„Мъжът на честта“ Джоузеф Бонано и неговата престъпна фамилия (Част 1)

Роденият в Сицилия Джузепе Бонано е американски мафиот, който поставя началото на фамилията Бонано. Бонано имал дарбата да прави пари и, за разлика от старото поколение, дръзко разнообразявал операциите си. Под неговото управление фамилията събирала пари от хазарт, лихварство и търговия с наркотици. Бонано ожесточено заклеймявал наркотиците и отричал да има нещо общо с тях, но в действителност неговата фамилия била един от основните доставчици на дрога в Ню Йорк. Освен това Бонано имал участие в бизнеса с мотели, фабрики за облекла и погребални агенции.ОтвлеченВъв вечерта на 20 октомври 1964 г. Джоузеф Бонано, босът на едноименната нюйоркска престъпна фамилия, вечерял в един ресторант с тримата си адвокати: Уилям Малоуни, Джо Алън и Лоурънс Д`Антонио. На следващият ден 60-годишният Бонано щял да се явява пред Голямото жури и бил събрал адвокатите си да го посъветват. По-късно Бонано казва, че през този период от живота си се е чувствал като „между чука и наковалнята“. Федералното правителство усилено го преследвало заради организираните му престъпни дейности, а в същото време до ушите на Комисията на Мафията бил стигнал слухът, че той планира да преустрои редиците й и да се провъзгласи за Бос на всички босове, чрез серия от планирани наемни убийства.Бонано смятал, че заслужава тази почетна позиция, тъй като според него, той бил единственият останал „мъж на честта“, който следвал традицията на сицилианската Мафия.„Богатството е вторичен продукт на властта“ – пише той в автобиографията си. Според Бонано, Лъки Лучано и подобните му се интересували единствено от „най-примитивната потребност: правенето на пари“ - интересно изявление от страна на един човек, чиято престъпна фамилия добивала по-голямата част от приходите си чрез търговия с наркотици. По време на своето безпрецедентно 33-годишно управление Бонано използвал тази нечиста печалба, за да разшири империята си отвъд границите на Ню Йорк, слагайки ръка върху ключови криминални операции в Аризона, Калифорния, Канада, Куба и Хаити.Босът и неговите адвокати останали в ресторанта до късно вечерта. Най-накрая към полунощ те вдигнали яките на палтата си, за да се предпазят от силния дъжд, и излезли на улицата да хванат такси. Те потеглили към апартаментът на Малоуни, намиращ се 36-та улица и Парк авеню, където щели да продължат съвещанието си. Бонано щял да остане да пренощува у Малоуни, за да не му се налага да пътува от дома си в Лонг Айлънд до Манхатън, за да се яви на заседанието на Голямото жури на следващия ден. Въпреки че осъзнавал опасното си положение, той не се страхувал за живота си и пътувал без бодигард.Когато таксито спряло пред апартамента на Малоуни, Алън излязъл пръв и се подслонил под навеса на входа, докато Бонано и Малоуни се карали кой да плати сметката. Бонано настоял и Малоуни отстъпил, излязъл от таксито и се присъединил към Алън под навеса, докато Босът плащал на шофьора.Бонано излязъл от колата, затворил вратата и таксито потеглило. Той не забелязал двамата мъже, които се приближавали към него, докато не бил сграбчен за ръцете и завлечен грубо към ъгъла.„Хайде, Джо“ – казал един от тях. – „Моят шеф те иска“.Бонано си спомня, че „те били високи, носели дълги палта и шапки с периферия“.Малоуни изкрещял след тях, но бързо се скатал обратно под навеса, когато в краката му профучал изстрел.Двамата мъже замъкнали Бонано до една чакаща кола, натикали го на задната седалка и му наредили да „се свие на пода… с главата надолу“. Колата потеглила, правейки няколко остри завоя. След известно време завоите свършили и колата увеличила скоростта си. Бонано предположил, че са излезли на магистралата.Двамата мъже позволили на Бонано да се изправи и го сложили да седне между тях. Те му се извинили, че са се отнесли с него по този начин. Тогава Бонано разпознал лицата им. Единият бил неговият братовчед Нино Магадино, брат на Стефано Магадино – босът на Бъфало. Другият мъж бил синът на Стефано Питър.Бонано нямал нужда от обяснения. Той знаел, че неговият братовчед Стефано е организирал това отвличане. Бонано му бил пратил наемни убийци, но заговорът бил разкрит и осуетен. Очевидно това бил ответният удар на Магадино.Колата се качила на моста „Джордж Вашингтън“, насочвайки се към Ню Джърси.Мъж на честтаДжоузеф Бонано се изкачва във властта през 1931 г. след убийството на сицилианския бос на Мафията в Ню Йорк Салваторе Маранзано. Това убийство е кулминацията на легендарната Кастеламарийска война, която белязва началото на модерната ера на организираната престъпност в Америка. Само няколко месеца преди това Маранзано бил отмъкнал със сила шефското място от Джузепе Масерия, който управлявал италиано-американските банди на Ню Йорк с желязна ръка. Масерия бил застрелян в един пролетен следобед в любимия си ресторант в Кони Айлънд. Маранзано бил малко по-напредничав от Масерия, но за младите гангстери той бил поредният вехт старец, който трябвало да бъде заменен. Чарлс „Лъки“ Лучано, който е втори в командването на Масерия, се превръща в главния архитект на плана за отхвърляне на старите господари.Джоузеф Бонано твърди в автобиографията си, че не е знаел нищо за заговора за убийството на Маранзано, но това твърдение противоречи на мафиотската логика. Ако е бил толкова верен на Маранзано, колкото казва, то тогава той също е щял да бъде премахнат. Вместо това, той извлича огромни облаги от кончината на Маранзано, превръщайки се в бос на сериозна част от неговата банда. На 26 години той става най-младият криминален бос в Америка.Бонано имал дарба да прави пари и, за разлика от старото поколение, дръзко разнообразявал операциите си. Под неговото управление фамилията събирала пари от хазарт, лихварство и търговия с наркотици. Бонано ожесточено заклеймявал наркотиците и отричал да има нещо общо с тях, но в действителност неговата фамилия била един от основните доставчици на дрога в Ню Йорк. Освен това Бонано имал участие в мотелите, модната индустрия и погребалните агенции.С разрешението на своя братовчед и бос на Бъфало Стефано Магадино,  Бонано започнал рекетьорски операции в Канада. Той сложил ръка на Аризона, основавайки компания за недвижими имоти и застраховки в Туксон, и купил дял в едно ранчо за памук. Той се намърдал в Калифорния, където местните фамилии (подигравателно наричани „Мафията на Мики Маус“) тъпчели на едно място. Бонано купил дял в една фабрика за сирене в Уисконсин и притежавал млечна ферма от 280 акра в горната част на щат Ню Йорк. Той инвестирал в кубинските казина съвместно с еврейския гангстер Майер Лански и проучвал Хаити като възможна хазартна дестинация.В началото на 60-те години неговите твърде амбициозни начинания започвали вече да всяват недоволство в редиците на фамилията. Много от войниците му се оплаквали, че той пренебрегва операциите в Ню Йорк за сметка на другите си придобивки. Много от другите нюйоркски босове не одобрявали начина му на бизнес, но Бонано се смятал за нещо повече от тях – за единствения истински „мъж на честта“.За щастие, най-безумните му импулси били контролирани от неговия близък съюзник Джо Профачи, който след време щял да стане бос на фамилията Коломбо. Но, когато Профачи починал от рак през 1962 г., амбициите на Бонано надделяли над здравия разум и той решил да се провъзгласи за Бос на всички босове. Той включил наследника на Профачи Джо Маглиоко в заговор за убийствата на онези, които стояли на пътя му, а именно изтъкнатите нюйоркски босове Карло Гамбино и Томи Лукезе, лосанджелиският бос Франк Десимоне и собственият му братовчед и бос на Бъфало Стефано Магадино.Двамата си разделили убийствата, като Маглиоко щял да поеме грижата за нюйоркските босове. Той поверил задачата на наемния убиец Джо Коломбо. Но Коломбо претеглил ситуацията и преценил, че не си заслужава да залага на Бонано и Маглиоко. Вместо да извърши покушенията, той осведомил Лукезе и Гамбино за заговора срещу тях. Те от своя страна осведомили Комисията на Мафията.Комисията наредила на Бонано и Маглиоко да се явят пред нея и да обяснят действията си. Маглиоко се подчинил на заповедта и признал за участието си в заговора. За наказание Комисията го принудила да се оттегли и на негово място поставила наемника Джо Коломбо. Комисията би могла да го накаже и по-сурово, но здравето на Маглиоко било доста влошено и той починал на следващата година. Комисията пазела истинското си възмездие за организатора на заговора, Бонано. Но той се опълчил и отказал да се яви на събранието. Вбесена от неподчинението му, Комисията го детронирала и провъзгласила за нов бос на фамилията недоволния капо Гаспар Дигрегорио.Фамилията била разделена на две фракции и напрежението започвало да се покачва. Дългите ножове били изпратени срещу Джо Бонано, но пръв до него се добрал брадовчедът му Стефано Магадино. Магадино го държал шест седмици в една ферма в горната част на щат Ню Йорк, след което го откарал в Ел Пасо Тексас, откъдето Бонано се обадил на един свой приятел от Туксон да го прибере. Според някои експерти, целият епизод с отвличането е бил режисиран лично от Бонано, за да избегне явяването си пред Голямото жури в Манхатън. Без значение каква е истината, изчезването на Бонано предизвиква искрата, която запалва така наречената „Бананова война“.Банановата войнаС изчезването на Бонано Комисията изгубила търпение, смятайки, че босът се опитва да я изиграе. Те обявили, че Бонано няма да бъде повече глава на фамилията и назначили Гаспар Дигрегорио за нов бос. Дигрегорио изпитвал лична неприязън към Бонано, тъй като той му бил отказал поста на семеен съветник и вместо него назначил собствения си син Бил. Членовете на фамилията взели страни, разделяйки се на два лагера. Поддръжниците на Бонано били предвождани от Бил Бонано, а фракцията подкрепяна от Комисията била водена от Дигрегорио.Размяната на тежки думи скоро довела до въоръжени схватки по улиците на Ню Йорк. Останалите фамилии не одобрявали тази публична саморазправа. Банановата война привличала нежелано внимание към Мафията и се отразявала много зле на бизнеса на всички. Те искали тя да спре. Дигрегорио организирал мирни преговори. Представители на двете страни се събрали в тъмна доба в една къща на „Траутмен Стрийт“ в Бруклин. Дигрегорио и неговите хора пристигнали първи, без да имат никакви намерения да правят компромиси. Когато Бил Бонано се появил, хората на Дигрегорио открили огън. Групата на Бонано отвърнала на изстрелите, стреляйки в тъмното към невидимите си нападатели. Изстреляни били над 100 пълнителя, но по някакво чудо никой не загинал.Тогава, за да спре насилието, Джо Бонано предложил на Комисията сделка. Той щял да се оттегли от фамилията и да отиде в Аризона, ако Комисията се съгласи да приеме неговия син Бил и зетя му Франк Лабрузо като бос и заместник бос. Предложението било твърде прозрачно за Комисията – Джо Бонано щял отново да  контролира всичко, дори и без титлата си. Те направили контра предложение: Бонано можел да се оттегли, но те щели да определят кой ще бъде следващият бос – Дигрегорио.Войната продължила. Джо Бонано се появил отново през май 1966 г. – 19 месеца след предполагаемото му отвличане – но после бързо изчезнал от погледите. Комисията ставала нетърпелива от безполезните усилия на Дигрегорио да смачка поддръжниците на Бонано и накрая го заменила с човек, който според нея щял да свърши работата – Пол Шакка. Но хората на Бонано се биели като партизани. Трима от мъжете на Шакка били покосени от картечен огън в един ресторант в Куинс. Битката ескалирала и всяка страна загубила по още пет души.Най-сетне през 1968 г. Джо Бонано претърпява масивен сърдечен удар. Той заминал за Аризона и уведомил Комисията, че се оттегля, този път завинаги. Естестествено Комисията посрещнала с подозрение неговото изявление, но с течение на времето престрелките престанали и разкъсаната фамилия приела Шакка за свой лидер. По-късно той е сменен от Натал Евола, който от своя страна е наследен от Филип „Ръждивия“ Растели.Джо и Бил Бонано написват книги за своите преживявания в Мафията. Подобни публични излияния представляват сериозно нарушение на омертата – кодексът за мълчание на Мафията. Смята се, че тези книги описват онова, което бащата и синът са искали да стане, а не онова, което се е случило в действителност.Агентът от ФБР Бил Роумър, който често се занимавал с Бонано в Аризона, нарича низвергнатия бос „постоянно мрънкало“, което „не успява да се докосне до `традицията`, за която говори толкова много в книгата си“.През 2002 г. Джо Бонано умира от естествена смърт в Тускон. На 97 години. Източник: kriminalnidosieta.com