Икономистът проф. Боян Дуранкев коментира икономическите предизвикателства пред България в условията на политическа нестабилност, служебен кабинет и предсрочни избори.
Ограничения и паника в служебния кабинет
Проф. Дуранкев посочи, че първото впечатление от кабинета е "очевидната паника“ на финансовия министър. Удължителният закон за бюджета, действащ от 1 януари за три месеца, няма да бъде достатъчен, а Народното събрание може да гласува допълнително удължение.
"Държавата може да изплаща текущите разходи, да събира приходи и да извършва разходи в рамките на досегашните лимити. Служебното правителство е ограничено, но същевременно няма изрична конституционна забрана да внесе нов проектобюджет. Трябва обаче да постига консенсус между министрите, тъй като един бъдещ бюджет засяга абсолютно всички сектори – от министерства до общини и граждани“, обясни икономистът.
"Нека не забравяме, че вече мирише и на предизборна подготовка и агитация, което означава, че действащото Народно събрание със сигурност иска да даде допълнителни благини на общини, граждани, пенсионери и трудещи се в държавните сектори, за да си гарантира преизбирането в следващия парламент.
Рискове от бюджетен дефицит
Според проф. Дуранкев, рискът от превишаване на бюджетния дефицит е реален. По прогноза за 2026 г. той ще бъде около 3% от БВП, но "миналата година предварително бяха събрани данъци за 2026 г., а сега се очакват по-ниски приходи и повече разходи“.
"Подозирам сериозно, че 3% бюджетен дефицит няма да бъде спазеен, освен ако не се направят счетоводни трикове, както миналата година. Но засега пари има“, добави той.
Дългът на българите и инфлацията
Икономистът акцентира върху дълговата тежест върху гражданите: "Всеки българин вече е длъжник над 6 000 евро чрез дълговете на държавата и още около 2 000 евро чрез дълговете на Европейската комисия.“
Той предупреди, че навлизането в цикъл на стагнация и дисбаланси в енергийния сектор могат да направят 2026 г. "умерено, но доста кризисна година“ за икономиката.
"Още повече, че вече се забелязват тревожни икономически явления, дисбаланси в скъпи енергоресурси, които купува България и Европейския съюз, и които съсипват европейската икономика. И може би тази година ще бъде много тревожна, драматична и дано не е много катастрофална за българската икономика, защото очевидно навлизаме в цикъл на стагнация, финансите навлизат в будна кома и непрекъснато ще трябва да се преливат външни и вътрешни дългове, за да има нещо, каквото да се харчи. Това е големият проблем, че тази година вероятно ще бъде на умерена кризисна, но все пак доста кризисна.
България в контекста на ЕС и еврозоната
По оценка на Европейската комисия страната е в групата държави с риск от несъответствие по фискалната рамка за 2026 г. "Растежът на икономиката се захранва основно от вътрешното потребление, докато износът намалява. Следващата година ще бъде още по-драматична за редовното правителство“, заяви проф. Дуранкев.
Той припомни, че дългът на България остава под средното за ЕС и еврозоната – 31% спрямо 82% и 88%, но това не трябва да успокоява управлението на страната. "Драмата на България е свързана и с драмата на ЕС, който все още не е намерил пътя към по-доброто индустриално и високотехнологично бъдеще“, заключи икономистът.
