Автор: Чавдар Ветов, доц. д-р – Институт за исторически изследвания - БАН, учител по История и цивилизации в 105 СУ „Атанас Далчев“ – София
Стремежът на част от българското общество в годините след Освобождението към запазване спомена за делото на опълченците има като резултат фотографирането на бившите поборници. Опълченците са канени и участват на церемонии, посветени на събития от революционното ни движение и Руско – турската война от 1877 – 1878 г. - явно свидетелство за интереса към тях в годините след Освобождението. Тук ще бъдат представени някои фотографии, свързани с честванията от Руско – турската освободителна война и участието на опълченците в тези събития.
Използвани са фотографии от Централен държавен архив; Държавен архив - Бургас; Български исторически архив към Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“; Регионален военно-исторически музей – Плевен; Държавен архив – Пловдив; книгата на Г. Капчев „Признателна България“, С. 1907 г.
През 1902 г. в района на връх Шипка се провеждат тържества, посветени на 25-годишнината от Руско – турската война и Освобождението. Някои от присъстващите на събитието опълченци посещават паметника на подполк. Калитин, загинал в защита на Самарското знаме при Стара Загора. Събитието е от 10 август 1902 г. (Фиг. 1)
(Фиг. 1)
През септември 1902 г. официално се открива храм – паметник „Рождество Христово“ в с. Шипка. Той е един от най-забележителните паметници на признателност пред падналите за свободата на България по време на Руско - турската война от 1877 – 1878 г. Правителството обръща особено внимание на тези чествания, а Стоян Заимов в качеството си на председател на комитета „Цар Освободител Александър II“ издава позив към гражданите, в който се казва: „Борбата на Шипченските върхове е най-голямата и чудна страница от великата епопея на Освободителната война... На връх Свети Никола ще се отслужи тържествена панихида за падналите герои в присъствието на техните живи другари, руси и българи, ветераните на Шипченската славна епопея... Във връзка с това всенародно празненство ще се извърши и тържественото освещаване на храм-паметника, въздигнат при Шипка..., в памет на падналите герои“.
В събитието вземат участие видни политици, общественици и много опълченци. Поканени са руски военни, участвали във войната от 1877–1878 г., между тях и генерал Н. Столетов, командир на Опълчението по време на войната, както и ген. граф Н. Игнатиев. Подготвят се сериозни военни маневри. Централното поборнико – опълченско дружество кани всички желаещи поборници и опълченци да дойдат и да се включат в честванията, осигурява се безплатно пътуване по железниците и специален лагер на Шипка.
Много от опълченците пристигат със собствени средства, едни с влак или коне, други изминават дълги разстояния пеш. Приготвени са 50 нови униформи, за да се състави представителна опълченска част. Генерал Н. Столетов пристига в България като придружаващ великия княз Николай Николаевич на 12 септември 1902 г. във Варна. Там те са приети от варненския клон на поборническото опълченско дружество „Шипка“. Всички се отправят към връх Св. Никола, като снимка отразява похода в Балкана на княза с другите офицери (Фиг. 2).
(Фиг. 2)
Генералът се среща и фотографира с опълченците, вероятно в село Шипка и района (Фиг. 3)
(Фиг. 3)
както и на билото на Балкана (Фиг. 4 и Фиг. 5).
Фиг. 4
Фиг. 5
Генерал Столетов поздравява опълченците, и се обръща към тях с „хора като него беловласи и с много ордени на гърдите“. Опълченецът от Плевен Иван Катров поднася на генерал Столетов от името на плевенското поборническо дружество „Шипка“ приветствие, придружено с една фотография на всичките членове на дружеството. Генералът отговаря, че е дошъл нарочно да се види с тях и да стъпи на бойното поле, защото това щяло да бъде за последен път. След големите тържества на Шипка гостите преминават през Търново и достигат до Габрово, където са посрещнати от граждани и от около триста бивши опълченци. На Столетов е присъдено званието почетен гражданин на град Габрово. Както опълченците, така и руските офицери, техни началници по време на войната са впечатлени от срещата. През 1907 г. Столетов успява да дойде още веднъж. Когато генералът умира през 1912 г., клоновете на опълченските дружества в страната отслужват панихида в негова памет.
Във връзка с честванията на Шипка от 1902 г. е съставена знаменна рота от сто души, придружаваща Самарското знаме. Ротата е водена от подполковник Ст. Кисов – участник в Руско – турската война. Знамето, под което се бият българските опълченци, и в защитата на което падат много, както български, така и руски воини, се превръща в символ на борбата за освобождение. Ето защо, по време на честванията бившите опълченци, облечени с униформите от войната, участват в провеждания парад край Шейново, носейки Самарското знаме.
Известно е, че тази реликва от войната се съхранява в София, в княжеския дворец, откъдето рядко е изнасяна. В случая това се извършва със специален церемониал и военна музика. Знамето е занесено на Шипка и предадено на почетната опълченска рота. Фотография представя този момент (Фиг. 6).
Фиг. 6
На 11 август 1909 г. в Русе тържествено е открит Паметника на свободата, издигнат в памет на поборниците и опълченците, взели участие в националноосвободителните борби в периода 1867–1877 г. Поборници от различни части на България присъстват на събитието. В своите спомени опълченецът Иван Доков от Плевен разказва за организиране на пътуването до града. За поканените предварително са раздадени 500 безплатни билета за БДЖ. Когато Доков с групата от около 150 опълченци пристигат на гарата в Русе на 10 август, там се разкрива величествена гледка – събрани на едно място поборници от цяла България. На следващия ден опълченците с духова музика потеглят за тържествата, улиците на Русе са украсени с флагове и препълнени с народ. Пред новия паметник на старите поборници е дадено най-почетното място. По време на празника се отдава почит към делото на опълченците, като участващите в церемонията войници „не оставиха никого неносен на ръце или акламиран. Това разплакваше старците“.
Панорамна фотография представя площада с паметника и събраните хора, както и участващите поборници, членовете на Русенското поборническо–опълченско дружество (Фиг. 7).
Фиг. 7
Присъстват и революционните дейци П. Хитов, Н. Обретенов, висши военни и политици и 40 румънски ветерани. След приключването на тържествата в Русе, на 13 август близо 100 опълченци продължават към Плевен – градът, за който се водят най-тежките сражения във войната. Там те посещават Скобелев парк и се фотографират пред входа на могилата — костница, посветена на падналите около Плевен войници от руската армия, изградена по инициатива на Комитета „Цар Освободител Александър II“ в периода 1904–1907 г. (Фиг. 8).
Фиг. 8
Могилата е украсена с шупливи камъни, обвити в бръшлян. До върха водят стъпала, отгоре са наредени руски оръдия и е издигнат метален кръст. Във вътрешността са положени два стъклени ковчега с костите на загинали руски войници, във витрина са изложени кръстчета, гилзи, снаряди, части от облекло – всичко това, което е останало от сраженията и е намерено на място. На стените са лика на ген. Столетов, картина, представяща смъртта на майор Горталов и снимки на полкови знамена, участвали в боя.
Поборниците разглеждат Скобелевия парк, пред тях е изнесена беседа за събитията през 1877 г. Присъства Ст. Заимов, който кани опълченците да се съберат около могилата – костница за една обща снимка, която да се отпечати като картичка. Отново Заимов предлага след обяда всички да се снимат пред мавзолей „Св. Георги Победоносец“ – „тая църква – гробница, в която на вечни времена ще се пазят свещените останки на славно загиналите борци на бойното поле за освобождението на България“. Обща снимка е направена и пред къща-музей „Цар Освободител Александър II“ в града (Фиг. 9).
Фиг. 9
Тъй като много от опълченците са със скромен произход и без достатъчно средства, родолюбиви българи им помагат финансово – в тази връзка е обща снимка на опълченци (Фиг. 10), с надпис „На родолюбеца Димитър Кудоглу от признателните шипченски ветерани в Пловдив на 28 март 1924 г.“
Фиг. 10
Д. Кудоглу е пловдивски общественик и благодетел, помагащ на населението, създател на Дом на благотворителността и народното здраве. Той е един от най-заможните тютюнотърговци. Това му дава възможност да развива сериозна филантропична дейност.
Разгледаните фотографии свидетелстват за тенденцията в българското общество да се покаже уважение към поборниците, рискували живота си за свободата на България. Това е и причината те да са канени и участват в много от обществените прояви през годините. Свидетелство за авторитета, който те имат половин век след Освободителната война е фотография, представяща цар Борис III във военна униформа, поздравяващ и ръкуващ се с много възрастни опълченци в униформи с ордени и медали. Според описанието, снимката е от 20-те години на ХХ век (Фиг. 11).
Фиг. 11
В Опълчението участват българи на различна възраст, от различни части на страната, с различно образование. Въпреки че не са професионални войници, а повечето едва от няколко месеца боравят с оръжие, те, благодарение на силата на духа, успяват да извършат геройства, с които впечатляват руските военни. Не случайно във вестник „Русский мир“ пишат: „Българите надминаха всички очаквания – една шепа хора издържаха така дълго срещу такава огромна маса. Това не всяка войска е в състояние да направи. Чест и слава!”
