„Добрите момчета“ от престъпната фамилия Лукезе (Част 2)

Отсечете им главитеВик Амузо и неговият също толкова кръвожаден заместник Антъни „Газопровода“ Касо управлявали с изящността на два ковашки чука. Тяхната основна представа за мениджмънт била да убиват всеки, който им пречи по някакъв начин. Като презастраховане те убивали и всеки, за когото смятали, че може някога да им попречи. Правилата и традициите на Мафията излетели през прозореца, когато Амузо и Касо взели властта.Кръвопролитието започнало, когато Амузо и Касо се озовали сред голям брой мафиоти от няколко фамилии, обвинени в подкуп и изнудване, с цел да се сдобият с договори за ремонт на общински сгради. Знаейки, че властите разполагат с непробиваеми доказателства срещу тях, двамата босове управлявали фамилията си в нелегалност от разстояние, издавайки заповеди за отстраняването на всеки възможен проблем.Една от първите им мишени бил техният собствен наемен убиец, 180-килограмовият Пийт Киодо, за когото били сигурни, че ще ги завлече, ако бъде призован пред съда. Двамата предполагали, че Киодо е сключил сделка с властите да свидетелства срещу тях в замяна на по-лека присъда. Те изпратили повеля до изпълняващия в тяхно отсъствие функцията на бос Алфонс „Малкия Ал“ Дарко да види сметката на „Дебелия Пийт“.Дребният и жилест Малък Ал направил каквото му било наредено и изпратил наемници да се погрижат за Киодо. Те му устроили засада на една бензиностанция в Стейтън Айлънд, където той бърникал под капака на колата си, опитвайки се да отстрани някаква повреда. Убийците изстреляли в него седем куршума, като пет от тях минали напълно през тялото му. Но нито един от изстрелите не засегнал важни органи и Киодо оцелял.За ирония, Киодо всъщност бил верен човек и бил отказал всички сделки, предложени му от властите. Но, когато Амузо изпратил двама от главорезите си в офиса на неговия адвокат със съобщението, че следващата жертва ще бъде съпругата му, Дебелия Пийт подложил на преоценка своята кръвна вярност към мафията. Убиването на жени е строго забранено в Мафията, но очевидно Амузо и Касо били загубили правилника си, защото следващият им опит да дадат урок на Киодо се изразявал в покушение над собствената му сестра. Един микробус спрял пред дома на Патриша Капозало и открил огън по нея, докато тя се прибирала у дома с двете си деца. Тя била уцелена във врата и гърба, но също като брат си, успяла да оживее. Скоро след стрелбата по Капозало, чичото на Киодо, Франк Синьорино, бил открит мъртъв в багажника на една кола. Киодо знаел без колебание какво трябва да направи. Благодарение на грубите опити на Амузо и Касо да му затворят устата, той отишъл право в програмата за защита на свидетели и се превърнал в един от най-продуктивните свидетели срещу Мафията.Амузо и Касо не умеели да се крият особено добре. Те заповядали на действащия бос Дарко да убие целия клон на фамилията Лукезе в Ню Джързи – всичко на всичко 30 души. Огорчен от безпорядъчното управление на Амузо, босът от Ню Джързи, Антъни „Тумак“ Ацетуро, спрял да отчита приходите си пред нюйоркския лидер. От гледната точка на Ацетуро, неговите хора изкарвали парите си с пот на челото и не получавали нищо друго, освен неприятности от нюйоркските си колеги. Всичките тези убийства само усилвали вниманието на властите върху членовете на фамилията Лукезе и това се отразявало зле на бизнеса. Ацетуро се опитал да преговаря с Амузо и Касо, но те били непреклонни. Заповедта им оставала в сила. „Ударете Ню Джързи!“.Дилемата на Малкия АлВ онзи момент действащият бос Малкия Ал Дарко би трябвало да се е чувствал така, сякаш е паднал в заешката дупка и се е озовал на чаеното парти на Лудия Шапкар. Амузо и Касо ставали все по-непредсказуеми и безразсъдни. На една от срещите им Касо дал на Дарко списък с 49 имена на хора, които трябва да бъдат екзекутирани. Дарко хвърлил един поглед на листа и осъзнал, че половината от тези хора са членове на фамилията Лукезе. Когато задал този въпрос на Касо, онзи му отговорил, че те трябва да бъдат убити, защото са „влечуги“. На една друга среща Касо обещал, че когато спре да се крие от закона, ще организира парти, на което ще покани всички „влечуги“, за да може да ги убие накуп.Амузо показал своята мегаломания, когато заповядал на Дарко да наеме един експерт по взривове от престъпната фамилия във Филаделфия, който трябвало да сътвори бомба, която да убие боса на Гамбино Джон Готи. Дарко изтъкнал, че това със сигурност ще доведе до ответен удар от страна на Гамбино, а фамилията Лукезе няма нужда от допълнителни неприятности. Амузо му казал да не се притеснява, защото босът на Дженовезе, Винсънт Джиганте, е на тяхна страна.Дарко сигурно си е мислел, че тези двамата са извън всякакъв контрол. Щом с толкова лека ръка заповядвали смъртта на членове на фамилията и техните близки, то самият той също не е в безопасност. Чашата преляла, когато Амузо го понижил и го направил един от четиричленния комитет, назначен да управлява фамилията. Той знаел, че Амузо и Касо го смятат за отговорен за провала на покушението над Дебелия Пийт Киодо. Малкият Ал решил, че е най-добре да почне да наблюдава гърба си по-внимателно от обикновено.На 29 юли 1991 г. агентите на ФБР залавят Вик Амузо и неговия бодигард в един търговски център край Скрантън Пенсилвания. Двамата се предават без съпротива, но новината за техния арест изобщо не успокоила тревогите на Дарко. Ако имало поръчка за убийството му, то тя все още била в сила, тъй като Касо бил на свобода.Шест седмици по-късно Дарко влязъл в хотел „Кимбърли“ в Манхатън и се качил с асансьора до апартамента, в който се била събрала на среща йерархията на фамилия Лукезе. Веднага щом пристъпил през прага, той инстинктивно усетил, че нещо не е наред. Дарко забелязал, че един от мъжете има издутина под ризата си – сигурен знак, че носи оръжие. Това е в груб разрез с протокола на Мафията. Мъжът с издутината се извинил и отишъл до тоалетната. Когато се върнал издутината била изчезнала. Стомахът на Дарко се свил. Класически капан. Следващият, който отидел в тоалетната, щял да се върне с оръжието в ръка.Малкият Ал бил убеден, че той е тяхната мишена. Той се опитал да измисли как да се измъкне, но те били повече от него. Едва ли щял да успее да стигне дори до вратата.Когато още един мъж се запътил към банята, Дарко си помислил, че краят му е дошъл. Но, когато човекът излязъл, нищо не се случило. Вероятно не той е наемният убиец, помислил си Дарко. Сигурно просто е отишъл да се изпикае. Стрелецът тепърва щял да направи хода си.Тогава Дарко решил, че трябва незабавно да се измита. Той измислил някакво скалъпено извинение и напуснал апартамента, профучал през лобито и оттам на улицата. Сканирал периметъра и не могъл да открие шофьора си, което било сигурен знак, че е бил определен за екзекуция в този ден. Дарко бързо махнал на едно такси и отишъл право вкъщи, събрал съпругата и децата си, и побягнал да спасява живота си.Дарко се чувствал предаден. Той бил живял, спазвайки кодекса на Мафията и бил 100 процента лоялен към фамилията Лукезе, но очевидно правилата, наложени от старите кръстници, вече не означавали нищо. Амузо и Касо отишли твърде далеч. Той се чувствал посрамен, че му се налага да се крие, тъй като не бил извършил нищо лошо. Първата му мисъл не била да се обърне към властите, но трябвало да защитава жена си и децата си (особено сина си Джозеф, който бил един от наемниците, изпратени да убият Дебелия Пийт Киодо), а никой от мафията не желаел да му помогне, и пред Дарко не останал друг избор.Малкият Ал Дарко става първият бос в историята на Мафията, който се превръща в свидетел срещу своите бивши колеги. Властите се съгласили да уредят него и семейството му в програмата за защита на свидетелите. Той нямало да бъде последният.Газопроводът избухваПрез 1993 г. Антъни „Газопровода“ Касо най-сетне бил заловен. Той се укривал в продължение на 30 месеца при една своя стара приятелка в Ню Джързи. Властите нямали търпение да го изправят пред съда. Смятало се, че той е участвал в 36 убийства, сред които и бомбеният атентат над заместник-боса на Гамбино Франк Декико през 1986 г., и заговорът за премахването на федералния съдия Юджийн Никърсън. Касо вероятно щял да получи доживотна присъда. Но той, за разлика от шефа си Амузо, решил, че няма какво да спечели, ако се прави на твърдо копеле. Вместо това се огънал и предложил да свидетелства срещу мафията.Това бил неочакван, но и доста удобен за властите ход. Прокурорите знаели, че той е разковниче на ценна вътрешна информация не само за фамилията Лукезе, но и за някои от другите фамилии. Но Касо очевидно не разбирал, че от предателите се очаква да показват, че са обърнали друга страница в живота си и са загърбили криминалното си минало. Вместо това, Газопровода решил, че съдействието с властите му дава пълната свобода да прави каквото си иска.Затворен в специално заведение за защитавани свидетели, Касо често се сбивал с останалите затворници. В един от случаите той нападнал един затворник под душовете. Друг път атакувал един два пъти по-голям от него мъж с навито на руло списание. 160-килограмовият мъжага сграбчил 75-килограмовия Касо за яката и го заудрял безмилостно, докато пазачите не ги разтървали.Касо успял да омае някои от служителите на затвора, които му осигурявали телефон, пари, пържоли, суши, пуйки, водка, вино и друга контрабанда.Виждайки, че Касо е ненадежден, прокурорите започнали да се страхуват какво ли ще направи, ако го изправят на свидетелската скамейка. Те решили да не го използват в делото срещу боса на Дженовезе Винсент Джиганте, като предпочели пред него показанията на Сами Гравано и Малкия Ал Дарко. Касо бил толкова бесен, че е подминат, че след осъждането на Джиганте написал писмо до федералните прокурори в Бруклин, в което обвинил Гравано и Дарко в лъжесвидетелстване.Този път Касо стигнал твърде далеч. Той бил изхвърлен от програмата и от крилото за защита на свидетели и, тъй като вече бил известен като предател в кохортите на мафията, бил затворен за своя собствена сигурност в самостоятелна килия. Прокурорите написали писмо до съда, в което препоръчвали да не бъде проявявана снизходителност към Касо, тъй като от неговото съдействие нямало никаква полза. Те настояли той да получи доживотна присъда, както и станало. Дните на суши и пържоли за Газопровода приключили.Въртяща се вратаПрез 1993 г. Вик Амузо, който все още бил бос на фамилията Лукезе, съобщил повелята си иззад стените на затвора. Изборът му за действащ бос, който да управлява фамилията в негово отстъствие, се спрял на неговия партньор по хандбал от старата му махала в Куинс Джозеф „Малкия Джо“ Дефеде. След години на шум и вътрешни конфликти фамилията Лукезе изглежда най-сетне намерила покой. Но тогава Амузо започнал да проверява книгите. Той установил, че операциите не носят толкова пари, колкото носели преди, и предположил, че Дефеде го краде.Според един анонимен източник, Дефеде, който не бил известен като „твърдо копеле“, се страхувал, че Амузо може да го пречука за това, че краде от фамилията. Той сам се предал на ФБР и пледирал за виновен в рекетиране на фирми, занимаващи се с облекла. За Малкия Джо, който започнал кариерата си като собственик на няколко колички за ход-дог в Бруклин, това не бил труден избор: по-добре жив в затвора, отколкото мъртъв на улицата. Докато лежал в затворническата болница в Лексингтън в Кентъки, Дефеде направил един здрав разбор на живота си и решил, че за него няма повече място в мафията. Той решил да последва стъпките на Малкия Ал и да стане държавен свидетел.Следващият, който се качил на трона, е заместник-босът Стивън Креа, но неговото управление като действащ бос не продължило дълго. Скоро той бил осъден за рекет в строителството и изпратен в затвора.Наследникът на Креа има подобна съдба. През септември 2004 г. следващият действащ бос на фамилията Лукезе, Луис Дейдон, е осъден от федералния съд за лихварство и убийство. Малкият Ал свидетествал за прокуратурата, че, докато бил бос, е заповядал на Дейдон да убие един човек, когото смятал за шпионин. Той бил наредил на Дейдон да натика канарче в устата на мъртвеца, като предупреждение към другите потенциални предатели.Фамилията Лукезе е вдъхновила някои от най-забележителните герои във филмите и телевизията. Филмът на Мартин Скорсезе „Добри момчета“ е направен по книгата на Никълъс Пилеги „Тарикат“, която следва живота и престъпленията на члена на Лукезе Хенри Хил. Във филма актьорът Пол Сорвино играе ролята на „Пол Сисеро“ – персонаж, вдъхновен от истинския капо във фамилията Лукезе – Пол Варио. Хенри Хил (Рей Лиота) и Джими Бърк (Робърт де Ниро) са истинските имена на двама от членовете на бандата на Варио.Прокурорите и следователите  вярват, че уличният бос от клона на Лукезе в Ню Джързи Майкъл Такета е най-вероятното вдъхновение за образа на „Тони Сопрано“ – главният герой от сериала „Семейство Сопрано“. Наблюдават се също така и големи прилики между наемния убиец на фамилията Томи Рикарди и консилиера на Сопрано „Силвио Данте“.  Такета и Рикарди са едни от имената в списъка с мишени на Вик Амузо, когато той решава, че трябва да унищожи напълно клона на фамилията Лукезе в Ню Джързи.Днес фамилията Лукезе се управлява от трима капо, които следват преките заповеди на Амузо, който все още излежава доживотната си присъда в затвора.