Съвсем скоро Костов може да се превърне в „клиент“ на пандиза
Бившият премиер на Република България – Иван Костов трепери от страх.
Причината за опасенията му е доста основателна, тъй като в крайна сметка от милионер може да се превърне в затворник.
Освен от мащабното прокурорско разследване на мафиотската приватизация нейният идеолог Иван Костов трепери и от още нещо - тайните му срещи с един подземен герой - Константин Димитров-Самоковеца!
Същият този Косьо, който от портиер в хотел на Боровец се превърна в главатар на контрабандните канали по време на премиерския мандат на Костов.В оперативните служби за сигурност е запазена обемна информация за нерегламентираните контакти между тогавашния министър-председател и знаковия представител на ъндърграунда."Самоковеца се издигна в черния бизнес с подкрепата и мълчаливото съгласие на кабинета "Костов". Никой не може да стане лидер в тази сфера без политическа протекция от най-високо държавно ниво", подчертава антимафиот с богат опит.Друг източник от бурните политически процеси, съпътствали криминалното раздържавяване, твърди, че ползващият се с безграничното доверие на Костов генерал Атанас Атанасов също е притаил в себе си спомени от изключително любопитни срещи на неговия началник.Едва ли е случайно обстоятелството, че именно Атанасов се е озовал първи на местопроизшествието на разклона за Зоологическата градина, където по друг престъпен бос – Поли Пантев, бе открит огън с гранатомет на 20 юли 2000 г. Още по-странното е, че по това време Атанасов е директор на Национална служба „Сигурност“ и има функции на контраразузнавач, а не на полицай, прокурор или следовател.
"Всички служби в този период отлично знаеха за какво става въпрос. Но тогава държавата функционираше по този начин. Костов действаше авторитарно, а Атанасов ръководеше политическата му полиция", категоричен е друг очевидец на Прехода, който е заемал ръководен държавен пост.С разстрелите на Самоковеца и Пантев техните покровители си мислят, че двамата са отнесли свидетелствата от срещите си с политици в хладните гробове. Това обаче е илюзия. А Костов си дава сметка, че спомените съвсем скоро могат да оживеят.
