Ударът в Бринкс Мат: Най-крупният златен обир във Великобритания

Случаят с най-големия обир на злато в историята на Великобритания може да послужи като предупреждение за това колко крехко понятие е „честта между крадците“ особено, когато става въпрос за зашеметяващата сума от 26 милиона паунда. Но крадците не са единствените глупаци в тази история. Въпреки недалновидността на някои от тях, които хвърлят пари наляво и надясно, полицията не успява да залови по-голямата част от виновниците, нито да възстанови откраднатото злато.В 06:30 ч. на 26 ноември 1983 г. една лондонска банда от шестима въоръжени крадци, предвождана от Брайън Робинсън и Мики Макавой, прониква в склада на компанията „Бринкс Мат“ на летище Хийтроу, с намерението да отмъкне 3 милиона паунда в брой. Те имали вътрешен човек в лицето на пазача Антъни Блек, който живеел със сестрата на Робинсън. Благодарение на осигурената от него информация, бандитите проникнали в склада без проблеми и принудили пазачите да им издадат комбинацията за трезора, поливайки ги с бензин и заплашвайки, че ще ги запалят живи.Информацията на Блек им помогнала и в изключването на охранителните системи. Когато най-накрая отворили сейфа, вместо на очакваните лесни за пренасяне пари, крадците се натъкнали на 6800 златни кюлчета, разпределени в 76 сандъка, както и на купчина от обработени и необработени диаманти, на стойност 100 000 паунда. Несметното съкровище щяло да пътува за Далечния Изток. Крадците бързо проумели, че пренасянето на толкова тонове злато ще се окаже сложна работа. Няколко от мъжете били изпратени да търсят по-здрав транспорт. Бандата използвала високоповдигачите в склада, за да натовари златото в микробуса, и след около два часа сейфът бил изпразнен. Те напуснали склада в 08:15 ч., а тревогата била вдигната от един от пазачите в 08:30 ч.Обръщането на злато за 26 милиона в пари щяло да се окаже огромен проблем за бандата, която се принудила да се обърне за помощ към една главна фигура от подземния свят, известна само като „Лисицата“. Той разполагал с необходимите връзки в света на престъпниците, за да разтопи и да разпръсне златото. Тези връзки се намирали основно в лицето на фамилия Адамс – един от най-прочутите престъпни синдикати в Лондон. Фамилията наела един бижутер на име Соли Нахоум, който се съгласил да продаде разтопените кюлчета.Начело на разследването на дръзкия обир е поставен главен командир Франк Кейтър от Скотланд Ярд. Полицията бързо успяла да стесни кръга от възможните заподозрени до Макавой и Робинсън, които не били кой знае колко потайни, докато привличали хора за „тайния си удар“. Робинсън, чийто прякор е „Полковника“, вече бил познат на полицията, а Макавой се славел като един от най-профилните въоръжени крадци в Южен Лондон.Осъзнавайки, че бандата вероятно е разполага със сведения от вътрешен човек, полицията скоро стигнала до любовника на сестрата на Робинсън Антъни Блек, който бил закъснял за работа в деня на обира и пропуснал целия инцидент. Блек бил арестуван и не след дълго се пречупил и издал имената на новозабогателите Макавой и Робинсън.Нито Макавой, нито Робинсън си направили труда да не бият на очи. Само няколко седмици след обира двамата се преместили от общинските си жилища в Южен Лондон в огромни имения в Кент, за които платили в брой. Фактът, че Макавой бил нарекъл двата ротвайлера, които пазели къщата му, Бринкс и Мат, не говорел добре за неговите умствени възможности и инстинкт за самосъхранение.След като осъзнал, че играта свършва, Макавой се надявал да използва значителното си ново богатство, за да преговаря за по-лека присъда. Той решил, че може да има вяра на „честта между крадците“ и разпределил за съхранение своя дял от златото на няколко свои приятели, един от които е Брайън Пери.През декември 1984 г. Макавой и Робинсън получават присъди от по 25 години затвор.Не е изненадващо, че, когато тръгнал да търси собствеността си, Макавой не получил нито злато, нито пари. Той се почувствал предаден от Пери, който впоследствие е арестуван за укриването на златото. Животът на Пери бил в опасност по време на неговия процес. Той излежава деветгодишната си присъда и е застрелян на 16 ноември 2001 г., скоро след освобождаването си.Въпреки залавянето на Робинсън и Макавой, полицията не постигнала особен напредък в откриването на липсващото злато, което все още не било обърнато в пари. Преди да бъде арестуван Пери се обърнал към Кенет Ной, който имал опит в бизнеса с претопяване на ценни метали, както и връзки с Джон Палмър – търговец на злато от Бристол.На Ной му хрумнала гениалната идея да прибави мед в златото и по този начин да смъкне каратовата му стойност, правейки го невъзможно за проследяване. Впечатляващите му технически познания обаче, страдали от силна липса на здрав разум. Той попаднал в полезрението на властите, когато изтеглил 3 милиона паунда от една единствена банка в Бристол. Огромната сума привлякла веднага вниманието на Държавната хазна и оттам на полицията.Кенет Ной бил поставен под тайно полицейско наблюдение. През януари 1985 г. той се натъкнал на един от полицаите под прикритие в градината си и в последвалото сборичкване го намушкал до смърт. Ной бил арестуван за убийство, но съдебните заседатели определили случая като самозащита и той бил оправдан.Тогава полицията открива 11 златни кюлчета в дома му и през 1986 г. Ной отново е изправен пред съда, заедно с един член от фамилията Адамс на име Томас Адамс. Той е обявен за виновен в укриването на златото и получава 14 години затвор и глоба в размер на 700 000 паунда.Ной е освободен след седем години, през 1994 г., но не остава задълго на свобода. През 1996 г. той убива един дребен наркопласьор на име Стивън Камерън, който му дължал пари, и се спасява в Испания. Полицията надушва следите му и през 1998 г. го връща обратно във Великобритания, където Ной получава доживотна присъда за убийство.Според изчисленията на полицията, в обира на Бринкс Мат са участвали около 15 души, но само трима от тях са осъдени. През 1992 г. излиза филмът „Златната възможност“ (Fool’s Gold), направен по случая. По-голямата част от трите тона злато така и не е възстановена. Според мнозина, всеки човек, който си е купувал златно украшение във Великобритания след 1983 г., вероятно носи върху себе си част от плячката от Бринкс Мат.