Антон Славчев, който и без това беше и.д., а не титулярен шеф на КПКОНПИ след оставката на Сотир Цацаров, се озова начело на две комисии – КПК и КОНПИ, които на практика нямат мандат.
Няма реална картина за работата на КОНПИ, а ние плащаме за неоснователни искове, репресии и тормоз
Скоро ще станат 2 години, откакто мегаструктурата КПКОНПИ беше разделена на две комисии – за конфискация (КПК) и за противодействие на корупцията (КОНПИ). Но усещането е, че промяна няма. И как ли да има, след като съставът на комисията е същият – същите хора се правят и на антикорупционери, и на комисари по конфискация, председателят е все така Антон Славчев, който дори не е избран за поста по надлежния ред, а просто е изпълняващ функциите. Парламентът дори не е открил процедурите по избор.
Ето в това безвремие функционират двете комисии. КПК може да разследва и конституционни съдии, както ни разясни онзи ден прокуратурата, участва в акции, които изглеждат политически, без реално парламентът да е избрал състава ѝ. Това е същата комисия от времето на Пламен Георгиев и Сотир Цацаров. КОНПИ пък продължава да води дела за конфискация, да иска запори и възбрани. Да, не е като да те арестуват закачулени агенти, но
КОНПИ може не по-зле да се ползва за изтезания и икономически репресии.
Малко числа. През 2024 г. КОНПИ е спечелила дела и отнела имущество за 3,3 млн. лв. Става дума за 33 уважени иска, се вижда от годишния ѝ доклад. Излиза, че уважените искове са 4,3 пъти по-малко от бюджета на комисията – 14,2 млн. лв. за 2024 г. В доклада няма данни за отхвърлените искове.
През 2024 г. са образувани 2833 проверки. Комисията е приела 58 решения за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, с цена на бъдещи исковете малко над 20 млн. лв. Поискани са обезпечителни мерки за 19,8 млн. лв., от които съдът е одобрил за обезпечителни мерки върху имущество за 17 млн. лв. В съдилищата са внесени 77 искови молби за конфискация на имущество за 28 млн. лв. Висящите дела за конфискация са 687. Общият размер на претендираното за отнемане имущество е 2,1 млрд. лв. А запорираното имущество е за 16 млн. лв.
Адвокат Георги Атанасов, който следи практиките по конфискация на незаконно придобито имущество още от въвеждането на този механизъм в България и комисията „Кушлев“, открива куп противоречия и лъжи в доклада на комисията.
Той, например, се учудва, че КОНПИ пише, че „е предприела действия по съобразяване на дейността си със задължителното тълкуване на понятието „имущество“ по смисъла на закона, дадено в Тълкувателното решение на Върховния касационен съд през май 2023 г. Адвокатът припомня, че по закон тълкувателните решения са задължителни за всички в държавата. Освен това изводите на ВКС във въпросното решение, са направени от магистратите още през 2018 г. в друго решение на ВКС. „Но комисията
умишлено отказваше да се съобразява
с тази практика и твърдеше, че не е задължителна“, сочи Атанасов. Така че комисията не може да бяга от отговорност за нещо, с което е наясно още от 2018 г.
КОНПИ също така оборва и практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, според който трябва да има връзка между нарушенията на човека, конфискацията на чието имущество се иска, и въпросното имущество. На практика това бламира приложението на закона и цялостната философия на гражданското възстановяване на активи, сочи комисията. И допълва, че се възпрепятства възможността за отнемане на имущество при проверки, започнати на основание неподаване или несъответствие в подадена имуществена декларация, установен конфликт на интереси, формални престъпления и др. Според комисията тълкуването на Страсбург е относимо към старите закони за конфискация, които вече са отменени, и чиито цели и правна философия са различни от тези на действащия закон. Адвокат Атанасов обаче подчертава, че целта и правната философия на законите са абсолютно идентични.
Той вижда и проблем в това, че сочейки влезлите в сила съдебни решения за конфискация, комисията не уточнява по кой закон са вървели делата. Защото по стария закон се изискваше влязла в сила осъдителна присъда, за да започне производство по конфискация, докато действащият сега закон не поставя такова условие.
По първия закон, т. нар. закон „Петканов“, съдебната практика приема, че липсващите в края на производството пари могат да бъдат присъждани като левова равностойност. По сегашния закон това не може да се прави.
Адвокатът обяснява и защо това разгриначаване е толкова важно. В доклада се сочи обща стойност на отнетото в полза на държавата имущество – 4 951 070. Става дума за недвижимо имущество за 607 168 лв., моторни превозни средства за 663 588 лв., дялове и акции от търговски дружества 27 000 лв., вземания за 44 660 лв., налични парични средства – 168 052 лв. Най-голямата част от тези 4,9 млн. лв. са „отнети суми в равностойност на парични средства по банкови сметки и отчуждено имущество“. Става дума за 3 277 053 лв.
Тази последна част е и най-люпобитната, смята Атанасов. Според него
„това са отнетите кухи суми по стария закон“.
Ако това в действителност е така, ще се окаже, че за двете последни години КОНПИ е отнела общо по-малко от 1,5 млн. лв.
В предишния отчет, този за 2023 г., има заложено европейско финасиране, както и средства по Норвежкия механизъм за създаване на специална методология за установяване на имущественото състояние и значителното несъответствие между доходи и разходи. Това финансиране беше заложено по проект, одобрен през 2022 г. „Изчезнало е от тук и не е отчетено има ли такъв проект и какъв е резултатът“, казва адвокатът. И припомня, че основните критики към дейността на комисията са свързани именно с това, че си е „изобретила“ собствен механизъм, в който съвършено произволно съчетава различни предположения и виждания и прави предположения за наличие или отсъствие на значително несъответствие, което е предпоставка да започне дело за конфискация.
Докато няма надеждна методология, комисията ще продължи
съзнателно да деформира истината и да дезинформира съда
с данни от резултатите от икономическия си анализ.
В доклада няма данни за разноските, на които комисията бива осъждана по исковете, които губи или от които се отказва. Има обаче оплакване, че съдебната практика се е обърнала след 2023 г. и вече на КОНПИ се възлагат разноски, което, според комисията, не намира законова опора. „Нововъзникналата съдебна практика възпрепятства ефективната защита на обществения интерес за постигане на основните цели на законодателството в борбата с незаконното забогатяване. С оглед направените изменения на исковете е налице реалната опасност комисията да бъде задължена да заплаща разноски в големи размери“, се казва в доклада, без да се споменават числа.
В годишния доклад на комисията за 2023 г. имаше данни, че във връзка с Тълкувателното решение, от началото на същата година до 5 октомври, когато влиза в сила новият антикорупционен закон и КПКОНПИ беше разделена на две, има влезли в сила съдебни решения за конфискация в размер на 1 879 628 лв. Отхвърлените искове са за 21 664 048 лв. А оттеглените – за1 329 804 799 лв. Освен това комисията е осъдена да плати и близо 1 млн. лв. разноски, както и още толкова държавни такси. Тази тенденция се запазва и след 5 октомври до края на годината, когато във връзка с Тълкувателното решение са оттеглени искове за над 308 млн. лв. Не става ясно колко от дължимите такси и разноски са платени.
Адвокат Атанасов обаче контрира, че големите такси и разноски се коренят в незаконосъобразното поведение на КОНПИ при определянето на цената на исковете и на предмета на отнемане.
Комисията се опитва да прехвърли отговорността
за всички неудачи по приложението на законите за конфискация от 2012 г. насам на съда, като същевременно прикрива пълната незаконосъобразност на дейността си, констатирана от върховния съд, смята адвокатът. Той е убеден, че от докладите обществото не може да си направи изводи за точните стойности на реално отнето имущество и за цената на исковете, които са отхвърлени, т.е. за това как работи комисията.
Точно този анализ е наистина ключов, ако парламентът има някакво намерение да реформира закона, така че да го направи работещ – да защитава обществения интерес, но и да не допуска КОНПИ да се използва за репресии. Което в огромна степен зависи от това какви хора ще бъдат избрани за нейни членове. Засега всичко изглежда оставено на пълен самотек. Като виждаме как се попълват другите органи, в които кадрува парламентът, можем да се запитаме съвсем основателно, това мракобесие ли предпочитаме или да пробваме следващото. Никога обаче не трябва да забравяме, че накрая като данъкоплатци плащаме сметката. Веднъж за неоснователните искове, втори път за обезщетенията за репресиите и тормоза.
Източник: https://www.segabg.com/
