Пожарният риск не се ограничава до традиционните средиземноморски огнища
Докато Испания и Франция отчитат стотици хиляди хектари опожарена площ, България остава далеч от мащаба на най-тежко засегнатите държави. Европейските данни обаче показват по-широка тенденция: пожарният риск вече не е само средиземноморски проблем, а 2026 г. е необичайно тежка за редица страни на континента, предаде БГНЕС.
Лятото на 2026 г. поставя Европа пред поредно сериозно изпитание с горски пожари. До края на 31-вата седмица в Европейския съюз са изгорели общо 489 826 хектара, което е с 13% над средната опожарена площ за същия период през 2012-2025 г. Така 2026 г. вече е четвъртата най-тежка година в ЕС по този показател от началото на сравнимия период.
На този фон България не е сред държавите, които определят общоевропейския резултат. Най-тежко е положението в Испания, Франция, Италия и Португалия, докато в други държави, сред които Австрия, Дания, Германия, Нидерландия и Великобритания, също се наблюдава значително увеличение спрямо историческите средни стойности. Това е съществената картина, в която трябва да се разглежда и ситуацията у нас.
Европа вече е над обичайното за този момент от годината
Към края на 31-вата седмица в ЕС са опожарени 489 826 хектара. За същия момент от годината средната стойност за 14-те години между 2012 и 2025 г. е 434 711 хектара.
Разликата е 55 115 хектара, или 13% над средното.
Това не означава, че 2026 г. е най-тежката година в историята на ЕС. По-големи опожарени площи към същия момент са регистрирани през 2012 г. с 863 122 хектара, през 2022 г. с 799 040 хектара и през 2017 г. със 743 906 хектара.
Затова по-точният извод е, че 2026 г. вече се нарежда сред най-тежките години за Европа, но не е рекордна за целия ЕС. Освен това сравнението е направено към края на 31-вата седмица, а пожарният сезон все още не е приключил.
Испания и Франция движат европейската статистика
Испания е най-силно засегнатата държава в ЕС по абсолютна опожарена площ. До началото на август там са изгорели 185 948 хектара, или 38% от общата площ в ЕС.
Средната стойност за Испания до 31-вата седмица в периода 2012-2025 г. е 85 626 хектара. Следователно през 2026 г. страната е вече на повече от два пъти над обичайното за този момент от годината.
Франция е на второ място с 99 092 хектара, които представляват 20% от общата опожарена площ в ЕС. Там средната стойност за същия период е 31 648 хектара. Това означава, че тазгодишната площ е над три пъти по-голяма от средната.
За Франция 2026 г. вече е най-тежката година от 2012 г. насам.
Италия е със 79 084 хектара, Португалия с 47 776 хектара, а Гърция с 23 839 хектара. При Италия и Португалия 2026 г. е сред петте най-тежки години за последните 15 години. Гърция, от друга страна, е в по-благоприятна позиция спрямо редица предходни години.
България трябва да се разглежда не само по абсолютната площ
За България ключовият въпрос не е дали страната може да се сравнява по абсолютен брой хектари с Испания или Франция. Очевидно не може. Испания например има над 185 хил. хектара опожарена площ към този момент, докато дори значително увеличение в България би останало малка част от общоевропейския мащаб.
По-съществен е друг показател: как се представя България спрямо собствената си историческа норма и спрямо държави с подобен мащаб на опожарените площи.
Точно това е и по-важният прочит на данните. В някои европейски държави абсолютната площ е сравнително малка, но ръстът спрямо средното е много голям. В Австрия например до началото на август са изгорели 1687 хектара при средно 513, в Дания 1177 при средно 404, в Нидерландия 1677 при средно 352, а в Германия 6045 при средно 3098 хектара.
Тоест мащабът на бедствието не може да се измерва само с абсолютния брой хектари. Държава може да има сравнително малка опожарена площ, но тя да е необичайно висока спрямо нормалното за страната.
Европа показва промяна в географията на риска
Един от най-важните изводи от тазгодишните данни е, че пожарният риск не се ограничава до традиционните средиземноморски огнища.
Великобритания например е загубила 22 206 хектара при средно 12 311 хектара за същия период. В Австрия, Дания, Германия и Нидерландия също се отчита значително увеличение спрямо средните стойности.
Тенденцията е важна и за България. Страната се намира в регион, в който високите летни температури, продължителните периоди без валежи и сухата растителност създават условия за бързо развитие на пожари. Европейската статистика показва, че подобен риск постепенно се разширява географски и вече засяга държави, които традиционно не са били сред основните центрове на пожарната опасност.
Именно затова данните за България не трябва да се четат изолирано от общоевропейската картина.
2026 г. не е еднакво тежка за цяла Европа
Съществено е и обратното сравнение. Не всички европейски държави са изправени пред по-тежък пожарен сезон.
Турция например е регистрирала 39 556 хектара опожарена площ, при средно 134 707 хектара за сравнимия период. Гърция също е в по-добра позиция спрямо няколко предходни години.
Това означава, че не може да се говори за равномерно влошаване на ситуацията в целия континент. 2026 г. е година на силно разминаване между отделните държави, като едни регистрират исторически високи стойности, а други остават под обичайните си нива.
Отвъд хектарите: реалната цена е много по-висока
Опожарената площ е най-лесният за измерване показател, но тя не представлява пълната цена на пожарите.
Проф. Симоне Варото от бизнес училището „Хенли“ към Университета в Рединг предупреждава пред „Евронюз“, че икономическите последици включват разрушени домове и предприятия, загуба на земеделска продукция, прекъсвания за туризма и промишлеността, здравни ефекти от дима, допълнително натоварване върху публичните финанси и потенциално по-високи застрахователни премии.
Този аспект е особено важен, когато се анализира България. Дори страна с по-малка опожарена площ може да понесе значителни икономически и социални щети, ако пожарите засегнат населени места, земеделски земи, инфраструктура или туристически райони.
България в европейската картина
Европейските данни към края на 31-вата седмица не дават основание България да бъде поставяна в една категория с Испания и Франция, където мащабът на пожарите вече е извънреден. Същевременно сравнението показва защо само абсолютната площ не е достатъчна за оценка на риска.
Истинският въпрос за България е дали опожарената през 2026 г. площ е необичайно голяма спрямо нормалното за страната и как се позиционира спрямо останалите държави с близки показатели. Именно този показател позволява да се разбере дали България преживява просто поредния пожарен сезон или година, която се отклонява съществено от дългосрочната тенденция.
А европейската картина вече дава достатъчно ясен сигнал: пожарният риск се променя. Средиземноморието остава най-тежко засегнатият регион, но необичайно високите стойности в Централна и Северна Европа показват, че проблемът постепенно надхвърля традиционните си географски граници.
2026 г. все още не е приключила. Но още в началото на август данните вече поставят Европа сред най-тежките пожарни сезони от последното десетилетие и половина. І БГНЕС
