Ал Капоне: Скандалният бос на Чикаго (Част 2)

Това е пълната и неукрасена история на брилянтния и брутален цар на криминалния свят в Чикаго. Повечето хора не знаят, че ако бащата на Капоне не бил починал навремето, Ал едва ли е щял да се превърне в престъпник, а вероятно щеше да си остане счетоводител в една напълно легална строителна компания в Балтимор. Бащата на Капоне, уважаван италиански имигрант, който се бил трудил здраво, за да създаде свой собствен бизнес, никога не би позволил на сина си да се превърне в гангстер.Тъй като е с неаполитанско, а не със сицилианско потекло, Ал не би могъл никога да бъде част от Мафията. Освен това той се оженва за момиче от ирландско-американски произход от средната класа. Тези два фактора му осигуряват независимост от мафията в Ню Йорк. Какво по-добро място за ново начало за един амбициозен гангстер от дивия и некултивиран Чикаго през 20-те години на миналия век?Дион О`БениънМакар името на Капоне често да е свързвано с тези убийства факт е, че в тях са замесени много други гангстери, които той и Торио се опитвали да държат под контрол. Един ярък пример за това е Дион О`Бениън, който управлявал процъфтяващ контрабанден и цветарски бизнес.Шьонбърг го описва като човек с момчешки чар. Дион „никога не действаше грубо. Неговият навик да нарича дори враговете си `страхотни момчета`, отразяваше вродения му оптимизъм и любезност. Той се усмихваше непрекъснато, в контраст с немигащо студените си сини очи. Ръкостискането и потупването по гърба бяха негови отличителни знаци, но едната му ръка винаги бе свободна и готова да грабне някои от трите пистолета, прибрани в специално ушитите за целта джобове на дрехите му“.О`Бениън е известен със странното си поведение, което се изразявало в застрелването на някой човечец пред тълпа от хора, заради съвсем прозаична причина. Веднъж той убива човек, когото бил срещнал в клуба на Капоне „Фор Дюсис“, което въвлича Ал в разследване за убийство. Капоне започнал да осъзнава, че трябва да направи нещо по отношение на импулсивното детинско и безотговорно поведение на О`Бениън.Най-големият проблем била враждата между двамата съюзници на Торио/Капоне – Дион и братята Джена, които били близки приятели на Торио. Конфликтът възниква, когато братята започват да продават евтин, долнокачествен алкохол на клиентите на О`Бениън. Това не ощетявало по никакъв начин огромните му приходи от продажба на бира, но въпросът бил принципен. Дион отвлича един камион, натоварен с алкохола на братята, и Торио започва да се чуди как ще опази мира този път.О`Бениън сам предлага на Торио вариант. Той щял да се оттегли в Колорадо, ако Торио изкупи неговия дял в „Пивоварна Сийбен“. О`Бениън знаел много добре, че полицията подготвя акция в пивоварната и нарочно уредил сделката с Торио да се състои там. Последният не само, че се оказал в затвора, но О`Бениън отказал да му върне парите за вече закритата от властите пивоварна. Най-лошото било, че той се хвалел наляво и надясно как бил изиграл Торио. Съдбата му била решена.Майк Мерло, главата на Сицилианския съюз в Чикаго, умира от рак. Започнало планирането на грандиозно погребение, в което Дион обикновено играел голяма роля, тъй като имал цветарски бизнес. Франки Йейл, главата на могъщия нюйоркси клон на Съюза се съгласява с Торио и Капоне, че Анджело Джена, когото Дион наскоро бил унижил заради някакъв заем, трябва да поеме ръководството на клона в Чикаго.Два дни след смъртта на Мерло, на 10 ноември 1924 г., Дион е в своя цветарски магазин, подготвяйки цветята за погребението, когато вътре влизат трима гангстери. Служителите на Дион напускат помещението. Дион очаквал някой да дойде, за да вземе венците. Той поздравил мъжете и им протегнал ръка. Един от тях дръпнал ръката му и изгубвайки равновесие, Дион паднал на земята.Служителите на Дион чули шест изстрела и се завтекли да помогнат на шефа си, който лежал на пода в локва кръв. Тримата мъже били изчезнали. Двама от тях със сигурност са били жестоките сицилиански наемни убийци Джон Скалис и Албърт Анселми. За самоличността на третия съществуват две версии – Франки Йейл, който вече бил пристигнал в града за погребението или Майк Джена. Нито един от тях не е изправен на съд.Погребението на Дион било смайващо. „Чикаго Трибюн“ описва с подробности и най-крещящите детайли: „В ъглите на ковчега бяха поставени великолепно инкрустирани, масивни, сребърни стълбове. Над главата и краката имаше сребърни ангели, които бяха навели глави над масивните, златни свещници с по десет свещи, които държаха в ръцете си… Навсякъде се носеше ароматът на цветя.По-силен от техния аромат бе този на парфюма на жените, загърнати с кожи от ушите до глезените, които минаваха тихичко по алеята, придружавани от добре облечени джентълмени с черни, пригладени коси“.Погребалният кортеж е придружен от около 10 000 души, а на гробището чакали още 5 000. Двадесет и шест коли и камиони превозват погребалните венци, трите оркестъра и полицейския ескорт.Погребението на Дион било празник за Торио и Капоне, тъй като те слагат ръце на неговата територия и най-сетне се отървават от непредсказуемия му нрав. Обаче те не преценяват, че неговата смърт ще им се отрази и то доста лично. Докато полицаите си чешели главите, чудейки се кой е убил Дион, неговият приятел „Чифута“ знаел много добре кой е отговорникът и се заклева да си отмъсти.Бъгс МоранОт този момент нататък Капоне и Торио започват да се оглеждат непрекъснато през рамо, страхувайки се от „Чифута“ Уайс и неговия партньор Бъгс Моран. Истинското име на Чифута е Ърл Важчечовски, което той бил съкратил на Уайс. Прякорът Чифута му отивал и всички го смятали за еврейски гангстер, а той всъщност бил отдаден католик. Джордж Моран бил жесток и нестабилен човек, който се сдобива с прякора „Бъгс“ (Щурия), понеже всички мислели, че не е с всичкия си.Торио е така притеснен за живота си, че решава да напусне Чикаго за известно време, заминавайки за Торн Спрингс. Капоне е не по-малко разтревожен и взима всички възможни предпазни мерки. Въпреки тях, обаче, през следващите две години бившите колеги на Дион О`Бениън щели да извършат дузина опити за покушение над него.Бъргрийн описва огромния ефект, който тази заплаха над живота му оказва върху начина на работа на Капоне. „Макар той самият да не носеше оръжие, като белег за статуса си Ал не отиваше никъде без поне двама охранители от двете си страни. Той никога не оставаше сам, освен в дома си на Саут Преъри Авеню. Пътуваше единствено с кола, натикан като сандвич между бодигардите вътре, а шофьор му бе един негов верен и въоръжен човек на име Силвестър Бартън… предпочиташе да пътува под прикритието на нощта, а през деня излизаше само когато е абсолютно необходимо“.През януари 1925 г., дванайсет дни след като Уайс и Моран се опитват да убият Капоне, Джони Торио се завръща в Чикаго. Той и съпругата му тъкмо се връщали от обиколка по магазините. Те слезли от колата си и се запътили към входа на сградата, в която живеели.Торио вървял зад жена си и носел торбите с покупки. Уайс и Бъгс Моран изкочили иззад една кола и, смятайки че Торио е все още в автомобила си, започнали да стрелят необуздано по колата, ранявайки шофьора. Когато най-сетне съзряли Торио, те го простреляли в гърдите и врата, а след това и в дясната ръка и слабините. Моран насочил оръжието си към челото на Торио и дръпнал спусъка, но пълнителят вече бил празен и последният чул само едно слабо щракване.Капоне взима нещата в ръцете си в болницата, докато хирурзите вадели куршумите от тялото на Торио. Болницата била опасно място за един гангстер. Сигурността била под всякаква критика, така че Капоне осигурил на Торио собствена охрана, която включвала и него самия. Ал спял в стаята му на походно легло, за да бъде сигурен, че неговият любим ментор е в безопасност.Четири седмици по-късно Торио шокира всички, явявайки се в съда по обвиненията за съучастието си в аферата с „Пивоварната Сийбен“. Крехкият и слаб човечец пледира за виновен и е осъден на девет месеца затвор. Торио се сприятелява с шерифа, който се постарал да няма повече покушения срещу него в затвора, където бил третиран като привилегирован джентълмен.Но нещата за Торио вече никога нямало да бъдат същите. Той искал да се измъкне от този начин на живот изпълнен с насилие. Искал да се оттегли и да живее тихо и кротко от значителните си спестявания. През май 1925 г. Торио се обажда на Ал и му съобщава, че напуска чикагската мафия и отива да живее в чужбина. Той предал огромния си бизнес в ръцете на Ал и неговите братя. Това било едно изумително наследство: нощни клубове, публични домове, игрални зали, пивоварни и питейни заведения. Властта на Капоне нараснала неимоверно.ВластВеднага след като поема в ръцете си империята на Джони Торио, за всички става ясно, че Ал Капоне вече има нов статус. Той се превръща в главната фигура на подземния свят в Чикаго. За да подчертае този свой възход, той премества щабквартирата си в хотел „Метропол“. Неговият луксозен апартамент от пет стаи струвал по 1500 долара на ден.Неговото приятелство с вестникарския редактор Хари Рийд убедеждава Капоне, че следва да се държи както подобава на една знаменитост. „Спри да се криеш“ – казвал му Рийд. – „Дръж се добре с хората“. Капоне започва да посещава операта, спортните и благотворителни събития. Той се превръща във важен член на обществото: приятелски настроен, щедър, преуспял и осигуряващ алкохол на всяка маса с жадни клиенти. В тази ера, когато мнозинството от населението пиело контрабанден алкохол, контрабандистът се ползвал с огромно уважение.Според Бъргрийн „спечелването на благоразположението на обществото беше само едната страна на монетата. Политическото влияние бе другата… Почти всеки ден той посещаваше сградата, в която се помещаваха едновременно общинската и областната администрация. Той правеше всичко възможно да изглежда на разположение като човек, който няма от какво да се страхува. Винаги стилно облечен и тих, той приличаше на поредния политик, занимаващ се с всекидневните си рутинни дела. Политическият блясък на Капоне, неговото желание да се появява на публични места, е уникално в света на гангстерите, които избягваха по принцип публичността“.През декември 1925 г. Ал завежда сина си в Ню Йорк, за да оперират неговата хронична ушна инфекция. Ал обожавал единственото си дете и неговото разклатено здраве било непрекъснато в ума му. Той използвал посещението, за да говори по работа със своя стар шеф Франки Йейл. Предмет на разговора бил вносът на уиски, което никога не достигало, тъй като се внасяло през границата с Канада. За Йейл било по-лесно да докара уискито в Ню Йорк, отколкото за Ал в Чикаго, така че Йейл имал запаси в изобилие. Те сключват сделка и Капоне само трябвало да измисли как да откара алкохола от Ню Йорк до Чикаго.Йейл кани Ал на Коледно парти в клуб „Адонис“, който всъщност е питейно заведение под прикритие. Тогава Йейл получава сигнал, че един гангстер от конкуренцията, Ричард „Еднокракия“ Лоунърган, се готви да разтури купона със своите биячи. Йейл искал да отмени партито, но Ал Капоне настоял то да се състои.Капоне бил подготвил своя собствена изненада. Когато хората на Лоунърган пристигнали в клуба в около 3:00ч., те започнали да се държат нахално и просташки. Тогава Ал дава сигнал и настава истински ад. Лоунърган и хората му нямали време даже да извадят оръжията си, толкова били изненадани от добре организираното нападение.Чрез клането в клуб „Адонис“ Ал опипва почвата за евентуалното си завръщане в Ню Йорк. Освен това, по този начин той показва превъзходството си над местните гангстери. „Чикаго е столицата на гангстерската империя, а Ню Йорк е просто отдалечена провинция“ – пише Алва Джонстън в „Ню Йоркър“. – „В Чикаго бирата може да издигне един гангстер от квартален главорез до изпълнителен директор, контролиращ огромна междущатска и интернационална организация. Бирата, истинската бира, представлява един естествен монопол, също като водоснабдяването или телефонът“. След това той описва Ал Капоне като „най-великият гангстер в историята“.Обесващият прокурорВ началото на 1926 г. завърналият се в Чикаго Капоне се чувства повече от прекрасно. Той не само, че бил оставил белега си в Ню Йорк, но и неговата сделка за уискито на Йейл щяла завинаги да промени лицето на междущатската пътна мрежа. Младите мъже с жажда за приключения и нужда от пари започнали да изкарват добри доходи, работейки на камионите на Капоне.През пролетта на 1926 г. късметът на Капоне удря на камък. На 27 април, на младия „обесващ прокурор“ Били Максуигин,  който преди години се опитва да осъди Ал за убийството на Джо Хауърд, се случва инцидент. Той излязъл от дома на баща си, ветеран от полицията в Чикаго, и тръгнал да играе карти, заедно с „Червения“ Дъфи, в една от игралните зали на Капоне. Двамата се качили в колата на контрабандиста Джим Доърти, който щял да ги закара дотам.Колата на Доърти се повредила по пътя и те хванали на стоп един друг контрабандист – „Клондайк“ О`Донъл, който бил заклет враг на Капоне. Ирландските момци отишли на запой в Сисеро, заедно с О`Донъл и неговия брат Майлс, и свършили вечерта в един бар близо до „Хоторн Ин“, където Капоне в момента вечерял. Това, че О`Донъл обикалял из Сисеро, представлявало териториална обида за Капоне.Капоне и неговите хора, без да осъзнават, че прокурорът Макуигин е в бара заедно с О`Донъл, причакали в колите си излизането на пияните мъже. Тогава затракали картечниците и Макуигин и Доърти били убити.Вината паднала върху Капоне. Въпреки фактът, че Макуигин се е движил с престъпници, съчувствието паднало върху убития млад прокурор. Обществеността надала вопъл срещу гангстерското насилие и се настроила срещу Капоне.Макар всеки в Чикаго да знаел, че Ал Капоне е отговорен за убийствата, не съществували и най-малки доказателства в подкрепа на това. Местните власти били засрамени от неуспеха на разследването си. Полицията изляла гнева си върху публичните домове и барове на Капоне, които претърпели серия от набези и пожари.Ал минава в нелегалностКапоне минава в нелегалност за три месеца през същото лято. Около 300 детективи го търсели из цялата страна, Канада и дори в Италия. Всъщност, първоначално той намира убежище в дома на един свой приятел в Чикаго Хайтс, а после, през по-голямата част от времето, отседя при приятели в Лансинг, Мичиган.Тези три месеца оставят траен белег у Ал. Той започва да се смята за нещо много повече от преуспял гангстер. Започва да гледа на себе си като на източник за гордост у италианското имигрантско общество, щедър дарител и важен благодетел, който помага на хората. Неговите контрабандни операции давали работа на хиляди хора, повечето от които били бедни италианци. Неговата щедрост в Лансинг става пословична. Голяма част от това се дължи на растящото му его, но все пак той притежавал истински лидерски умения и знаел много добре как да ги използва. Той започва сериозно да се замисля над оттеглянето си от престъпния живот.Ал не можел да прекара остатъка от живота си в нелегалност, затова се решава на една добре пресметната, но рискована стъпка. Той започнал преговори за предаването си с чикагската полиция. Това била първата крачка към новия му живот: оправдаването му за смъртта на Макуигин, използването на огромното му богатство за финансиране на законни дейности и превръщането му в герой за италианското имигрантско общество.На 28 юли 1926 г. Капоне се завръща в Чикаго, за да се изправи срещу обвиненията в убийство. Това се оказва правилното решение, защото властите не разполагали с достатъчно доказателства, за да го изправят на съд. Въпреки общественото недоволство и усилията на властите, Ал Капоне бил отново свободен човек.В новата си роля на велик миротворец, Капоне прави последно усилие да сключи примирие с Чифута Уайс, въпреки скорошното покушение срещу него. Той предлага на Чифута изгоден бизнес в замяна на мир. Чифутът го отрязва. На следващия ден Уайс е разстрелян в зрялата си 28-годишна възраст.Жителите на Чикаго били уморени да четат за гангстерското насилие и вестниците започнали да отразяват техния гняв. Капоне свиква една широко публикувана „мирна конференция“, в която призовава останалите контрабандисти да спрат насилието. „Има достатъчно бизнес за всички ни и без да се избиваме като животни по улиците. Не искам да умра на улицата надупчен от картечен огън“. В края на срещата е постигнато примирие, което се изразявало в две ключови решениея: първо, да се прекратят убийствата и побоите и второ, да не се търси възмездие за старите убийства. През следващите два месеца не бил убит нито един човек свързан с контрабандния бизнес.През януари 1927 г., един от най-близките приятели на Ал, Тиъдър Антон, познат като „Тони Гръка“, е намерен убит. Капоне посреща със сълзи на очи новината за загубата на приятеля си и започва още по-сериозно да мисли за оттеглянето си. Той кани група репортери в дома си, за да им съобщи за оттеглянето си и им приготвя спагети за вечеря. Дали е бил сериозен или просто е играел някаква роля? Вероятно наистина е искал да се оттегли преди да го прострелят в главата, но неговата жажда за власт продължавала да отлага този момент за в бъдеще.Нова ераС провала на реформаторската програма на кмета Девър, издигането на Чикаго като имперска столица на престъпния свят се превръща в първостепенна задача на предизборната кампания през 1927 г. На власт се връща „Големия Бил“ Томпсън, с помощта на средствата за кампанията осигурени му от организираната престъпност. Изглежда лошите момчета щели да държат града в лапите си завинаги.Все пак вече се наблюдавали някои слаби признаци, които щели да окажат огромно влияние върху контрабандния бизнес в Чикаго и върху Ал Капоне. През май 1927 г., Върховният съд постановява, че контрабандистът Мани Съливан би трябвало да декларира и плаща данъци за контрабандните си доходи. Това, че по този начин той би се инкриминирал, не било противоконституционно. Благодарение на „Постановлението Съливан“, малкият Специален екип на Данъчни служби, под ръководството на Елмър Айри, вече можел да се заеме с Ал Капоне.Нищо неподозиращ и нехаещ за Мани Съливан и Елмър Айри, Капоне ставал още по-компулсивно екстровертен и експанзивен. Той се отдал изцяло на своите две големи страсти: музиката и боксът. Станал близък приятел с Джак Демпси, но за да не предизвикват подозрения за уговорени мачове, приятелството им било много дискретно. Капоне винаги бил обичал операта и сега разпрострял интересите и към джаз сцената. С откриването на „Котън Клуб“ в Сисеро, Ал става джаз импресарио, привличайки и създавайки някои от най-добрите черни джаз изпълнители в онези дни. За разлика от много други италиански гангстери, Ал не показвал дълбоко вкоренени расови предразсъдъци и спечелва доверието и уважението на много от своите музиканти. Ал пръскал щедростта и загрижеността си над всичките си служители, без значение черни или бели.Бъргрийн описва начина, по който Ал прониквал в живота на хората: „Той започваше да доминира над тях не чрез крясъци, насилие или грубост, макар и заплахата от физическа разправа винаги да витаеше във въздуха, а чрез интереса си към човека отсреща, към неговите желания и стремежи… като ги караше да се чувстват ценени, той получаваше тяхната безотказна вярност, а точно от това Ал Капоне се нуждаеше и изискваше; в жестоките кръгове, в които се движеше, това бе единствената му защита от внезапна смърт. Най-големият комплимент, който някой би могъл да направи на Капоне, е да го нарече свой приятел, което за него означаваше, че човекът отсреща е готов да пренебрегне скандалната му репутация на сводник и убиец“.„Да служа на обществото е моят девиз“ – казва Ал пред репортерите с наближаването на Коледа. - „90% от хората в Чикаго пият и играят хазарт. Аз се опитвам да им доставя алкохол и залагания. Но не съм оценен. Известен съм в целия свят като горила-милионер“. Това излагане на показ започвало да се превръща в истинска напаст. Когато той заминава на почивка на Западния бряг, полицията го обгражда на всяка гара. Един детектив от Лос Анджелис се произнася: „Нямаме място тук за Ал Капоне или който и да било друг гангстер, без значение дали са дошли на почивка или не“.Имението в Палм АйлъндОще при връщането му от Западния бряг на гарата в Джолиет, Капоне е посрещнат от шестима полицаи, които го чакали с насочени пушки. „Да ме вземат мътните. Човек ще помисли, че съм Джеси Джеймс. За какво е тази артилерия?“. В Чикаго полицията също се стараела да му създава проблеми като обграждала къщата му и го задържала при най-малкия повод.Капоне заминава за Маями, където времето било доста по-добро от чикагската зима, но приемът на местните жители бил повече от хладен. Той, Мей и Сони, наемат огромна къща за сезона и започват да си търсят постоянно жилище. Чрез посредник Ал купува едно имение в испански стил с 14 стаи на 93 „Палм Айлънд“, което било построено от пивовара Кларънс Буш. През следващите месеци той щял да инвестира цяло съкровище в новия си дворец в Маями, превръщайки го в малка крепост с бетонни стени и тежки дървени врати.Имението влиза в полезрението на разузнавачите от Данъчни служби. Елмър Айри дава задача на Франк Дж. Уилсън да документира всичките приходи и разходи на Капоне. Задачата била монументална: въпреки прахосничеството на Ал, всичко минавало през трети лица; въпреки неимоверното му богатство, всички разплащания ставали в брой. Изключение правело единствено имението на „Палм Айлънд“, което било доказателство за огромен източник на доходи.Междувременно за главен прокурор в Чикаго е назначен Емерсън К. Джонсън, който се прицелва в Капоне с разрушителна страст. През пролетта на 1928 г. насилието, предхождащо предварителните избори, излиза извън контрол. Самият Джонсън става жертва на бомбени заплахи. Не било ясно кой стои зад тези размирици, но този път мишените не били гангстери, а щатският сенатор Чарлс Денийн, един реформатор и един съдия. Заподозрян е извънмерно корумпираният кмет Бил Томпсън, тъй като жертвите били негови опоненти, но Ал Капоне, който бил все още във Флорида се оказва изкупителната жертва.Докато Мей Капоне била заета цяла пролет с разточителното редекориране на имението, Ал използвал времето си, за да се превърне в законен жител на Маями. Въпреки привидно добрите отношения между тях двамата, Ал кроял планове да разреши неотложните проблеми, причинявани от неговия стар шеф Франки Йейл. Сделката с уискито, която Капоне и Йейл били сключили, претърпявала твърде много въоръжени грабежи по пътищата и Капоне смятал, че Йейл стои зад тях.Проблемът с конкуренциятаАл свиква шестима от своите чикагски партньори, за да измислят как ще се справят с могъщия Йейл:„В средата на следобеда, на 1 юли, в неделя, мургавият Франк Йейл, облечен със светлосив летен костюм и панамска шапка,  си пийваше в заведението си в Бороу Парк, когато барманът го повика на телефона. Чутото го накара бързо да се запъти към паркираната си отвън кола. Няколко минути по-късно, на Четиридесет и четвърта улица, един черен седан го затисна на тротоара; куршумите от различни оръжия – револвери, рязани пушки и автомати – го приковаха за седалката. Това е първият случай, в който нюйоркски гангстер бе убит с автомат“. (Коблер)През лятото на 1928 г. Капоне установява щабквартирата си в някога почтения хотел „Лексингтън“, заемайки два етажа от огромната, импозантна сграда. Той живеел като господар в своя шестстаен апартамент и имал лична кухня, в която се приготвяла храната му. В апартамента били монтирани специални тайни врати, през които Капоне да може да се измъкне незабелязано при нужда.Капоне бил наясно, че Сухият режим няма да продължи вечно и започнал да търси други варианти. Чикагски бизнес вестник обяснява как един „рекетьор би могъл да върти привидно законен бизнес. Дали е просто бандит, който успява да се издигне до лидер на обкръжението си или организатор на бизнес асоциацията, неговите методи обикновено са едни и същи: след няколко набези и привидно инцидентни убийства, той успява да организира група от дребни бизнесмени в нещо, което той сам нарича `съюз за протекция`. От тези дребни бизнесмени той събира такси по своя преценка, като дори си позволява да регулира работното им време и цените на стоките им. Всеки търговец, който не желае да се присъедини към плащането на данъка, бива бомбардиран, обстрелван или убеждаван чрез други подобни средства“.И тук Капоне се натъква на своя стар противник Бъгс Моран, който на два пъти се опитва да убие неговия приятел и колега Джак Макгърн. Когато през зимата Ал Капоне заминава за Палм Айлънд, Джак Макгърн го посещава в началото на февруари, за да обсъдят належащите проблеми с Бъгс и неговата банда на Северняците.