута, принадлежащи на 25-годишната Лий Бонадис, липсваща от септември 1969 г.; два зъба и фиба, собственост на 22-годишната Кармен Халок, която изчезва през декември 1969 г.; изрезки от вестниците за изчезванията на Бонадис и Халок; тефтерче с адреси, принадлежащо на 22-годишната Белинда Хътчинс, изчезнала през януари 1972 г.; паспорт, дневник и книга с поезия, собственост на 19-годишната Колет Гуденоу, видяна за последно през януари 1973 г.; шофьорската книжка на 19-годишната Барбара Уилкокс, която изчезва заедно с Гуденоу; един накит, собственост на 14-годишната Мери Брисколина, която изчезва заедно със своята приятелка през октомври 1972 г.; един пощенски плик, адресиран до „Джери Шепърд“; 11 оръжия и 13 ножа; снимки на непознати жени и на Шейфър, облечен в женско бельо; и над 100 страници с описания и скици, изобразяващи мъченията и убийствата на „курвите“.Шейфър имал убедителни обяснения за всичко това. Оръжията били напълно законни, някои от тях – сувенири от войната. Майката на Сюзан Плейс, Лусил, грешала за чантата на дъщеря си – Шейфър я бил купил през 1970 г. от Мароко. Той бил „намерил“ документите на Уилкокс и Гуденоу, докато патрулирал, и ги бил запазил. Лий Бонадис, която му била съседка, му подарила украшението си. „Плановете за убийство“ били просто фантазии, които той записвал по препоръка на лекуващия си психиатър, когото посещавал от 1968 г. Колкото до зъбите на Кармен Халок, те сигурно били подхвърлени в стаята му от неговия бивш съквартирант, който, според Шейфър, му признал за убийството. Детективите разговаряли с въпросния човек, но бързо го отхвърлили като заподозрян.Прокурор Робърт Стоун не вярвал на обясненията на Шейфър. На 18 май той го обвинил в две убийства, казвайки на репортерите, че този случай може да се превърне в „най-голямото престъпление в историята на Щатите“. Шейфър заявил:„Аз съм болен и се надявам пред Бог, че ще можете да ми помогнете“. Той отказал да се подложи на тест с полиграф. Четирима психиатри се съгласили, че Шейфър е умствено здрав и годен да се яви пред съда.Делото започнало на 17 септември 1973 г. Оцелелите жертви, Нанси Тротър и Памела Уелс, свидетелствали за обвинението. Лусил Плейс описала последната вечер, в която видяла дъщеря си да тръгва от къщи в компанията на Шейфър и Джорджия Джесъп. Трима приятели на Шейфър свидетелствали, че той е бил болен на легло в нощта на изчезването на Джесъп и Плейс, но журито не им повярвало и на 27 септември обявило Шейфър за виновен. На 4 октомври съдията произнесъл най-тежкото възможно решение – две последователни доживотни присъди.Чудовището било вече зад решетките, но колко ли живота било отнело?Смъртно желаниеДжерард Джон Шейфър младши е роден на 25 март 1946 г. в Уисконсин. Той е първото от трите деца на Джерард и Дори Шейфър и по-късно сам се описва като „незаконен“ продукт на една „принудителна женитба“. Неговият баща печелел добре като пътуващ търговец и скоро преместил семейството си в едно заможно предградие на Атланта Джорджия. Там, младият Джерард се справял като добър ученик в католическото училище.Макар някои наблюдатели да наричат ранния му живот „идиличен“, самият Шейфър не смята така. Той разказва, че родителите му „никога не са се разбирали“; неговият баща бил „винаги критичен“, а майка му „прекалено взискателна“. Джерард старши предпочитал дъщеря си Сара, което карало първородния му син да„иска да бъде момиче„. Той често мислел за самоубийство. „Исках да умра“ – казва Шейфър на психиатрите. – „Не можех да угодя на баща си и затова си измислях игри, в които винаги умирах“. На 12 години той „открива“ женските гащички и започва да мастурбира, облечен в тях. Той практикувал и мазохистичен бондидж:„Връзвах се за някое дърво, борейки се да се освободя, при което се възбуждах сексуално и правех нещо за да се нараня“. Скоро той насочил тези насилствени образи навън. „Фантазирах си, че наранявам други хора, особено жени“. Шейфър признава, че е бил особено обсебен от мисълта за смъртта и понякога не различавал фактите от фантазията.През 1960 г. семейството се премества във Форт Лодърдейл Флорида, и става член на местните яхт и кънтри клубове. На 14 години Джерард младши се запознава с първата си приятелка Синди и излиза с нея през следващите три години. Те правели секс, но Синди настоявала Шейфър да разкъсва дрехите й и да я „изнасилва“. Когато през 1964 г. той се уморил от тази игра, Синди го зарязала. В същия този ден Шейфър отишъл в гората и се впуснал в бондидж играта си за първи път, откакто бил напуснал Джорджия.В католическата гимназия Шейфър бил член на футболния отбор, но не участвал в никакви други групови занимания. Съучениците му си го спомнят като самотник, наричайки го „чудак“ и „не на мястото си“. Един от тях отбелязва, че Шейфър„практически би застанал на главата си, за да погледне под полите на момичетата“. В час той често поставял под съмнение религиозната догма пред монахините и веднъж написал дълго есе, оспорвайки научно непорочното зачатие на Христос.Той обичал самотните занимания и често ходел на лов в Евърглейдс. Неговият съсед Гари Хайнлайн си спомня, че Шейфър „обичаше да стреля по неща, които не стават за ядене – пойни птички, земни раци и други подобни“. Понякога той играел тенис със сестрата на Гари, Лий, която е с две години по-голяма от него. Шейфър често дебнел около къщата й през нощта и мастурбирал, докато я гледал как се съблича. Тя не била единственият обект на воайорството му, но той обвинявал всички момичета, че го „изкушават“, и ги описвал като „развратници“ и „курви“.През пролетта на 1964 г. Шейфър се запознава със 17-годишната Санди Стюърд. По-късно тя го описва като „очарователен младеж“, който завъртял главата й се превърнал в първия й любовник, като междувременно направил впечатление на родителите й с безупречните си маниери. Шейфър завършил гимназия през юни 1964 г. и връзката им продължила. Той често пътувал със семейството й и се превърнал в част от дома им. За първи път животът му напомнял на идилия – но всичко това било маскарад.БезверникВъпреки продължаващата си афера със Синди Стюърт, през 1964 г. Шейфър решава да стане свещеник. Той кандидатства в семинарията, но веднага го отхвърлят. „Те казаха, че нямам достатъчно вяра. Не мисля, че беше честно“ – спомня си той. Шейфър решил, че мозъкът му твърде дълго е бил промиван от католиците и напуснал църквата.През септември постъпил в колежа Броуард, където се представял доста посредствено. Той продължавал да прекарва доста време в ловуване, а отношенията му със Санди напомняли повече на терапия, отколкото на романтична връзка. Ззапочнал да й споделя гневните си фантазии за убийства на жени, които го възбуждат. Тя присъствала на не един жесток сблъсък между него и баща му, слушала историите му за „изнасилванията“ на бившата му приятелка. Накрая, Санди решила, че й стига толкова и сложила край на връзката им. Известно време Шейфър я следял, докато тя излизала с други момчета, но накрая я оставил на мира.Шейфър признал за убийствените си наклонности и пред един свой учител, който го пратил при училищния психолог д-р Нийл Криспо. Той казал на доктора, че иска да се присъедини към армията, защото „обичам да убивам разни неща. Сега много обичам да стрелям по крави“. Но Шейфър не просто се упражнявал в стрелба, той обезглавявал животните с мачете, след което изнасилвал труповете им.През 1965 г. Шейфър напуснал колежа, за да се присъедини към музикалното турне на групата „Синг Аут 66″, в чийто хор участвала бъдещата филмова звезда Глен Клоуз. Там, Шейфър се запознал с Марта Фог от Бостън, с която ходил едно лято. Той възнамерявал да последва групата в европейското й турне, но бил повален от дребна шарка. Шейфър се върнал в колежа през следващата година.Той взел дипломата си по бизнес администрация през 1967 г. и постъпил в Университета Атлантик във Флорида, за да учи за преподавател. Но оценките му били твърде ниски, за да може да отложи военната си служба, и през април 1968 г. Шейфър бил привикан да се яви на преглед за армията. Вместо това, той оставил самоубийствена бележка в стаята си в общежитието и избягал. Неговият съквартирант го открил и Шейфър му признал, че е написал бележката, за да си уреди отсрочка от армията. Той бил извикан на психиатричен преглед през май 1968 г. и макар тестът да не установил самоубийствени наклонности, станало ясно, че е изключително дезорганизиран и прагът му на раздразнение е твърде нисък. Шейфър бил спасен от военна служба.Междувременно, бракът на родителите му се разпадал. Баща му пиел много и се срещал с други жени. През май 1968 г. той загубил работата си и нещата тръгнали надолу. На 2 юли Дорис подала молба за развод и съпругът й се изнесъл. Шейфър отново се свързал с Марта Фог от Бостън и двамата се оженили през декември 1968 г.Младоженците се нанесли при майката на Шейфър, а той бил назначен като учител в гимназията Плантейшън. Шейфър бързо се забъркал в неприятности. Неговите упорити усилия да наложи моралните си и политически възгледи върху учениците разтревожили управата на училището и той бил уволнен само след няколко седмици.Той останал безработен в продължение на няколко месеца, но умът му работел на пълни обороти. Той окайвал неуспеха си в учителското и свещеническото поприще. Шейфър ставал все по-убеден, че „неприличните жени и проститутки трябва да бъдат унищожени за благото на обществото“.А кой бил по-добър от него за тази работа?Изчезнали лицаРодителите на Шейфър най-накрая се развеждат през септември 1969 г., а Шейфър се връща в университета. Три дни след началото на лекциите, на 8 септември, бившата съседка на Шейфър и обект на неговата момчешка страст и гняв, била застигната от мистериозна съдба.Лий Хайнлайн се омъжила за Чарлз Бонадис на 21 август 1969 г. Бракът им бил несигурен още от самото начало и двамата често се карали. Един от скандалите им се разразил, когато Лий обявила, че нейният бивш съсед и партньор по тенис й е предложил работа в ЦРУ със заплата от 20 000 долара. Чарлз се изсмял на тази идея и й казал да забрави за работата. На 8 октомври той се прибрал в къщи и намерил бележка от Лий, в която казвала, че заминава за Маями. Тя никога не се върнала, а колата й била открита по-късно на един паркинг във Форт Лодърдейл. Братът на Лий се обадил на Шейфър и чул следната станна история: Лий му се била обадила, казала му, че напуска Чарлз, и го помолила да я закара на летището, откъдето смятала да хване полет за Синсинати. Шейфър се съгласил, но Лий така и не му се обадила, за да я вземе. На 6 октомври Чарлз подал молба за развод и го получил на 10 март 1970 г. Никой не чул повече за Лий Бонадис до деня, в който бижутата й се появили в дома на Дорис Шейфър, през април 1973 г. Нейната съдба остава неизвестна.Вторият опит на Шейфър в учителското поприще не бил по-успешен от първия. Администрацията на университета го уредила в гимназията Странахан, но той бил отстранен на 11 ноември 1969 г., след серия от ученически протести. Той напуснал университета, обвинявайки системата им в расизъм срещу белите.Следващата изчезнала от окръг Броуард е Кармен Мари Халок, 22-годишна сервитьорка. На 18 декември 1969 г. тя отишла на обяд със сестра си и й разказала, че е получила предложение за някаква правителствена работа под прикритие. Службата се изразявала в чести пътувания в чужбина и „много пари“. Следващата вечер Халок не се явила на работа и, когато не се появила на Коледа, нейните роднини проверили апартамента й. Те заварили ваната пълна с вода и гладното й куче. Колата на Халок била открита няколко дни по-късно на един паркинг. Когато през 1973 г. полицията открила колекцията от сувенири на Шейфър, сред тях били златните зъби и фибата на Халок. Тялото й никога не е открито.През март 1970 г. Шейфър подал молба до университета да възобнови учението си. Тя била одобрена и той се върнал към образованието си заедно със своята съпруга. Бракът им обаче бил обречен. Марта подала молба за развод на 2 май, цитирайки „изключителната жестокост“ на Шейфър. Той излекувал разбитото си сърце с едномесечно пътуване в Европа и Северна Африка. Впослествие се похвалил, че има жертви „на три континента“, и макар това да е твърде възможно, неговите твърдения никога не са потвърдени.През октомври 1970 г. Шейфър започнал работа като охрана към Електроразпределение Флорида. Там, той се запознал със секретарката Тереза Дийн и двамата се сгодили. През август 1971 г. Шейфър завършил университета с диплома по география и се оженил за Тереза. Той решил да тръгне по нов път в кариерата си.След като не успява да се осъществи като свещеник и учител, Шейфър насочва погледа си към органите на реда. На 3 септември 1971 г. той е нает в полицейското управление в Уилтън Менърс и е изпратен в полицейска академия. Шейфър завършил на 17 декември 1971 г. и започнал шестмесечния си изпитателен срок като патрулиращ полицай. Само след три седмици изчезнала първата местна жена.Белинда Хътчинс била сервитьорка, омъжена за наркоман. Тя била арестувана за проституция във Форт Лодърдейл. Белинда нямала повече сблъсъци със закона, но гордо развявала извънбрачните си забежки. На 5 януари 1972 г. съпругът й и двегодишната й дъщеря я видели да се качва в синия Датсун на един непознат и да изчезва от живота им завинаги. През 1973 г. в къщата на Дорис Шейфър било открито нейното тефтерче с адреси. Съпругът й идентифицирал колата на Шейфър, но тъй като не били намерени други следи, обвинения срещу него не били повдигнати.Шейфър бързо доказал, че е толкова подходящ за полицай, колкото и за учител. Впоследствие неговият началник казва на репортерите: „Той не правеше добри преценки, и вършеше доста глупости. Не го исках наоколо“. Колегите му смятали, че Шейфър се опиянява от полицейската си власт и е обсебен от съставянето на актове за пътни нарушения. Той имал навика да спира млади жени и да ги кани на среща. Години по-късно детективите разкриват, че една от тях – името й никога не е обявено публично – изчезнала скоро след като Шейфър спрял колата й.Началникът му бил готов да го уволни, но на 16 март 1972 г. Шейфър го изненадал, спечелвайки похвала за един нарко арест. Това спасило службата му, но само за кратко. „Глупавите грешки“ продължили и на 19 април началникът му го извикал за един последен разговор. Шейфър го умолявал за последен шанс с почти насълзени очи. На следващия ден обаче началникът разбрал, че той е кандидатствал за работа в шерифското управление на окръг Броуард и веднага го уволнил.Но Шейфър нямало да се сдобие с шерифската значка на окръг Броуард. Той се провалил на психологическия изпит. Другите му кандидатури също били отхвърлени, когато работодателите се свързвали с бившия му началник и научавали за „образцовата“ му служба.На 30 юни 1972 г. Шейфър е нает от шериф Ричард Кроудър в окръг Мартин. Той представил бляскави препоръки от службата си в Уилтън Менърс, но само месец по-късно, когато бил обвинен в нападението над Тротър и Уелс, шериф Кроудър проверил писмото и установил, че то е фалшиво.Две в едноВ един момент Шейфър се отегчил да убива само по една жертва.„Две в едно“ – пише той по-късно, – „е много по-трудно, но в същото време и много по-забавно. Получава се оживена дискусия кой да умре пръв. Когато разполагаш с две завързани тинейджърки, готови за сеанс с ножа за дране, нито една от малките дяволици не иска да си отиде първа. Всяка от тях изгаря от желание да сподели, защо според нея приятелката й заслужава да умре“.Трудно е да се каже кога Шейфър е започнал да убива по двойки. Неговото име е свързано с изчезването на 21-годишната Нанси Лекнър и 20-годишната Памела Нейтър от окръг Пинелас, които изчезват през 1966 г. по време на пикник в Националната гора Окала. Случаят остава неразкрит и двете жени липсват до ден днешен.Смята се, че Шейфър е замесен и в убийството на 9-годишната Пеги Ран и 8-годишната Уенди Стивънсън, в Помпано Бийч. Двете изчезват от плажа на 29 декември 1970 г. На следващия ден продавачът в един магазин съобщил, че някакъв мъж е купил сладолед на двете момичета. Според описанието му човекът бил на около 20 години, висок 1,80 м. и с тегло около 90 кг. Децата никога не са открити, а срещу Шейфър не са повдигнати обвинения, въпреки убеждението на прокуратурата, че той е виновникът. Първоначално Шейфър отричал да има нещо общо с изчезването им, но по-късно си признава в едно писмо, написано на 19 април 1989 г.„Дразня се от всички тези приказки за убийства“ – пише той. – „Пеги и Уенди просто се натъкнаха на мен по времето, когато изпитвах любопитство към апетите на Албърт Фиш за човешка плът.. Уверявам ви, че тези момичета не бяха сексуално насилени. Намерих и двете им за много задоволителни, особено задушени с лук и чушки“.Шейфър бил пуснат под гаранция, в очакване на процеса си за нападението над Тротър и Уелс, когато следващите му жертви били убити на 27 септември 1972 г. Двойното убийство на Сюзан Плейс и Джорджия Джесъп щяло да го приземи в затвора и е единственото, за което той някога е съден.По-малко от четири седмици след изчезването на Плейс и Джесъп, на 23 октомври, към списъка с липсващи момичета са прибавени имената на 14-годишните Мери Алис Брисколина и Елси Лина Фармър. Семейството на Фармър я обявило за изчезнала на 24 октомври, а това на Фармър изчакало още една седмица, смятайки, че тя е избягала от къщи. Скелетните останки на Фармър са открити на 17 януари 1973 г. (осем дни след като Шейфър влиза в затвора), на един строеж близо до гимназията Плантейшън. Брисколина е открита на 15 февруари, на около 200 м. разстояние. Родителите на Фармър разпознали един от накитите й в колекцията на Шейфър, намерена в дома на майка му.Шейфър никога не е съден за тези убийства, но по-късно си признава за тях, в едно писмо свързано с публикуването на книгата му „Убийствени демони“.„Какви престъпления трябва да си признавам?“ – пише той на 9 април 1991 г. –„На Фармър? На Брисколина? Какво мислите, че представлява `Убийствени демони`? Измислица? Искате `признание`, но не можете да го познаете дори, когато ви го натикам в лицето“.През декември 1972 г. Шейфър е осъден за нападението над Тротър и Уелс, но отива в затвора чак на 15 януари 1973 г. Една седмица преди това изчезват 19-годишните Колет Гуденоу и Барбара Ан Уилкокс от Айова, които пътували на стоп за Флорида. Нищо не се знаело за съдбата на момичетата, докато не била открита колекцията от сувенири на Шейфър. Сред тях била намерена шофьорската книжка на Барбара и паспортът, дневникът и една книга на Колет. Скелетните останки на двете жертви били открити в Порт Сейнт Луси през януари 1977 г., но причината за смъртта им не можела да бъде установена и срещу Шейфър и този път не били повдигнати никакви обвинения.ДоносникНа 17 ноември 1973 г. Тереза Шейфър направила единственото си и последно посещение в затвора, за да връчи на съпруга си документите за развода. Извън стените на затвора репортерите тръбяли новината, че адвокатът на убиеца, Елтън Шуорц (45 г.), се среща с 21-годишната му съпруга. Той уредил развода на Тереза и двамата се оженили на 30 ноември, като Шуорц обявил, че клиентът му е настоял за това. Шейфър продължил да си кореспондира с адвоката и изчакал десет години преди да го обвини в злоупотреба със закона.Междувременно, Шейфър бил зает да разкрива друга конспирация, твърдейки, че е бил натопен от един полицай от Отдел наркотици и прокурорите от окръг Мартин. В този нов сценарий той бил набеден в убийството на „двама информатори“, защото отказал да играе играта на могъщите нарко барони.Шейфър подава 19 обжалвания, всичките от които са отхвърлени.Тогава той намерил други начини да се забавлява. През 1979 г. Шейфър обявил „сватбата“ си с една филипинка, която бил виждал само на снимка. Младата жена се появила през юли 1980 г. и се нанесла да живее при баща му. Управата на затвора разрешила сватбата им и Шейфър дори получил няколко съпружески свиждания, преди младата му булка да получи зелена карта и да го захвърли като горещ картоф.Няколко седмици по-късно, през септември 1985 г., Шейфър бил обвинен в опит за бягство от затвора Ейвън Парк, и в съставянето на списък с бъдещи жертви, сред които бившата му съпруга, прокурорът Робърт Стоун и съдията Троубридж. Той бил изпратен в строгоохранявания затвор Старк във Флорида.Въпреки че бил под строго наблюдение, Шейфър успял да организира малка пощенска измама, публикувайки обяви в порно списания и печелейки пари от най-различни извратени услуги. Той използвал винаги женски псевдоними: строгата господарка „Фелис“; проститутката „Джесика Зуриага“; строгата матрона „Милър“; осъден на смърт убиец на съпрузи и др. Един от неговите „клиенти“ му платил в брой за привилегията да изпере мръсните гащи на господарката „Фелис“ (доставени по пощата). Шейфър също се забавлявал да пише на затворници в другите затвори, преставяйки се за голямата любов на живота им.Когато не вършел измамите си, Шейфър работел като адвокат в затвора – но и тук имало уловка. Докато давал инструкциите си на своите другари по съдба, той измъквал от тях информация за случаите им, която после предавал на властите. Един от тези затворници, който щял да бъде съден за убийство, казал на Шейфър къде е скрил тялото на жертвата си и той донесъл за това на полицията, пращайки клиента си на електрическия стол.През 1986 г. Шейфър станал сътрудник на полицията в северно Маями и се представял за 14-годишна проститутка, с псевдоним „Дий Дий Кели“, която продавала голи снимки на педофили. Отговорите на неговата обява били събрани от инспекторите на пощата, но нито един от кореспондентите му не бил съден. Вместо това, прокурорите установили, че Шейфър върти собствена мрежа за детска порнография в затвора, с помощта на един друг затворник на име Мървин Крос. Крос получил допълнителна присъда, но срещу Шейфър не били повдигнати обвинения.Въпреки провала на операция „Дий Дий“, Шейфър имал шанс да се срещне с осъдения на смърт убиец Тед Бънди. Според Шейфър,„Бънди ме уважаваше на 100 процента. Аз се държах към него снизходително, въпреки че всички останали слушаха всяка негова дума“. Според слуховете, Бънди споделял, че е бил вдъхновен от Шейфър, за да убие две жертви в един и същи ден през 1974 г. Двамата разисквали такива финни аспекти от убийството, като„проблема с ларвите“ и какви са най-подходящите техники за почистване на седалките, след като някоя от жертвите се изпусне по малка нужда в колата.Понякога Шейфър имал и друг довереник, в лицето на самопризналия се канибал Отис Туул (партньор на Хенри Лий Лукас). Той е осъден на доживот за шест убийства, но е заподозрян в много други, най-известното от които е отвличането и убийството на малкия Адам Уолш през 1981 г. Туул няколко пъти си бил признавал за това престъпление, но винаги след това се отмятал от думите си, когато детективите настоявали за доказателство. Шейфър писал до бащата на Адам – Джон Уолш, водещият на предаването „Най-търсените в Америка“ – представяйки се за Туул и поискал 50 000 долара, за да издаде местонахождението на останките на момчето: „За да можете да ги погребете както трябва, по християнски“. Уолш отхвърлил предложението, а Туул скоро разбрал за игричките на Шейфър и се отдръпнал от него. Освен садистичното удоволствие да тормози родителите на Адам, Шейфър не спечелил нищо от цялата история, но добавил към репутацията си на доносник още малко тежест.Истинско престъплениеНа 24 януари 1989 г. Шейфър загубва един истински обожател в лицето на Тед Бънди, който най-сетне отива на така дългоотлаганата си среща с електрическия стол. Горе-долу по същото време неговата бивша приятелка Санди Стюърт – вече разведена и използваща името Сондра Лондон – прочита книгата на Ан Рул „Непознатият до мен“, и решава да сътвори книга за взаимоотношенията си с Шейфър. Тя му пише в затвора на 8 февруари 1989 г. и му подхвърля идеята си.Шейфър й отговаря ентусиазирано, наричайки историята си „неизследвана територия“. В периода между март и май 1989 г. той изпраща на Лондон седем зловещи истории, носещи злокобни заглавия от рода на „Блондинка на кол“ и „Мухи в очите й“. Тя прибавя рисунки и фрагменти от писанията му, конфискувани от дома на майка му, и издава книгата през юни 1989 г. Скоро последвала и втора книга, както и отделно публикувани истории, поезия, скици и една „серия на убиеца“, която представлявала сатира на случая на Шейфър. Главният герой в нея е „лошо ченге“, което убива проститутки в свободното си време.Шейфър доста се потрудил да впечатли бившата си любовница. От една страна, той твърдял, че е невинен и възприемал образа на мъченик. Но обратната монета на благочестивата му фасада лъснала, когато Шейфър заявил, че е лидер на организираната престъпност и дон на мафията. На 20 януари 1991 г. той настоял:„Аз съм най-големият сериен убиец и мога да го докажа. Аз съм експерт в бесенето и жертвите ми умират толкова бързо, че даже нямат време да се изпикаят на въжето. Освен това, никога не са ми трябвали повече от два удара, за да обезглавя жена. Никога. Много ме биваше“. Шейфър казва, че бройката на жертвите му е някъде между 80 и 110. „Една от курвите се удави в собственото си повръщано, докато гледаше как изкормвам приятелката й“ – самодоволно заявява той. - „Не съм сигурен, че това се брои за действително убийство. Бременните броят ли се за две убийства? Всичко е толкова объркано“.Книгата на Лондон не се представила добре на пазара. На 18 януари 1991 г. Шейфър й предложил женитба, отбелязвайки, че като негова съпруга тя не би могла да бъде заставена да свидетелства срещу него „дори и ако й покаже кошница пълна с отрязани глави“. На следващия ден той си променил мнението и обвинил Лондон за престъпленията си. „Ще ти кажа направо“ – пише той, – „че много от тези жени умряха заради теб, защото ти не ми помогна да се справя с кризата, в която бях изпаднал през 1965 г. Ти ме отхвърли и ме заряза; тогава започна всичко“.След неуспеха на книгата си Лондон започнала да търси нови начини за изкарване на пари. Продуцентите на едно телевизионно шоу й предложили 1000 долара за интервю, в което да разкаже за Шейфър. Вместо да подкрепи твърденията му, че е бил натопен, тя заявила пред камерите: „Той беше нормален, но изпитваше непреодолимо желание да убива“. Водещият заклеймил Шейфър като „един от най-големите серийни убийци в Америка“ и „болен индивид“, и завършил предаването с надеждата той да намери „ада на земята“.„С нас е свършено“ – писал Шейфър на Лондон на 12 април 1992 г., след като гледал предаването. – „Ти създаде Черна дупка от истинска ярост, която е насочена към теб… Повече никога не произнасяй името ми пред никого и никъде… Познавам някои хора от подземния свят на сатанистите. В знак на благодарност за онова, което каза по телевизията, аз им разказах за дъщеря ти. Те вероятно ще се свържат с нея лично… Ако смяташ да ми правиш проблеми, детето ти ще плати цената. Ясен ли съм?“.КонтролНа 24 април 1992 г. Шейфър пише на Лондон: „Готов съм да съдя всички… Може и да не спечеля, но ще ги разоря и ще направя адвокатите им богати“. След един месец той й пише отново, съобщавайки, че е продал правата за историята си на някакво „голямо издателство“. Той не могъл да устои на изкушението да завърши писмото си с предупреждение: „Следващият път, когато кажеш или направиш нещо, което да ми докара проблеми… Ще накарам моите наркозависими приятелчета сатанисти в Джорджия да хванат онази курва дъщеря ти и да й дадат малко сексуално образование“.През февруари 1993 г. Лондон отново посетила затвора Старк, но не за да се види с Шейфър. Този път, обектът на вниманието й бил осъденият на смърт „Изкормвач от Гейнсвил“ Дани Ролинг. Не обръщайки внимание на зловещите му престъпления, тя го намирала за красив, очарователен и „просто чудесен“. Чувствата били взаимни: скоро двамата обявили годежа си, макар че директорът на затвора заявил, че сватба няма да има. Без да се стресне от това, Лондон написала книга за случая на Ролинг.Шейфър научил за новия й романс и на 13 февруари 1993 г. й пратил поредното писмо: „Здравей, Курво. В затвора се говори, че Кралицата на мръсниците се вижда с Дани Ролинг… Знам какво целиш: пари. Ще изпържиш Дани и ще спечелиш богатство от неговото нещастие. Нали? Ами, давай! Само не замесвай името ми в това“. Този път, вместо със сатанисти, той заплашил Лондон с Ку Клукс Клан.Връзката на Лондон с Ролинг предизвикала първата вълна от лекомислени съдебни дела, заведени от Шейфър. Той подал искове практически срещу всеки, който го е наричал сериен убиец в публичното пространство.Една от първите му жертви е авторът Патрик Кендрик, който изучавал случая му в продължение на пет години и накрая заключил, че Шейфър е убил поне 11 жени. Шейфър завел срещу него иск за клевета, настоявайки за обещетение в размер на 500 000 долара.След това, в бърза последователност, Шейфър завел дела срещу криминалните автори Джоел Норис, Майкъл Картелис, Майкъл Нютън и Колин Уилсън. Робърт Реслър също попаднал на мушката му, когато го споменал в лекциите си за серийни убийства.Неговите обвинения бивали отхвърляни като лекоми