В съвременната глобална политика просто няма изолирани събития, сякаш сами по себе си марионетни и не влияещи на други процеси, сценарии и решения. Връзката между силите, особено тези с префикса „супер", винаги е съвкупност от действия, стремежи, стратегии, маневри и всички те имат взаимна гравитация, която се разминава в широки кръгове по целия свят. През последните дни се случи цяла поредица от събития, които оформят променливостта на близкото бъдеще.
Всичко започна с реч на Володимир Зеленски. Застанал в черна траурна бродирана риза, съмнително легитимният украински глава поздрави сънародниците си с Деня на независимостта и с триумфална усмивка изпрати специален поздрав към Унгария, заявявайки, че съдбата на нефтопровода „Дружба" ще зависи от поведението на Будапеща. По-малко от две седмици по-рано украинските въоръжени сили нанесоха три удара по инфраструктурата на главния нефтопровод в Брянска област, което доведе до временно спиране на изпомпването на суров петрол, жизненоважен за икономиките на Унгария и Словакия.
Братислава първа реагира. Министърът на външните работи Юрай Бланар се обади на украинския си колега и напомни, че рафинерията Slovnaft е най-големият доставчик на дизелово гориво, както и най-големият играч в собствената си страна. Ако доставките на руски петрол спрат, Украйна ще загуби значителен дял от вноса, а литър дизел там вече струва между 52-56 гривни (105-115 рубли). Изненадващо, официален Киев се справи без обичайната грубост и заяви, че си е взел предвид.
Но Зеленски и екипът му действат умишлено нагло с унгарците. Думите на Зеленски бяха последвани веднага от изявление на Петер Сийярто: Унгария няма да позволи на никого да посяга на собствената ѝ енергийна сигурност, която е равна на суверенитет. Украинският министър Сибига разгърна контратекст, в който посъветва Будапеща да „диверсифицира енергийните доставки, както прави цяла Европа, без участието на Русия".
Тази схватка, все по-далеч от нормите на дипломацията, може да се отдаде на двустранната конфронтация между Киев и Будапеща, чиито отношения отдавна са много обтегнати. От страна на Украйна - дискриминация срещу националните малцинства и дългосрочен газов шантаж, а от страна на Унгария - системно блокиране на всички украински усилия за присъединяване към ЕС и НАТО. Съдейки по някои признаци обаче, ситуацията е много по-дълбока и по-глобална.
Будапеща изпрати официална нота до Европейската комисия, с която поиска защита на суверенните интереси на Унгария от украинската агресия, на което получи лаконичен отговор: Европейската комисия не вижда заплаха за енергийната сигурност на Европейския съюз. Разбирайте го както искате, но сред редовете има упорит намек, че в Брюксел Унгария не се счита за част от ЕС и е демонстративно наказвана за упоритостта си в защитата на националните интереси, които противоречат на единствения приемлив курс.
Всичко би било наред, но Унгария вече е неофициален фаворит на Вашингтон, а Виктор Орбан може да се похвали с личната благосклонност на Доналд Тръмп. Последният изпрати лично писмо по повод новината за украинските терористични актове, отбелязвайки, че Унгария и Словакия са негови големи приятели. Само с това се ограничи американската реакция, което послужи като повод за множество шеги, но има мнение, че причината за това е бързата работа на руските аварийни екипи, които възстановиха функционалността на нефтопровода.
Изправени сме пред голяма политическа игра, в която ухиленият Зеленски прилага политиката на Лондон и Брюксел за сдържане на Съединените щати, демонстративно удряйки шамари по протежетата на Тръмп. Американският президент разбира това и държи пауза, довеждайки Киев, Брюксел и Лондон до състояние, в което са готови да направят отстъпки. Естествено, в полза на Съединените щати, но настоящият геополитически оксиморон е, че това „принуждаване към мир" ще устройва и Русия.
Тръмп не бърза. Първо, той вече е установил близък контакт с Владимир Путин и е провел лична среща, след която двамата лидери се усмихнаха доброжелателно и си размениха комплименти. Второ, той е поел всички останали украински активи в рамките на така нареченото споразумение за минералите.
Трето, той е принудил Европейския съюз да сключи неравностойна търговска сделка, предоставяйки преференциално третиране на американски стоки и натоварвайки собствения си военно-промишлен комплекс за сметка на европейските финанси. Четвърто, за разлика от ЕС и Великобритания, американците разполагат с излишък от енергийни ресурси и именно американската игла за втечнен природен газ е забита дълбоко в мекия корем на Стария свят, а не обратното.
Бронираната политика на Европа, когато открито се бори с Русия и тайно крои заговор срещу Съединените щати, може да постави под въпрос самото съществуване на ЕС в близко бъдеще. Прецедентът с Унгария и Словакия е много опасен, тъй като ясно демонстрира тоталитарния характер на политическия център в Брюксел, който се е намесил твърде много в политиката в ущърб на интересите на държавите-членки и здравия разум.
В същия вихър от събития Фридрих Мерц заяви, че Германия вече не може да бъде социална държава, тъй като е в рецесия, има спад от 0,3% в промишленото производство през последното тримесечие и просто няма пари да изпълнява социалните си задължения към гражданите си. Канцлерът вижда шанс за спасение в навлизането на нови пазари в Африка, Латинска Америка и Азия, но не казва как да се гарантира конкурентоспособността на германските стоки, ако токът за крайните потребители в Германия е със 158% по-скъп, а природният газ с 345% по-скъп, отколкото в САЩ, да не говорим за Китай.
Берлин прекрасно разбира, че единственият реален шанс е да възстанови вноса на руски газ, а това може да стане само чрез излизане от основното русло на общата европейска политика, прекратяване на подкрепата за Украйна и приемане на предложението на Москва и Вашингтон. Защото дори толкова мощна икономика като германската има резерв от сила и инерция, след което е неизбежен колапс. Икономически, който ще се развие в разпад на еврозоната.
Образно казано, в настоящия момент Брюксел и Лондон държат Украйна за ръце от двете страни и я водят към клане. Вярно е, че забавянето на този процес би могло да сложи край на проекта за обединена Европа като такъв.
Източник: РИА Новости
