Вместо модерни лаборатории – фургони в задния двор. Вместо контролирана среда – прах, изпарения и липса на пространство. А вместо сигурност – риск както за хората, така и за безценните културни ценности. В такива условия работят реставраторите в Регионалния исторически музей – Варна, предаде БГНЕС.
Директорът на музея, д-р Игор Лазаренко, описа ситуацията без заобикалки - проблемът е хроничен.
„Имаме по-малко реставратори, отколкото преди 15 години, имаме по-малко площ за реставриране и тази площ е крайно непригодна за работа“, оплака се той.
Днес в музея работят едва двама щатни реставратори. Част от находките, особено по-големите, дори не могат да бъдат обработвани във фургоните. Затова често се налага реставрация на открито, в коридори или директно в експозиционни зали.
Това не просто забавя процеса. Понякога прави невъзможна прецизната работа, която тези артефакти изискват.
Липсата на подходяща база принуждава музея да търси помощ отвън. Сложни реставрационни дейности често се извършват от специалисти от Националния археологически институт с музей при БАН.
Още преди години Министерството на културата дава предписание на община Варна да осигури подходящи помещения. Обсъждани са различни варианти, включително сграда на бивша стоматология с потенциал да бъде превърната в модерна лаборатория.
Нито един от тях не се реализира.
Реалността на терен звучи още по-тревожно в разказа на реставратора Милен Маринов.
„Условията са като през 60-те години на миналия век“, сподели той.
Работният процес е бавен, неефективен и често абсурден - една-единствена маса за работа; липса на пространство за паралелни дейности; невъзможност за спазване на технологични процеси.
„Започвате документ, трябва да го навлажните… но няма втора маса. Не може да го преместите. Това е абсолютно непродуктивно“, каза Маринов.
Най-сериозният проблем обаче е невидим – въздухът.
В реставрацията се използват силно запалими разтворители и токсични вещества. При липса на адекватна вентилация, изпаренията се натрупват в малките пространства на фургоните.
„Работи се с клетъчни отрови без адекватна вентилация… пространството се насища с изпарения и няма спасение“, разказа Маринов.
По думите му, една проверка от институции като пожарна или трудова инспекция би довела до незабавно затваряне на обектите.
Проблемът не е само трудов. Той е национален. Когато реставрацията се извършва в неподходяща среда, рискът не е само за здравето на специалистите, рискуват се самите артефакти, част от културната памет на България.
dnes.bg
