Новообразуващ се океан може да раздели Африка

Стълб от разтопена скала дълбоко под Източна Африка пулсира нагоре в ритмични вълни, бавно разделяйки континента и потенциално отбелязвайки раждането на нов океан.

Поне това е откритието на екип от изследователи, ръководени от Ема Уотс от университета в Суонзи във Великобритания, наскоро. По-конкретно, новото проучване на учените установи, че регионът Афар в Етиопия е покрит с облак от гореща мантия , който се издига и спуска в повтарящ се модел, почти като „биещо сърце“. Тези импулси, казва екипът, са тясно свързани с тектоничните плочи над тях и играят ключова роля в бавното разломяване на африканския континент.

„Открихме, че мантията под Афар не е еднородна или неподвижна – тя пулсира и тези импулси носят различни химически сигнатури“, каза Уотс в изявление.

„Това е важно за начина, по който мислим за взаимодействието между вътрешността на Земята и нейната повърхност.“

Регионът Афар, който обхваща североизточния регион на Етиопия, е едно от малкото места на Земята, където се срещат три тектонични рифтови системи - Червеноморският рифт, Аденският залив и Главният етиопски рифт. Тъй като тектоничните плочи в този така наречен „ троен съединител “ се разтягат в продължение на милиони години, кората се разтяга, изтънява и в крайна сметка се чупи, сигнализирайки за ранна стъпка във формирането на нов океански басейн. Геолозите отдавна подозират, че под този регион се намира облак от гореща мантия, който помага за задвижването на процеса на рифтинг - но досега малко се знаеше за това как се държи този облак.

За да проучат какво се крие отдолу, изследователите събраха над 100 проби от вулканични скали от целия Афар и Главния етиопски рифт. Те комбинираха тази теренна работа със съществуващи геофизични данни и усъвършенствано статистическо моделиране, за да разберат по-добре структурата и състава на кората и подлежащата мантия.

Според новото проучване, техният анализ разкри единичен, асиметричен облак под региона, маркиран с повтарящи се химически модели или „геоложки баркодове“. „Химическите ивици предполагат, че облакът пулсира“, казва в изявлението съавторът на изследването Том Гернон от Университета в Саутхемптън. „На места, където плочите са по-тънки или се раздалечават по-бързо, като например Червеноморския рифт, тези импулси се движат по-ефективно – като кръв през тясна артерия.“

„Открихме, че еволюцията на дълбоките издигания на мантията е тясно свързана с движението на плочите отгоре“, добави в същото изявление съавторът на изследването Дерек Киър от Университета в Саутхемптън.

„Това има дълбоки последици за начина, по който интерпретираме повърхностния вулканизъм, земетресенията и процеса на разпадане на континентите.“

https://glasnews.bg/