На официално събитие в Министерски съвет на 20 март 2025 г. беше обявено, че с пари от Българската банка за развитие (ББР), Електроенергийния системен оператор (ЕСО) ще изгражда слънчеви инсталации върху общински и фирмени сгради и паркинги. Начинанието беше брандирано като „изграждане на най-голямата енергийна общност у нас", въпреки че по смисъла на закона, а и по същността си, енергийната общност представлява нещо съвсем различно.
В своя позиция, изпратена до институциите днес, „Грийнпийс" - България насърчава инвестирането във възобновяема енергия, особено в урбанизирани територии и нарушени терени. Но използването на понятието „енергийна общност" само защото е модерно, без нито един от критериите за такава да е на лице, е некоректно.
Публикуваме цялата позиция на „Грийнпийс" - България без съкращения:
Отворена позиция относно планираното изграждане на „най-голямата енергийна общност" в България
Уважаеми господин Министър,
Обръщаме се към Вас като водеща експертна неправителствена организация в сферата на енергийните общности, за да поздравим желанието на институциите да развиват собствени фотоволтаични мощности върху покривите на административни и бизнес сгради. Тази инициатива ще допринесе за спад в употребата на изкопаеми горива и повишаване на енергийната ефективност чрез местно производство на чиста енергия. Също така ще повиши устойчивостта на институциите към зачестилите прекъсвания на електрозахранването и към все по-динамичните цени на електрическата енергия на свободния пазар, като по този начин ще освободи по-голям финансов капацитет за изпълнението на основните функции.
С уговорката, че такава заявка можеше да бъде направена още след приемането на Директивата за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, което стана реалност през 2018 г. при българското председателство на ЕС, тази стъпка в оползотворяване на покривите все пак ще доближи страната ни до енергийната децентрализация и независимост от внос на изкопаеми горива.
Въпреки всичко това сме изненадани от начина, по който е употребено понятието „енергийна общност" тук. Направените в медиите изказвания са твърде оскъдни, за да може обществото да си създаде информирана представа за намеренията на институциите в лицето на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и Българската банка за развитие (ББР). Притеснени сме, че дори малкото налична информация показва, че представителите на тези институции не са запознати с определението за енергийна общност и принципите ѝ на работа. Или пък се опитват да „опаковат" с положителни понятия като „енергийна общност" проект, който в действителност представлява просто намерение за производство на възобновяема енергия върху публични сгради - и така да заблудят аудиторията.
Според Директивата за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници (2018/2001), преписана буквално в българското законодателство, общността за възобновяема енергия следва да се основава на няколко основни принципа:
- „достъпност на всички потребители за участие в общности включително домакинства с ниски доходи и уязвими клиенти" (чл.18б, ал.3, т.6 от ЗЕВИ)
- „се основава на открито и доброволно участие, независим е и е ефективно контролиран от акционерите, съдружниците или членовете му" (Допълнителни разпоредби §1, т.56, а от ЗЕВИ)
- „има основна цел да осигурява на своите акционери, съдружници или членове или на районите, в които оперира, не толкова финансови, колкото екологични, икономически или социални ползи" (Допълнителни разпоредби §1, т.56, г от ЗЕВИ)
От гореспоменатото следва да отбележим, че проектът за изграждане на „най-голямата енергийна общност" не дава възможност на всички възможни потребители да станат нейни членове, участието не е открито, а основните му цели са чисто финансови - спестяване на сметки за електричество.
С цел спазване на най-добрите международни практики ще се опрем и на седемте принципа на Международния кооперативен алианс, които се считат за златен стандарт в управлението и създаването на енергийните общности и които са възприети от най-голямата съсловна организация - Европейската федерация на енергийните кооперативи (REScoop):
- Доброволно и отворено членство;
- Демократичен контрол на членовете;
- Икономическо участие чрез пряка собственост;
- Автономия и независимост;
- Образование, теоретична и практическа подкрепа;
- Сътрудничество между кооперативите;
- Загриженост за общността.
И тук виждаме, че в проекта липсват ключови елементи, за да можем да го наречем „енергийна общност". Освен невъзможността на всеки желаещ да вземе участие, липсва и демократичният контрол, тъй като собствеността на инсталацията не е на гражданите (членовете), а в ръцете на държавата. Няма я и възможността за вземане на решение чрез гласуване, тъй като единствените членове ще бъдат държавни (общински) структури. Инсталацията няма автономност и независимост.
Енергийните общности са признати от Европейския съюз като важен инструмент за справяне с редица предизвикателства - климатичната криза, енергийната бедност; за повишаване на енергийната ефективност и дела на възобновяема енергия, децентрализация и демократизация на електроенергийната система, а също и постигане на стабилност, независимост и устойчивост на местно ниво. Крайно време е и България да припознае този модел и да стимулира създаването на проекти, инициирани от самите граждани, а не дирижирани от държавата. По този начин ще се стимулира местната икономика, предприемчивостта и устойчивостта на гражданите, изправени пред прага на либерализацията на електроенергийния пазар.
За да може да се случи всичко това, е редно да се предприемат мерки за премахване на бариерите пред енергийните общности, както е записано и в Преходните и заключителни разпоредби на ЗЕВИ (§ 73, ал.2). Срокът за изпълнение на това законово задължение изтече преди повече от година на 01.03.2024 г. До този момент не са предприети никакви действия в посока премахване на „необоснованите регулаторни и административни пречки" (чл 92б, ал.5, т.1 от ЗЕ; чл.18б, ал.3, т.1 от ЗЕВИ) и въвеждане на подзаконовите нормативни актове (Наредба 6, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия) в синхрон с основния закон.
В информацията, предоставена в публичното пространство, като възможност се споменава и споделянето на собствено генерираната електрическа енергия между отделните членове на общността. Именно пречките пред такова споделяне бяха идентифицирани от доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, като най-голямото предизвикателство пред развитието на модела. В момента техническата страна на тази възможност не е отразена в подзаконовите нормативни актове, макар в основния закон да е отбелязано, че общностите имат такова право. Също така в закона никъде не е предвидено и облекчаване на мрежовите такси при такова споделяне, което води до пълно обезсмиляне на това действие, поради факта, че мрежовите такси представляват значителен дял от общата сметка.
Важно е да се отбележи също, че въвеждането на новата Система за търговия с емисии (ETS 2) ще увеличи изключително много натиска върху домакинствата. Именно поради тази причина страната ни трябва да заеме напредничава позиция и да включи и енергийните общности в подготвяния сега Социален климатичен план. От ключово значение е да се предвидят цели и финансиране за пилотни проекти, техническа и правна подкрепа за създаването на инициативи, идващи от гражданите. Това ще даде инструмент в ръцете на хората сами да се справят с ценовите кризи и енергийната бедност.
В заключение, желаем отново да изразим позитивната си настройка към инициативите, идващи от държавата. В същото време обръщаме за пореден път внимание на законовите дефицити и нуждата от промени, така че енергийните общности да работят от и за хората. Това е от изключителна важност поради увеличаваща се опасност от изкривяване на модела и превръщането му в прост инвестиционен проект, лишен от базовите си ценности и значителната добавена социална стойност.
