Това е загадка, която измъчва учените от години – защо по-умните деца са склонни да живеят по-дълго?
Проучванията показват, че тези с по-висок коефициент на интелигентност в ранна възраст е по-вероятно да доживеят до 70 години по-късно в сравнение с техните връстници с по-слаби резултати, пише Daily Mail.
Сега експертите са открили важна улика зад мистериозния феномен.
Анализът на огромни масиви от данни разкри генетична връзка между интелигентността в детството и продължителността на живота.
Екипът от Университета в Единбург заяви, че техните открития представляват решаващ напредък в разбирането защо по-интелигентните деца са склонни да живеят по-дълго.
Но ако сте имали лоши оценки в училище, не се страхувайте – дълголетието не се дължи само на генетиката.
„Това не означава, че тази връзка е неизбежна“, каза пред Daily Mail д-р Дейвид Хил, един от авторите на изследването.
„Чрез промяна на околната среда е възможно да се променят гените, свързани с тези черти, както и връзката между когнитивните способности и дълголетието.“
За своето проучване, в което са участвали над 400 000 души, учените са анализирали генетични данни за когнитивните функции в детството – събрани от деца на възраст между шест и 18 години – и са ги сравнили с генетични данни за дълголетието.
Те откриха силна връзка между двете, предоставяйки първото доказателство, че биологията играе важна роля.
„Има редица различни причини за това“, каза д-р Хил.
Една от причините е, че по-високото ниво на когнитивни способности като дете води до по-високо ниво на образователни постижения, което от своя страна води до по-добър достъп до среда, благоприятстваща добро здраве.
„Втора хипотеза е идеята, че генетичните варианти, които са свързани с по-високо ниво на когнитивни способности в детството, водят до развитието на тяло и мозък, по-способни да издържат на неблагоприятните фактори на околната среда.“
Той предупреди, че откритата от тях връзка не означава, че единственото важно нещо за дългия и здравословен живот е генетиката.
Въпреки това, в публикация в списанието Genomic Psychiatry , екипът казва, че ранното идентифициране на рискови лица може да позволи целенасочени интервенции, които да им помогнат да живеят по-дълго.
И откритията показват, че ползите от това да си умен като дете могат да се простират „далеч отвъд“ академичните постижения.
Констатациите също така подчертават важността на подкрепата на когнитивното развитие в детството, тъй като ползите могат да се разпростират „далеч отвъд“ академичните постижения, за да повлияят на здравето през целия живот, обясниха те.
„Образователните политики и интервенциите в ранното детство, които подобряват когнитивното развитие, биха могли да имат по-широки ползи за общественото здраве, отколкото се смяташе досега“, казаха учените.
В статията им се позовава и на предишно проучване, което установи, че средно всяко повишаване на резултата от теста при младите хора е свързано с 24% по-нисък риск от смърт по време на период на проследяване между 17 и 69 години.
Тази връзка е налице както при мъжете, така и при жените, установи проучването.
trud.bg
