Възрастни хора с психически заболявания и изключително тежка деменция са били държани упоени, вързани и заключени в старчески домове, маскирани като къщи със стаи под наем в старозагорското село Ягода.
Данните бяха оповестени лично от правосъдния министър Георги Георгиев. Той показа втрещяващи снимки на ужасяващите условия, при които са открити безпомощните хора. Кадрите лъснаха в европейски медии, където зрители и читатели също изпаднаха в шок от видяното. Малко по-късно полицията освободи и клетниците от Дома за възрастни в село Говедарци, също стопанисван от старозагорската фамилия Желеви. Последва верижна реакция, която установи нарушения и във Варна.
„Това място е опасно за всеки, който реши да настани близките си там. Колкото повече питаш, толкова по-неудобен ставаш за персонала. Каквото става там, си остава там. На вашите въпроси отговорът винаги ще бъде: „Добре е, спокоен/а е, всичко е наред“. Оставяш физически здрав човек и до седмица вече няма следа от него. Както се случи при нас. Имаше дни, в които никой не ни се обаждаше да каже, да обясни какво е физическото състояние на близката. Когато ние сме им звънели, отговорът винаги е бил един и същ: „Добре е, спокойна е“.
Жената беше със счупена тазобедрена става на крака, с насинено око, комуникативна, в един момент рязко онемява и не може да говори. Как става това?“
Отговорът на този въпрос не ни стана ясен. Нали близката ни бе спокойна и добре?! Та това се случва с хората в Ягода – пълна липса на информация.
На 12 януари 2025 г. изпратихме нашата „звездичка“ след 25 години престой в т.нар. Дом за възрастни. Още тогава се мълвеше, че там има издевателства над болните, споделя Веска Т.
„За няма и месец умориха баща ми. Държаха го гладен и на силни успокоителни“. Съобщиха ми, че не мога да видя къде е починал. Казаха ми, че има два варианта да прибера тялото му – да звънна на 112, или да го взема доброволно от определена траурна агенция, ако не искам да ползвам услугите й.
Когато отидох на посоченото място, разбрах, че татко вече няма лична карта. Били я прибрали от агенцията. Щяла да бъде унищожена, на него вече лична карта не му трябвало. Сега, когато цяла България знае за зверствата в „стаите под. наем“, тръгна слух, че личните документи предварително са били изземвани от персонала. С тях било гласувано по време на избори. А дали личната карта на баща ми наистина е била унищожена в общината, или ще се злоупотребява с нея, няма как да зная.
За домовете „Валис“ отдавна се говори и пише. Жертвите там не са една или две, нито десет или двадесет. Повече са“, твърди Теодора М., която се страхува, че ако много се разговори, може да й се случи нещо лошо, защото Желеви били „сламени" съсобственици. Над тях имало чадър и от първенците в Община Стара Загора, и от политици в парламента. Кои били те, не било нейна работа да казва. Ако имало прокуратура в държавата, тя щяла да си свърши работата. Младата жена не се чувства виновна, че е оставила родственика си в дома. С мъжа си обитавали двустаен апартамент. Имали две деца, които се плашели от вида на болния си дядо. Човекът имал нужда от постоянен контрол, но никой не можел да си позволи да напусне работа, за да му обръща внимание 24 часа в денонощието.
„В Ягода почина сестра ми за няма и месец. Отвратително отношение. Нямахме връзка с нея, защото от дома прибират мобилните телефони на обитателите още при настаняването. Свързвали сме се само с шефа, който винаги отговаряше: „Добре е, бъдете спокойни“. И ние бяхме спокойни. Правили сме и опит за свиждания. Затворено, или поне никой не ни отваря. Като гледаш от страни, няма да забележиш, че вътре има хора. Никакво движение не се забелязва в двора, нито персонал.
В един момент разбрахме, че свижданията ставали с предварително записване. Естествено, че си запазихме час. Видях кака в двора на дома. Тя дори не ме позна. Човек от персонала каза, че са прибрали мобилните телефони, защото дементните не можели да работят с тях, други пациенти звънели на 112 със сигнал, че са отвлечени, трети говорели със зелени човечета и космически пришълци. Не съм забелязала да е бита. Обикновено храната все не й достигаше. Може и от болестта да е било, да забравя кога какво е яла. Разказваше за някакви филии с хляб и чубрица“, допълва историята на ужасите Мария А.
В последните седмици били осуетени няколко опита на служители да извършат проверки в двата обекта в Ягода. Причината – това не били обекти, в които са предоставяни здравни и социални услуги, а стаи под наем. Като такива съществували от 10 април. Новият статус на старческите заведения развързвал ръцете на син и баща Желеви, които никой не очаквал, че ще бъдат съдени и осъдени справедливо.
Домовете били поредната „схема“, подарена на някого, за да развива бизнес. Как ставал номерът?! Пари по европроект се давали в ръцете на „правилните хора“. Те развъртявали бизнеса, но средствата свършвали от 3 до 5 години, времена в които що-годе се полагала грижа за възрастните. После собствениците я карали на самотек. Медицинските лица напускали, на техни места идвали хора без нужната квалификация. Желаещи за работа нямало. Малцина се навивали за мижава заплата да гледат възрастните хора.
„Има и някаква организирана мафия, която освидетелства самотни хора с имоти и ги вкарва в такива домове, после се разпорежда с апартаментите им. Част от мафията понякога са и роднините на болния. Всичко е схема и пак схема. Цялата България е схема. В тази схема са прокурори, съдии, адвокати, лекари, медицински сестри, санитари. В днешно време можеш да освидетелстваш свой близък, да го метнеш в дом, да „крякаш“, че не се грижат за него там, и когато дойде краят, да се настаниш в къщата
му. Можеш да говориш неистини, да интригантстваш, да набеждаваш в немарливост персонала и да си част от семейната имотна мафия, от фамилните караници“, допълва драмата Аврам М.
Като цяло Домовете за възрастни в страната ни били в окаяно положение. Внесените предварително пари не се връщали на близките, ако роднината им настоявал да излезе от дома, защото нещо не й харесва. Персоналът предупреждавал, че не е добре всеки ден да се звъни и да се пита как е еди-кой си или еди-коя си. Държали под ключ старците, за да не хванели гората и да се налага да ги издирват. Прозорците на стаите били без дръжки. Доктор идвал, когато някой починел. Такава била практиката. Според местните, РЗИ и МВР би трябвало да са наясно със случващото се във всички старчески домове в страната и да последва серия от проверки…
Домовете в Ягода привличали клиенти с атрактивната цена от 990 лева. В Старозагорски бани също имало старчески дом. Там била същата мизерия, но на цена от 1500 лева.
Служителите наричали Валентин Желев „шефа“ или „боса“. От негово име в различни сайтове са пускани обяви за набиране на работници, защото имало огромно текучество.
Проблем с дементни имало в доста здравни заведения. Само един човек от изведените 74 души в Ягода бил прибран от роднините си. Другите щели да бъдат настанени в държавните болници, където практиката е същата – връзването на краката, за да не бягат, и упойване с хапчета, за да спят. Различни медицински манипулации се извършвали от персонал, който нямал нужната медицинска квалификация. Опасният фентанил също бил използван като болкоуспокояващо. В комбинация с други лекарства той водел до анестезия.
Източник: Уикенд
