Ал Капоне: Скандалният бос на Чикаго (Част 3)

https://crimes.bg/kriminalno/al-kapone-skandalniyat-bos-na-chikago-chast-3/32803 Crimes.bg
Ал Капоне: Скандалният бос на Чикаго (Част 3)

Това е пълната и неукрасена история на брилянтния и брутален цар на криминалния свят в Чикаго. Повечето хора не знаят, че ако бащата на Капоне не бил починал навремето, Ал едва ли е щял да се превърне в престъпник, а вероятно щеше да си остане счетоводител в една напълно легална строителна компания в Балтимор. Бащата на Капоне, уважаван италиански имигрант, който се бил трудил здраво, за да създаде свой собствен бизнес, никога не би позволил на сина си да се превърне в гангстер.Тъй като е с неаполитанско, а не със сицилианско потекло, Ал не би могъл никога да бъде част от Мафията. Освен това той се оженва за момиче от ирландско-американски произход от средната класа. Тези два фактора му осигуряват независимост от мафията в Ню Йорк. Какво по-добро място за ново начало за един амбициозен гангстер от дивия и некултивиран Чикаго през 20-те години на миналия век?Свети ВалентинЕдва ли Макгърн и Капоне са предполагали, че планираното от тях покушение над Бъгс Моран ще се превърне в легендарно събитие, разказвано десетилетия напред. Капоне не би могъл да бъде свързан с убийството на контрабандиста, тъй като бил във Флорида. Той дава на „Картечницата“ Макгърн пълен контрол над удара.Макгърн събира екип от първокласни момчета, живеещи извън Чикаго. Фред „Убиеца“ Бърк застава начело на групата, а негова дясна ръка е бандитът Джеймс Рей. Други двама важни членове на екипа са Джон Скалис и Албърт Анселми, които били използвани при убийството на Франки Йейл. Още един от участниците е Джоузеф Лолордо, както и Хари и Фил Кийуел от Пурпурната банда в Детройт.Планът на Макгърн бил творчески замислен. Той накарал един контрабандист да примами бандата на Моран в гараж, откъдето да купят качествено уиски на невероятно атрактивна цена. Доставката щяла да бъде направена в 10:30ч. в четвъртък, на 14 февруари. Хората на Макгърн щели да чакат там, облечени в откраднати полицейски униформи, инсценирайки по този начин полицейска акция.Макгърн, подобно на Капоне, искал да бъде далеч от местопрестъплението и затова взел приятелката си и отишъл на хотел. За него било най-важно да си изгради желязно алиби.Наблюдавайки отдалече гаража, братята Кийуел забелязали един човек, който приличал на Бъгс Моран. Четиримата наемници скочили в униформите си и потеглили към гаража в открадната полицейска кола. Изпълнявайки докрай поставената им роля, те нахлули вътре и заварили седем мъже, сред които и братята Гюсенбърг, които някога се били опитали да убият Макгърн.Хванати на място, контрабандистите направили онова, което им наредили „полицаите“: подредили се покорно до стената. Наемниците взели техните оръжия – две картечници и рязана пушка 45 калибър – и открили огън по тях. Мъжете се свлекли мъртви на земята, с изключение на Франк Гюсенбърг, който все още дишал.Продължавайки с театъра, двама от убийците, облечени в дълги шлифери, вдигнали ръце над главите си и излезли от гаража последвани от двама униформени „полицаи“. Всеки, който би видял това шоу, щял да си помисли, че мъжете в шлиферите са контрабандисти, арестувани от двама полицаи. Наемниците потеглили с крадената полицейска кола.Планът бил гениален и бил изпълнен без грешка, с изключение на една малка подробност – мишената на целия замисъл, Бъгс Моран, не бил сред екзекутираните мъже. Моран бил закъснял за срещата и когато видял полицейската кола, потеглил обратно, за да не го хванат.Истинските полицаи пристигнали скоро в гаража и заварили Франк Гюсенбърг да бере душа на земята, прострелян от 22 куршума.„Кой те простреля?“ – попитал го сержант Суини.„Никой – никой не ме е прострелял“ – прошепнал Гюсенбърг и продължил да го повтаря до смъртта си, която настъпила малко по-късно.Очевидно било, че целта на този хитроумен план е да се убие Бъгс Моран, а най-вероятният облагодетелстван от цялата работа щял да бъде Ал Капоне. Макар Ал да бил във Флорида, а Джак Макгърн да разполагал с желязно алиби, полицията, вестниците и хората в Чикаго знаели кой е виновен. Полицията не можела да арестува Капоне без доказателства. Макгърн бил достатъчно умен, за да се ожени за приятелката си Лоуис Ролф, повече известна като „русото алиби“, и тя вече не можела да свидетелства срещу него, бидейки негова съпруга. Всички обвинения срещу него били свалени. Никой никога не е изправян на съд за това ефектно покушение.Публичността, която заобикаля Клането на Св. Валентин, била огромна. И не само в града. Инцидентътсе превръща в национално медийно събитие. Капоне прониква в умовете на нацията и писатели от цялата страна започват да създават книги и статии за него. Според Бъргрийн, Клането обгръща Ал със страховит блясък:„Никога не беше имало престъпник като Ал Капоне досега. Той бе елегантен, изискан, фрашкан с пари. Той бе забележително безочлив, продължавайки да си живее сред разкоша в Маями и да парадира с любовта към семейството си. Той не излъчваше образа на отхвърлен от обществото самотник, а играеше ролята на успял със собствени сили милионер, който би могъл да покаже на онези важни клечки от Уол Стрийт как се върти бизнес в Америка. Никой не бе безразличен към Капоне; всеки си имаше мнение за него…“ЗнаменитостКапоне се наслаждава на новопридобития си статус на знаменитост и използва Деймън Ранийън като свое пресаташе. Но вредата от цялата тази публичност вече била нанесена. Той привлича вниманието на президента Хърбърт Хувър. „Веднага разпореждам всички федерални агенции да насочат вниманието си към г-н Капоне и неговите съюзници“ – пише Хувър. В началото на март 1929 г., Хувър пита финансовия министър Андрю Мелън: „Хванахте ли вече онзи Капоне? Искам да видя този човек в затвора“. Няколко дни по-късно Капоне е призован да се яви пред Голямото жури в Чикаго, но изглежда не осъзнавал сериозността на могъщите сили, които се струпвали срещу него.Капоне смятал, че трябва да се заеме с други по-належащи проблеми. Трупали се доказателства, че двама негови сицилиански колеги му подливат вода. Коблър описва прочутата сцена, в която Капоне се изправя срещу проблема:„Тримата почетни гости рядко бяха виждали подобен разкошен пир. Техните смугли сицилиански лица почервеняха от богатата, пикантна храна, която прокарваха с литри червено вино. Начело на масата седеше Капоне, усмихнат се от ухо до ухо, показвайки големите си жълти зъби. От него се лееше приветливост и той вдигаше тост след тост за тримата. `Салуто, Скалис! Салуто, Анселмо! Салуто, Джунта!`Когато, дълго след полунощ, беше погълната и последната хапка храна и изпита последната капка вино, Капоне бутна назад стола си. В стаята настъпи ледникова тишина. Усмивката му беше помръкнала. Никой вече не се усмихваше, освен заситените и пийнали почетни гости, които бяха отпуснали коланите и яките си, за да освободят повече място за лакомствата. Тишината се затягаше и сега вече и те спряха да се усмихват. Те нервно се оглеждаха нагоре-надолу по дългата маса. Капоне се наведе над тях. Думите падаха от устата му като камъни. Да не би да са си мислели, че той не знае? Да не би да са си представяли, че могат да скрият от него една обида, която той не прощавал – предателството?Капоне беше спазил една стара традиция. Гостоприемство преди екзекуцията. Сицилианците бяха беззащитни, тъй като бяха оставили оръжията си преди да влязат в трапезарията. Хората на Капоне се хвърлиха върху тях, завързаха ги за столовете им и им запушиха устите. Капоне се изправи, държейки в ръцете си бейзболна бухалка. Той бавно тръгна покрай дългата маса и спря зад първия почетен гост. Бавно и методично той удряше отново и отново, счупвайки костите в раменете, ръцете и гърдите му. Той се премести към следващия и когато го превърна в купчина от плът и кости, премина към третия. Накрая, един от неговите охранители извади оръжието си и простреля тримата нещастници в главите“.Обществен враг №1Въпреки че Ал не го разбира в онзи момент, Клането на Св. Валентин и последвалият океан от публичност, която отчасти го превъзнася и отчасти настоява за справедливост, подтикват органите на реда да тръгнат срещу него. Едва от няколко дни на президентския си пост, Хърбърт Хувър притиска министъра на финансите Андрю Мелън да поведе битка срещу Капоне.Мелън предприема двуяки действия: да се сдобие с необходимите доказателства за данъчни измами и с такива, чрез които да могат да изправят Капоне на съд за нарушения на Закона за Сухия режим. Щом доказателствата били събрани, служителите на данъчните служби, заедно с главния щатски прокурор Джордж Е. К. Джонсън, започнали работа по завеждане на дело срещу Капоне и членовете на неговата организация.Човекът, натоварен със събирането на доказателствата за контрабанда на алкохол, е Елиът Нес. Той започва да събира екип от смели, млади агенти като него самия. Най-трудната задача се пада на Елмър Айри от Специалния отдел на Данъчните служби, който удвоява усилията си след изтичането на мандата на Хувър. Нямало съмнения, че Капоне може да бъде успешно осъден за контрабандата в Чикаго, но Мелън чувствал, че след приемането на „Постановлението Съливан“, властите биха могли да го пипнат и за неплащане на данъци.Първоначално Капоне не осъзнава какви сили са се надигнали срещу него и по принцип не позволявал мислите за федерални агенти да пречат на бизнеса му. В средата на май, 1929 г., Капоне заминава на конференция в Атлантик Сити, където гангстери от всякакъв калибър от цялата страна се събрали, за да обсъдят варианти за съвместна работа.За да сведат насилието и конкуренцията до минимум те разделят страната на „сфери на влияние“. Торио бил поставен начело на изпълнителен комитет, който щял да бъде арбитър при всички спорове и да наказва отстъпниците. Събралите се решават, че Капоне трябва да предаде своята престъпна империя в Чикаго на Торио, който да я раздели по свое усмотрение. Но Капоне нямал никакво намерение да позволи да раздробят владението му като го предаде на Джони Торио.Арестът на КапонеСлед конференцията Капоне отива на кино във Филаделфия. След края на филма отвън го чакали двама детективи. За по-малко от 24 часа Капоне бил арестуван и затворен за притежание на незаконно оръжие.Капоне сваля своя розов, 11,5-каратов, диамантен пръстен и го дава на адвоката си, който го предава на брат му Ралф. След това Ал е изпратен първо в Областния затвор в Холмсбърг и след това в затвора Ийстърн, където остава до 16 март 1930 г. Той оставя бизнеса на брат си Ралф, Джак Гюзик и Франк Нити „Изпълнителя“.Друго затруднение за Капоне се случва, когато Ралф е уличен в укриване на данъци през октомври същата година. Федералните агенти го извеждат от един боксов мач с белезници. Упоритият данъчен инспректор Елмър Айри бил проучвал Ралф с години. Той не бил хитър като брат си и не криел богатството и финансовите си транзакции. Ралф бил небрежен, алчен и глупав – страхотна мишена за агент Елиът Нес, който подслушвал телефоните му, и за Нелс Тесъм – данъчен агент, който разглеждал под лупа всяка негова парична операция. Нити и Гюзик също били обвинени в данъчни измами в резултат на цялото това упорито и изтощително разследване.Щом Ал попада в затвора и бизнесът му остава в ръцете на Ралф, Гюзик и Нити, Елиът Нес получава задачата да събере достатъчно доказателства за контрабандния бизнес на Капоне, които да убедят Голямото жури, че той нарушава Забраната за алкохол, както и че укрива данъци. Хората на Нес подслушвали телефоните на Ралф непрекъснато. Чрез събраните сведения Нес успява да нахлуе в пиворната на Капоне в Саут Уабаш, минавайки през вратата със снегорин. Окуражени от успеха на този новаторски почин, Нес и неговите „недосегаеми“ продължават да подслушват телефоните и да затварят една след друга пивоварните на Ал.Капоне е освободен от затвора за добро поведение няколко месеца по-рано, в средата на март 1930 г. Седмица по-късно Франк Дж. Лоеш, ръководител на Комисията за престъпността в Чикаго, съставя списък с Общесвени врагове, в който начело са имената на Алфонс Капоне, Ралф Капоне, Франк Рио, Джак Макгърн и Джак Гюзик – всички колеги на Ал. Списъкът е публикуван във вестниците и Джей Едгар Хувър бързо ги провъзгласява за „Най-търсените“ престъпници от ФБР. Сега Капоне, който толкова много искал да мине в легалност, се превърнал в Обществен враг №1. Той бил вбесен, унижен и ужасно обиден.През същия този месец Елмър Айри заминава за Чикаго, за да се срещне с Артър П. Мадън, който отговарял за случая там и заедно да начертаят план за действие. И за двамата става ясно, че за да успеят да сразят Капоне ще им трябва вътрешен човек в неговата организация. Преди да се върне обратно във Вашингтон, Айри прекарва два дни в лобито на хотел „Лексингтън“, преструвайки се на търговец. Така той опознал типа бандити, живеещи там и му хрумнала гениална идея: да намери двама агенти, които, преструвайки се на гангстери, да проникнат в организацията на Капоне.„Майкъл Дж. Малоун беше очевидният избор… Той бе добър актьор и притежаваше умението да се нагажда към всякаква обстановка. Той имаше стоманени нерви и бърз ум. Неговият тъмен, средиземноморски вид и способността му да говори италиански го превръщаха в идеалния кандидат за проникване в доминираната от италианци империя на Капоне“. (Лудвиг, Смит). Освен него е изпратен и още един детектив под прикритие.Малоун взема името Ди Анджело, а другият агент – Грациано. За двамата са изградени с огромен труд самоличности на дребни квартални бандити от Бруклин. Те знаели, че всеки дребен детайл от тяхното минало може да бъде разгледан под лупа и, че животът им зависи от това да наизустят ролите си.Било недопустимо Грациано и Ди Анджело да бъдат забелязани да говорят с Айри или Мадън, така че им бил нужен посредник. Третият агент бил Франк Дж. Уилсън, 43-годишен заслужил служител в агенцията. Освен че щял да бъде контакт на Грациано и Ди Анджело, той щял да координира разузнаването и събирането на доказателствата.ПроникванеПрез юни 1930 г. Уилсън получава одобрение от ексцентричния издател на „Чикаго Трибюн“ да разпита един от неговите репортери. Джейк Лингъл бил приятел на Ал Капоне и се хвалел с това. Според Бъргрийн той е търсел нещо повече от изгодните връзки с мафията. „Това влияние го караше да се чувства неуязвим, докато в действителност точно тази му позиция го правеше много уязвим. Изкушението да бъде двоен и дори троен агент бе твърде силно, за да може да му устои. Недоволен, обаче от тази трудна роля, той се съгласи да стане информатор на федералното правителство“.Срещата на Лингъл била насрочена за 10 юни, но той получава куршум в черепа на предния ден.Недоволството било оглушително. Капоне се измъкнал в имението си в Маями. Когато го попитали за Лингъл, той отговорил „вестниците и вестникарите би трябвало да насочат усилията си към разобличаване на гангстерите, а не в тяхна подкрепа. Не върви точно аз от всички хора да го кажа, но все пак вярвам в това“.Междувременно, Майк „Ди Анджело“ отседя в хотел „Лексингтън“, преоблечен в лъскави, скъпи дрехи. Той започва да се заседява в бара на хотела, където тихо си четял вестници. В крайна сметка хората на Капоне го заговорили и започнали да задават въпроси за миналото му.„Искаме да знаем всичко за теб“ – казал му един от гангстерите. – „Изглеждаш така сякаш бягаш от нещо и може би си отворен за предложения – и, знае ли се, ние може и да имаме нещо за теб“.Ди Анджело подхванал играта: „Всъщност съм отворен за предложения, но трябва да е нещо добро. Да си го кажа направо, защо според вас дойдох тук на първо място, ако не, за да се опитам да се обвържа с Голямото момче?“.Гангстерите му казали, че първо трябва да го проверят, а той да се върти наоколо през следващите няколко дни, докато те бъдат готови с отговора. Ди Анджело се надявал, че не е провалил по някакъв начин измислената си самоличност, иначе щял да бъде мъртъв. След няколко дни той е поканен на среща с мафията и самия Капоне на голямо парти. Знаейки, че Капоне има обичай да гощава предателите, преди да ги пребие до смърт с бейзболна бухалка, Ди Анджело отива на партито със свито сърце. За щастие, старателно подготвеното му от Айра престъпно минало си свършило прекрасно работата. Ди Анджело е назначен за крупие в една от игралните зали на Капоне.Точно преди делото срещу Ралф Капоне, Ди Анджело открива, че мафията се готви да премахне свидетелите в процеса. Благодарение на него, Айра успява да осигури на свидетелите допълнителна охрана. В резултат на това никой не загинал и Ралф бил признат за виновен.След няколко месеца към Ди Анджело се присъединява и Грациано, който бил успял да стане доставчик на бира в организацията на Капоне. Малко преди Коледа двамата разкриват план за покушение над Уилсън и той бил осуетен точно навреме. Щом станало ясно, че Капоне знае за Уилсън, Айра поискал да го махне от случая, но Уилсън не искал и да чуе за това. Този опит за убийство го накарал още повече да иска да хване Капоне.НаходкаИстинският пробив за операцията под прикритие идва с един разговор между Грациано и един от служителите на Капоне. „Данъчните ченгета не са толкова умни. От пет години насам те разполагат с данни за Ал, които биха могли да го вкарат в затвора, но са твърде тъпи, за да го осъзнаят“.Оказва се, че планината от доказателства, иззети от акцията в хотел „Хоторн“ преди няколко години, включвала и счетоводна книга, в която били документирани финансовите операции на „Хоторн Смоук Шоп“ за периода 1924-1926 г. Сега Айри трябвало само да разкрие самоличността на двамата счетоводители, които били въвеждали записките в книгата. Почеркът не съвпадал с нито един от хората на Капоне. Много вероятно било Капоне да се е отървал от тях при изземването на документацията.Грациано поел огромен риск и попитал човекът, с когото разговарял за счетоводната книга, дали тогава са се „погрижили“ за счетоводителите. Гангстерът отговорил „не може да се каже съвсем, че сме се погрижили, защото това бяха просто двама тъпаци, които напуснаха града преди пет години, веднага след полицейската акция“. Невероятно, но гангстерът дори казал на Грациано имената им: Лесли Шъмуей и Фред Рийс.В края на 1930 г. Капоне предприема грандиозна публична кампания. Той отваря безплатна кухня за хората останали без работа поради задълбочаващата се Депресия. През последните два месеца от годината в кухнята се сервирала безплатна храна по три пъти на ден. „Безплатната кухня представляваше внимателно обмислено средство, чрез което той да реабилитира образа си и да се интегрира сред хората от работническата класа, които, както той осъзнаваше, бяха започнали да гледат на него като на поредния безбожно богат и могъщ магнат“. (Бъргрийн)През първите месеци на 1931 г., хората на Айри откриват следите на Шъмуей и Рийс в Маями, където те за ирония работели в базата за конни надбягвания „Хаялий“, която Капоне посещавал почти ежедневно, когато бил във Флорида. Франк Уилсън заминава за Маями, за да разговаря с Шъмуей и успява да се измъкне от града заедно със счетоводителя, само половин час преди една кола пълна с главорези да дойде да го търси. Фред Рийс се бил укрил в Пеория, Илинойс. И двамата мъже се съгласяват да съдействат и им била осигурена максимална охрана и протекция.Нес вбесява КапонеНа другия правителствен фронт Елиът Нес постига невероятни успехи в разкриването и затварянето на пивоварните на Капоне. Той и неговите „Недосегаеми“ документират хиляди нарушения на Забраната, които щели да бъда използвани срещу Капоне в случай, че не успеят да го хванат за данъци.Освен че искал да вкара Капоне зад решетките, Нес горял от желание и да го унижи публично. Убийството на един от неговите приятели го подтиква към план, чрез който щял открито да изложи Капоне. Благодарение на много сполучливи операции по задържане на контрабанден алкохол, Нес разполагал с около 45 иззети камиона от най-различен тип, повечето от които били чисто нови. Властите осигуряват на Нес нов паркинг, където да съхранява автоколекцията си, която в крайна сметка щяла да бъде разпродадена на публичен търг. Наложило да се преместят камионите в новия паркинг.На Нес му хрумва идеята да подходи психологически и да ужили гордостта на Ал, нещо, което много малко разумни хора биха предприели. Той накарал да лъснат всички камиони до непоносим блясък. След това, уредил група шофьори, които да закарат конвоя. Щом всичко било готово, Нес предприел най-дръзката си крачка.Той се обадил в щабквартирата на Капоне в хотел „Лексингтън“ и настоял да говори със самия Ал.„Е, Снорки“ – Нес го наричал с прякор, който използвали само най-близките приятели на Капоне. - „Само исках да ти кажа, че ако погледнеш през прозореца си към Мичиган Авеню точно в единайсет часа, ще видиш нещо, което би трябвало да те интересува“.„Какво става?“ – попитал Капоне с любопитство в гласа си.„Просто погледни и ще видиш“ – казал Нес и затворил телефона.Автоколоната пристигнала пред хотел „Лексингтън“ в единайсет часа сутринта. Движейки се много бавно, тя минала покрай групичка от гангстерите на Капоне, които се въртяли около хотела. Нес можел да види дивото жестикулиране и объркване, което царяло на балкона на Капоне.Това бил голям ден за Нес и неговият екип. „Това, което направихме в онзи ден“ – казал той по-късно, – „бе да вбесим най-кървавия мафиот в криминалната история. Ние хвърлихме предизвикателството на `Недосегаемите` в лицата им; в онзи момент на тях би трябвало да им е станало ясно, че сме готови да се борим докрай“.Нес със сигурност успява да вбеси Капоне. Веднага след парада, Капоне се връща в апартамента си, крещейки и чупейки разни неща. Нес не само успява да го ядоса, но, което било още по-важно, успява сериозно да накърни бизнеса му. Пивоварно оборудване за милиони долари било иззето или унищожено, хиляди галони с бира и алкохол били изхвърлени и най-големите пивоварни били затворени.Подслушването на лейтенантите на Капоне разкрива сериозността на положението. Налагало се мафията да съкрати разноските си и подкупите за полицията. Бирата трябвало да бъде внасяна от други области, за да се зареждат питейните заведения на Капоне. Нещата стават още по-лоши, когато Нес пресича една гигантска операция, внасяща в страната по 20 000 галона алкохол на ден.СделкатаВ средата на пролетта на 1931 г. започва да се вижда края на правителствената мисия. Изправено пред опасността някои от ранните доказателства да не бъдат приети поради срока за шестгодишна давност, властите трябвало да действат преди 15 март 1931 г. Няколко дни преди този краен срок, на 13 март, е свикано тайно заседание на федерналното Голямо жури, на което е разгледан искът на правителството, според който през 1924 г. Ал Капоне бил укрил данъци в размер на 32 488,81 долара. Журито повдигнало обвинения срещу Капоне, но те били пазени в тайна, докато се приключи разследването за периода 1925-1929 г.На 5 юни 1931 г. Голямото жури е свикано отново и излиза с 22 обвинения срещу Капоне за укриване на данъци в общ размер от над 200 000 долара. Седмица по-късно е издаден трети обвинителен акт, въз основа на доказателствата събрани от Нес и неговия екип. Капоне и 68 членове на неговата организация са обвинени в около 5 000 отделни нарушения на Забраната за алкохол, някои от които датирали от 1922 г. Обвиненията по злоупотребата с данъци имали предимство пред нарушенията по Забраната.Капоне бил изправен пред опасността от 34 години затвор, в случай че държавата спечели напълно случая. Адвокатите на Капоне предлагат сделка на главния прокурор Джонсън. Капоне щял да пледира за виновен в замяна на относително лека присъда. След като обсъжда сделката с Айри и новия министър на финансите Огдън Милс, той приема сделката и препоръчва присъда от 2 до 5 години.Защо след всичките си усилия правителството се примирява с тази лека присъда? Първо, въпреки необикновените усилия на властите да скрият Шъмуей и Рийс, опасенията, че двамата няма да доживеят да свидетелстват били доста големи. Капоне бил обявил награда от 50 000 за главите на всеки от двамата счетоводители. Съществували и някои съмнения, че при евентуално обжалване, шестгодишната давност би могла да бъде подкрепена от Върховния съд. Сетне, съществувала релната възможност за подкупване и заплашване на съдебните заседатели.Когато новината за сделката изтича в публичното пространство, пресата е възмутена от леката присъда, с която се измъквал Капоне.Капоне влиза в съдебната зала на 16 юни като щастлив човек. Той пледира за виновен и съдията Уилкерсън насрочва заседанието за 30 юни. Капоне казал на пресата, че към него валят предложения от филмови студия, които искат да направят филм за живота му. Той бил в отлично настроение, когато се изправил пред Уилкерсън в края на месеца, за да чуе присъдата си.Обаче, съдия Уилкерсън му готвел малка изненада. „Страните по един криминален процес не могат да решават налагането на присъдата“. Той дал ясно да се разбере, че щял да се вслуша в препоръката на прокурора Джонсън, но не бил длъжен да се съобразява с нея. „Време е някой да внуши на обвиняемия, че е напълно недопустимо да се пазариш с федералния съд“. Това бил истински шок за Капоне. Сделката пропаднала и Ал бил силно разтревожен. Той получава позволение да оттегли пледирането си за виновен и делото е насрочено за 6 октомври.ПроцесътКапоне прекарва лятото в своето старо убежище в Лансинг, Мичиган, привидно примирен с процеса. Зад кулисите, обаче неговата организация вече се била сдобила със списък на евентуалните заседатели и се опитвала да ги прекърши по всички възможни начини.Този слух стига до Уилсън и той, заедно с Джонсън, отива при съдия Уилкерсън с доказателствата, че Капоне подкупва и заплашва потенциалните съдебни заседатели. Съдията не изглеждал нито изненадан, нито загрижен от чутото. „Явете се със случаите си в съда, както е планирано, господа“ – казал им той уверено. – „Останалото оставете на мен“.На 6 октомври 1931 г., Капоне е ескортиран от четиринайсет детективи до сградата на Федералния съд. Охраната била много, много засилена. Капоне бил вкаран през тунел и качен в товарен асансьор.Царят на престъпниците бил добре облечен в консервативен, син костюм, без розови пръстени и други подобни гангстерски безвкусици. От всички големи всекидневници били изпратени топрепортери да отразяват случая. Въпросът „Тревожите ли се?“ му бил задаван непрекъснато.„Да се тревожа?“ – отговарял Капоне с усмивка, – „Е, кой не би се тревожил?“. Както отбелязва Бъргрийн: „В този момент, обаче, той беше доста самоуверен. Той предполагаше, че неговата организация се е справила с журито и от него вече се очаква само да се явява в съда всеки ден и да се държи любезно и учтиво, до неизбежната оправдателна присъда. Дори тогава той щял да се държи на ниво и да каже на пресата, че не таи лоши чувства към никого, защото знае, че правителствените момчета просто са си вършели работата“.Обвинението е съставено от главния прокурор Джордж Джонсън и неговите помощници Самюел Клоусън, Джейкъб Гросман, Дуайт Грийн и Уилям Фролич.Съдия Уилкерсън влиза в съдебната зала и обявява : „Съдия Едуардс ще разглежда още едно дело днес. Отидете в неговата зала и ми доведете неговите съдебни заседатели. Отведете моето жури при него“. Всички били шокирани, но най-зле подействала новината на Ал Капоне и неговия адвокат Майкъл Ейхърн. Новият състав от съдебни заседатели, повечето от които били бели мъже от провинцията, естествено не бил подкупен от хората на Капоне. Тези заседатели щели да бъдат поставени под запор за през нощта, за да не могат хората на Капоне да се доберат до тях.На 17 октомври Джонсън излага своите финални аргументи пред журито, съставено от обикновени фермери, какъвто бил и неговия произход. Той обръща вниманието си към самия Капоне. „Бях леко смутен по време на този процес, от начина, по който защитата се опитваше да сложи ореол от мистерия и романтика на главата на този човек. Кой е той? Кой е този човек, който през годините, които разглеждаме тук, е изхарчил толкова разточително почти половин милион долара? Дали той е приказното момченце, което намира гърне със злато в края на дъгата или, може би, както го представя неговият защитник, той е Робин Худ? Но дали Робин Худ, в нашия случай, би купил диамантени катарами за колани на стойност 8 000 долара, за да ги раздаде на безработните? Не. Нашият Робин Худ купува месо на стойност 6 500 долара. Това месо при безработните ли отива? Не. То отива в къщата на Палм Айлънд. Дали той е купил онези 27 доларови ризи, за да защити от студа мръзнещите бездомници? Не.Дали някога или някъде нашият обвиняем се е занимавал със законен бизнес? Или да е имал контакти със законен бизнес? Каква е картината, която рисува този случай: той няма приходи, но има диамантени колани, ризи за по 27 долара, обзавеждане за дома му на стойност 116 000 долара. И въпреки това неговият защитник твърди и ви убеждава, че този човек няма никакви приходи!“.Късно в събота вечерта, на 17 октомври 1931 г., след деветчасово заседание, журито стига до решение и обявява Капоне за виновен по някои, но не всички, обвинения в злоупотреба с данъци. Следващата събота съдия Уилкерсън осъжда Капоне на единайсет години затвор, 50 000 долара глоби и още 30 000 за съдебни разноски. Молбата му за освобождаване под гаранция е отхвърлена и Капоне е отведен в областния затвор на Кук Каунти, където щял да изчака прехвърлянето си във федерален затвор.„Капоне се опита да се усмихне отново“ – пише вестник „Ню Йорк Таймс“, – „но усмивката му беше горчива. Той облизваше дебелите си устни и се поклащаше на краката си. Езикът се движеше вътре в устата му. Той се опитваше да се държи безгрижно, но изглеждаше така, както сигурно се е чувствал – готов да даде път на яростен изблик на гняв. Това беше смазващ удар за този крупен мафиотски бос. Неговите дебели пръсти, сключени здраво зад гърба му, се гърчеха и извиваха“.С излизането на Капоне от съда, служител от Агенцията по приходите го осведомява, че слага имуществото му под запор за неплатени данъци. Капоне изпуска нервите си и се опитва да нападне човека, но шерифите успяват да го удържат.„Е, на път съм да лежа единайсет години“ – казва той, гледайки към Нес. – „Трябва да го направя, това е всичко. Някой хора имат късмет. Аз нямах. Бизнесът и без това ставаше твърде труден с тези подкупи и непрекъсната подмяна на камиони и пивоварни. Трябва да го направят законно“.„Ако беше законно, ти със сигурност нямаше да искаш да имаш нищо общо с него“– казал Нес на Капоне, виждайки го за последен път.Двата пищова ХартНай-големият брат на Ал Капоне, Джеймс Винченцо Капоне, напуска дома си в Бруклин през 1908 г., на 16-годишна възраст. Винаги здравомислещо и независимо момче, той искал да се измъкне от претъпкания град и да замине на запад, където имало по-добри възможности.Силен и мускулест, жадуващ за приключения и открити пространства, той се присъединява към цирка и пътува из целия Среден Запад. Там, той за първи път се сблъсква с индианците и остава очарован от тяхната култура.Той също става доста добър с оръжията и когато избухва Първата световна война се записва в армията и е изпратен във Франция. Като отличен стрелец и добър войник той е повишен в чин лейтенант.Неговото семейство в Бруклин нямало никаква представа за военната му служба. Той бил изгубил контакт с тях.След войната той скача на влака за Небраска и се установява в малкото градче Хоумър, където се оженва за Катлийн Уинч. Той самият бил сменил името си на Ричард Харт. С увеличаването на семейството му, той се опитва да живее нормален живот в Хоумър, но приключенският му дъх търсел нови изживявания.С въвеждането на Закона за Забрана на алкохола през 1920 г., Харт вижда възможност да се сдобие с по-интересна работа, където неговите умения на професионален стрелец щели да бъдат от полза. Той става служител на Бюрото за борба с алкохола.Докато малкият му брат Ал започвал да кради контрабандната си кариера в Чикаго, неговият голям брат си създавал име, като успешно разбивал незаконни спиртоварници в Небраска. Той бил не само агент на Сухия режим, но и се борел за мира в тази ненаселена област, редовно арестувайки конекрадци и други престъпници.С увеличаването на славата му, той е нает от Щатските индиански служби със задачата да държи алкохола далеч от индианските резервати. Харт, Катлийн и техните четирима синове, заживяват сред най-различни племена като Сиуксите и Шайените. Той и семейството му научават няколко индиански езика и развиват близки отношения с вождовете на племената.Неговите страхотни умения с оръжията, плюс двата пистолета с перлени дръжки, които носел, му спечелват прякора „Двата Пищова Харт“. Заглавията във вестниците в Средния Запад често гласяли „Двата Пищова Харт хвана своя човек“, или„Двата Пищова Харт залови нарушители на Забраната“. В един момент той дори бил бодигард на президента Калвин Кулидж. Малките му братя Ал и Ралф вдъхновявали вестниците със съвсем други заглавия в другата част на Средния Запад.Харт продължава своята кариера като агент на Бюрото за Сухия режим до края на Забраната. След това той става градски шериф в родното място на съпругата си град Хоумър, Небраска.Харт бил отдаден на семейството си човек и учел синовете и внуците си на ловуване и спортове. Той успява да запази за дълго време в тайна своя произход и истинското си име.Накрая, в началото на 40-те години, той тайно се свързва с братята си в Чи

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.