Фамилия Лукезе е една от „Петте фамилии“, които контролират организираната престъпност в Ню Йорк. Нейните незаконни приходи идват от злоупотреби в строителството и работническите профсъюзи, незаконен хазарт, лихварство, трафик на наркотици, пране на пари, кражби, измами, укриване на данъци и убийства. Фамилията Лукезе е вдъхновила някои от най-забележителните герои във филмите и телевизията, сред които филмът на Мартин Скорсезе „Добри Момчета“ и сериалът „Семейство Сопрано“. Кръв и сос маринараВ нощта на 26 февруари 1930 г. Гаетано „Том“ Рейна – първият бос на престъпната организация, която щяла да стане известна като фамилията Лукезе – потръпнал в палтото си във фоайето на своята леля. Денят бил сряда, а Рейна прекарвал всяка сряда у леля си. Той винаги очаквал с нетърпение да опита сицилианските й гозби и тя никога не го разочаровала. Тази вечер не правела изключение. Ароматът на нейната „заливка“, както новопристигналите имигранти наричат соса маринара, ухаел из цялата къща.Докато Рейна стоял на вратата, леля му го погалила по бузата и вдигнала яката до ушите му. Навън било зима и тя се тревожела за него. Фактът, че той е на 40 години и е лидер на престъпна организация, която контролира рекетите в Бронкс, нямал значение за нея. Той също имал нужда от грижи.Тя огледала лицето му, търсейки признаци за болест или тревога, но той моментално разтегнал устни в широка усмивка, целунал я по двете бузи и й благодарил за прекрасната вечеря. Но той не можел да я заблуди. Тя била забелязала тревогата в изражението му, която личала на лицето му през цялата вечер – но Рейна нямал намерение да тормози леля си със своите неприятности. Тя била права – нещо го тревожело и го изяждало отвътре от доста време насам. Неговият шеф, Джузепе Масерия, бил станал твърде изискващ. Масерия бил босът на Мафията в цял Ню Йорк и управлявал с желязна ръка. Алчното копеле, което всички наричали „Джо Боса“, сега искало дори още по-голямо парче от баницата, и при това, според Рейна, съвсем незаслужено.От месеци насам Рейна сериозно се замислял да премине в лагера на противника на Масерия, Салваторе Маранзано, който бил пристигнал в Ню Йорк от Кастеламаре дел Голфо в Сицилия едва преди няколко години. Маранзано вече набирал сила и карал Масерия да се поти за парите си. Рейна все още не бил взел решение, но непоколебимостта му нараствала с всеки дебел плик, който предавал на арогантните пратеници на Масерия.Излизайки на тротоара, Рейна забелязал едно познато лице. Вито Дженовезе (33 г.), който след време щял да даде името си на най-голямата престъпна фамилия в Ню Йорк, стоял под една улична лампа и го чакал. По онова време Дженовезе работел с Чарлз „Лъки“ Лучано, който пък бил главният лейтенант на „Джо Боса“ Масерия. Рейна понечил да помаха на Дженовезе, но Вито вдигнал оръжието си и го гръмнал в главата, оставяйки тялото му да лежи пред стъпалата на дома на леля му на „Шеридан авеню“.Том Рейна става първата жертва в кървавата битка за контрол на сицилианската Мафия в Америка, известна като Кастеламарийска война, по името на града в Сицилия, в който са родени доста от участниците в нея. Защо убиха Рейна? се чудели много хора. Лъки Лучано също се гърчел в здравата хватка на Масерия и знаел, че Рейна обмисля да присъедини силите си към Маранзано. Защо Лучано би премахнал някого, който би бил негов могъщ съюзник срещу „Джо Боса“?Находчивият Лучано си имал своите причини.Двамата ТомиЛъки Лучано винаги мислел с три хода напред. Неговият генерален план бил да създаде национална комисия, която да стои над Мафията, и да включва гангстери от всякаква националност, а не само сицилианци. Той знаел, че за да постигне това, ще трябва да премахне старомодните сицилиански „мустакати донове“, които управлявали като средновековни барони в тази страна на неограничени криминални възможности. „Джо Босът“ Масерия естествено бил начело в неговия списък, но Лъки се притеснявал и от съществуването на Салваторе Маранзано. Лучано не искал да има нов бос, а искал той да бъде босът. Но знаел, че все още не е достатъчно силен, за да действа. Точно затова наредил убийството на Том Рейна.Лучано се тревожел, че ако Рейна се съюзи с Маранзано, вторият ще стане твърде силен. Освен това Лучано вече тайно се бил договорил с десните ръце на Рейна – Гаетано „Томи“ Галиано и Томи Лукезе – които виждали в националната комисия на Лучано бъдещето на престъпността в Америка. Кастеламарийската война символизирала бунта на младите гангстери срещу старото поколение.След смъртта на Рейна Масерия отчуждил неговата банда със седалище в Бронкс, като й натрапил за лидер един външен човек – старомодният Джо Пинцоло. Двете главни фигури в бандата – Томи Галиано и Томи Лукезе – не понасяли управлението на Пинцоло и не след дълго Лукезе го премахнал. Масерия погрешно си помислил, че убийството е работа на Маранзано.На Галиано и Лукезе им било дошло до гуша от „Джо Боса“ и двамата решили да се съюзят с Маранзано, но Лъки Лучано предвидливо ги посъветвал да направят това тайно, без Масерия да разбере. Това направило двамата Томи много по-приятни в очите на Маранзано, който сега смятал, че има двама високопоставени шпиони в организацията на Масерия, а всъщност Лучано бил този, който разполагал с двама удобни шпиони в организацията на Маранзано. Сега Лучано бил готов да предприеме най-дръзката крачка, предприемана някога от американски мафиот.Убийствата на Джузепе Масерия и Салваторе Маранзано се превръщат в легенда за Мафията и поставят началото на модерната организирана престъпност в Щатите.На 5 април 1931 г. Лучано подмамил „Джо Боса“ в един ресторант в Кони Айлънд, където двамата хапнали обилно и прекарали следобеда в игра на карти. В един момент Лучано се извинил, че отива до тоалетната, и тогава в заведението нахлули четирима въоръжени мъже, които напомпали тялото на Масерия с шест куршума, слагайки край на драконовото му царство. Лучано излязъл от тоалетната, за да провери тялото, и кимнал одобрително на своя лично подбран екип от убийци, които впоследствие сами по себе си щели да се превърнат в светила на подземния свят – Албърт Анастасия, Вито Дженовезе, Джо Адонис и Бъгси Сийгъл.След премахването на Масерия Маранзано се провъзгласил за неоспорим Бос на всички босове и първоначално смятал, че има подкрепата на Лучано. Но постепенно Маранзано започнал да става подозрителен към него и растящия му кръг от несицилиански приятели, и да го счита за заплаха. Той наел прочутия ирландски наемен убиец Винс „Лудото куче“ Кол да премахне Лучано и неговия партньор Вито Дженовезе, но Лучано разбрал за заговора и изпреварил Маранзано, наемайки четирима еврейски убийци от бандата на Майер Лански и Бъгси Сийгъл, които да отстранят Боса.Маранзано извикал Лучано в своя офис за недвижими имоти край Гранд Сентръл Стейшън на 10 септември 1931 г. Лучано предположил, че срещата е капан, и затова изпратил наемниците си предварително. Облечените като служители на хазната убийци влезли в офиса на Маранзано и казали, че са изпратени да проверят счетоводните му книги. Двама от тях се справили с охранителите на Боса, а другите двама нахлули в кабинета му.Томи Лукезе бил заедно с Маранзано, който изобщо не предполагал, че той е бил в съюз с Лучано през цялото време. Убийците не знаели как изглежда Боса и задачата на Лукезе била да им го посочи, което той и направил. Маранзано бил застрелян и намушкан с нож до смърт.За ирония, на тръгване един от убийците се натъкнал на „Лудото куче“ Кол на стълбището. Кол се бил запътил нагоре, за да убие Лучано и Дженовезе, които уж трябвало да дойдат на уговорената с Маранзано среща.Щом Кол научил, че Босът току-що е бил убит, той се обърнал кръгом и си тръгнал с озарено от усмивка лице. Маранзано вече му бил платил 50 000 долара в аванс и сега не бил в състояние да си поиска парите обратно.Сега, когато „мустакатите донове“ били мъртви или се криели, Лучано и неговите съюзници можели спокойно да поемат нещата в свои ръце. Той поел лидерството над групата на Масерия, Томи Галиано станал бос на групата на Рейна, а Томи Лукезе негов заместник. Галиано управлявал до смъртта си, която настъпила по естествен начин през 1953 г.„Трипръстия Браун“Томи Лукезе бил аномалия сред обкръжението си. Висок едва 1,57 м. и не особено силен физически, той не бил чужд на насилието. Смята се, че Лукезе е бил „любимият убиец“ на Лъки Лучано и е участвал в около 30 убийства. Това била огромна похвала от страна на Лучано, сред чийто наемници някога бил работил Албърт „Главния екзекутор“ Анастасия. Лукезе загубва един от пръстите си през 1915 г., което му спечелило прякора „Трипръстия Браун“, по името на един популярен бейзболен играч от онова време. Като младеж, той успява да надипли дълъг списък от арести, сред които и един за убийство, но успявал да се измъкне от затвора всеки път, с изключение на едно обвинение за кражба с големи размери през 20-те години на миналия век.Лукезе служил вярно като заместник-бос на Том Галиано в продължение на 22 години. Също като Галиано, той оставил егото си настрана и се концентрирал върху основните ценнности на Мафията – правенето на пари и избягването на правосъдието. Имайки опит от живота си под тираничното управление на „мустакатите донове“, Лукезе показал повече загриженост към благосъстоянието на своите мъже, когато дошъл неговия ред да стане Бос. Популярен и харесван от войниците си, той повел фамилията към нови начинания в бизнеса с облекла в Манхатън и товарния превоз. Неговата успешна инфилтрация в тези сфери щяла да се отрази благотворно върху контрола му над ключовите профсъюзни синдикати на транспорта и търговски организации.Подобно на Лучано, Лукезе бил модерен гангстер, който изследвал нови територии, без да изоставя основните рекетьорски занимания, които винаги са били в основата на мафиотската машина за пари – хазарт, строителство, лихварство и наркотици. Заедно с Галиано той сложил началото на рекетьорска операция в новооткритото летище Айдълуайлд (по-късно преименувано на летище Кенеди), корумпирайки неговите профсъюзи, с цел да постигне монопол над товарния превоз и контрабандата на стоки.Но Лукезе притежавал и талант да създава приятели на високи места и после да използва тези връзки за свои облаги. Сред неговите добри приятели бил Арманд Чанкалиан – административен асисент на главния прокурор в Южния район на Ню Йорк, както и заместник-главният прокурор Томас Мърфи. Мърфи се прочува с процеса срещу комунистическия шпионин Алджър Хайс през 1949 г. Той става полицейски комисар на Ню Йорк, когато кметът Винсент Импелитери е преизбран през 1950 г. Томи Лукезе бил сред най-твърдите привърженици на Импелитери и чест гостенин в дома на Мърфи. Комисарят като че ли бил в пълно неведение за криминалните занимания на своя приятел.В традицията на мафиотските босове, Лукезе се превръща в достоен кръстник на своята фамилия. Той поддържал криминалния си начин живот в продължение на 44 години, без да бъде осъден нито веднъж, което само по себе си е истинско постижение. Към края на живота си той страдал от сърдечно заболяване и претърпял операция на мозъчен тумор, от която така и не се възстановил напълно. Лукезе умира на 13 юли 1967 г. На неговото погребение идват над 1000 души, като сред тях имало и доста високопоставени мафиоти, които знаели, че ще бъдат наблюдавани от полицията и ФБР. Но те уважавали Томи Лукезе и нищо не можело да ги спре да му отдадат последна почит.Лукезе бил наследен от Кармин Трумунти, но неговото управление било сравнително кратко и незабележително. Той бил осъден за трафик на наркотици и получил доживотна присъда. Следващият бос обаче следвал по-отблизо стъпките на „Трипръстия Браун“.Тони Патицата и ЯгуараАнтъни „Патицата“ Корало не се сдобива с този прякор, заради любовта си към водния дивеч. Неговото умение да се потапя като патица, избягвайки лапите на закона, му спечелва това прозвище, но за разлика от Томи Лукезе, който остава недосегаем в продължение на почти половин век, Корало прекарва шест месеца в пандиза, заради участието си в мрежа за наркотици. Но това му служи за урок. След освобождаването си, той насочва вниманието си към криминални операции, които са по-трудни за разкриване и преследване от закона, като например корумпирането на работнически профсъюзи.През 50-те години Корало бил един от няколкото мафиоти, които държали местните профсъюзи със здрава ръка. Дойната крава на Корало бил профсъюзът на товарните превозвачи „Тиймстърс Локал 239″ в Ню Йорк. Той бил обвинен в създаването на фалшиви работници и присвояването на техните заплати, сумата от които била достигнала до 69 000 долара, когато властите дочули за неговата измама. Корало и други мафиоти работели рамо до рамо с международния президент на синдиката Джими Хофа, който нямал проблем те да източват средства, стига да му помагат да остане на поста си. „Щатската сенатска комисия за трудови злоупотреби“ цитира Корало като основен играч в корупцията на профсъюзите. Главният председател на комисията Робърт Кенеди се появява в едно предаване по телевизията и открито обявява името на Корало и други мафиоти. Получайвайки призовка, Корало се явява пред комисията, където невъзмутимо се позовава на Петата поправка цели 83 пъти, когато го разпитвали за записания между него и Джими Хофа разговор, в който последният му давал благословията си за криминалните злоупотреби в профсъюза.Тони Патицата успял да избегне неприятностите около разследването на профсъюзите, но бил хванат да подкупва един върховен съдия и един заместник-прокурор, за което получил две години затвор. Години по-късно той бил осъден и за подкупването на председателя на Комисията по водата в Ню Йорк, опитвайки се да си издейства договори за почистването и ремонта на градската резервоарна система. Договорите били за суми в размер на 800 000 долара и Корало получил четири и половина години затвор.В момента на освобождаването на Корало Томи Лукезе вече бил на смъртно легло, а Кармин Трумунти чакал в резервите. Няколко години след това Трумунти попада в затвора и фамилията се оказва в крещяща нужда от стабилизатор на силите. Корало успява да се справя с тази задача в продължение на 12 години. Под неговото управление фамилията Лукезе, макар и по-малобройна от тези на Дженовезе и Гамбино, просперира и расте. Само от трафика на наркотици идват огромни приходи, когато един член на фамилията, на име Мати Мадона, се превръща в главния снабдител за Лирой Ники Барнс – хероиновият крал на Харлем. В шеметните диско времена на ранните 70 години на 20-и век Мадона продавал на Барнс по около 40 килограма на месец. Операциите на фамилията протичали гладко и стабилно в продължение на много години, докато Тони Патицата не бил ухапан от Ягуара.В началото на 80-те години властите поставили подслушвателно устройство в Ягуара, собственост на бодигарда и шофьор на Корало – Салваторе Авелино. За ирония, Корало, който бил известен с мълчаливостта си, бил записан да говори надълго и нашироко за семейния бизнес. Информацията от тези записи била използвана срещу Корало в процеса, станал известен като Случая с Комисията. Подкрепено от Закона срещу рекета и корупцията (RICO), правителството тръгнало на лов за главите на петте нюйоркски фамилии, опитвайки се да докаже, че тези мъже контролират огромно по мащаби криминално предприятие. През 1986 г. Корало е признат за виновен и изпратен в затвора, където умира през 2000 г.Корало избрал собственоръчно своя наследник и, подобно на други босове преди него, се спрял на грешния човек. Изборът му бил Виторио „Вик“ Амузо – човек, който в предишния си живот спокойно би могъл да бъде палач на гилотината по време на Френската революция.
„Добрите момчета“ от престъпната фамилия Лукезе (Част 1)
70
