Сулейман, който отиде за лимони и прекара 13 г. в ужасяващия затвор Седная на Асад

https://crimes.bg/po-sveta/suleyman-koyto-otide-za-limoni-i-prekara-13-g-v-uzhasyavashtiya-zatvor-sednaya-na-asad/151116 Crimes.bg
Сулейман, който отиде за лимони и прекара 13 г. в ужасяващия затвор Седная на Асад

Цената на протеста срещу режима на Асад е висока. Хамдо Сулейман загуби 13 години от живота си, зрението на дясното си око, възможността да види раждането на дъщеря си и да скърби за смъртта на брат си и баба си.

Той беше освободен от затвора Седная, когато режимът падна и се върна при семейството си. Но сега домът му е една палатка.

„Отидох да протестирам за справедливост срещу престъпния режим, който контролираше живота ни“, спомня си 39-годишният Сулейман. „Но в затвора имаше моменти, когато си мислех, че бих платил, за да умра.“

Сулейман бил на 26 години и работел на строеж, когато протестите заляха Сирия през 2011 г. Неговият град, Кафр Набл, в Идлиб, се превърна във виден център на протеста в Сирия със своите остроумни банери, осмиващи както Башар ал-Асад, така и международната общност. Раед Фарес, местен протестен лидер, основава радиостанция „Свободна Сирия“ и стана едно от лицата на опозицията.

Но Сулейман вече бил в затвора по това време. В първите дни на въстанието армията премина през провинцията на Идлиб, поставяйки контролно-пропускателни пунктове и отбелязвайки имената на протестиращите. В четвъртък, 7 юли 2011 г., Сулейман излязъл от къщата си, за да купи лимони, и никога не се прибрал.

Според Сулейман недоволен съсед, когото той сега нарича „плъхът“, е казал на режима, че е терорист. Те го хванали и го изпратили в редица „клонове“ на разузнаването, преди да бъде преместен зад решетките на прословутия затвор Седная.

„Бяхме принудени да седим голи на пода с другите затворници, сгушени един към друг за топлина“, каза той. „Щяхме да замръзнем. Дрехите, които получихме, падаха от нас след месеците на изтезания.”

Един от по-спокойните дни включвал побой с кожен колан. По-трудните дни включвали зелен метален прът, който затворниците наричали „Лахдар“ на Лахдар Брахими, пратеникът на ООН, който тогава се опитваше да преговаря с режима. Лахдар звучи подобно на арабската дума за „зелено“.

По време на един особено жесток побой, пазачите разбили лицето на Сулейман в метална врата. Тогава той загубил зрението на дясното си око.

Затворниците шепнели въпроси един на друг през дупки в стените. „Колко мъртви във вашия район днес?

Сулейман изчислявал, че по 25 затворници са умирали всеки ден през първите седем месеца. След това загубил броя.

Според доклад, публикуван през август от Сирийската мрежа за човешки права, базирана в Обединеното кралство група, която наблюдава нарушенията на човешките права в Сирия, най-малко 113 218 души са изчезнали в страната, включително 3129 деца. От тях 100 души от Кфар Набл са били изпратени в Седная. Смята се, че само Сулейман и още двама са оцелели.

Тринадесет години по-късно все още сънувам кошмари за Седная“, казва Сулейман пред The Times. Слагайки ръце около гърлото си, той казва:  „Виждам как пазачите влизат в килията ми и идват да ме екзекутират.“

Първата му дъщеря, Уахида, е само на годинка, когато той е арестуван, докато съпругата му Манар е бременна с втората им, Салам.

Ая Маджуб, заместник-директор за Близкия изток и Северна Африка в Амнести Интернешънъл, казва, че страхът от общуване на затворници е възпрепятствал воденето на записи и истинският брой на жертвите може никога да не бъде известен. Семействата често твърдели, че близките им са загинали при катастрофи, вместо да признаят, че са изчезнали.

Амнести и други правозащитни групи сега се надяват, че щателното водене на архиви на режима може да бъде основа за по-нататъшни изследвания.

„Има имена, записи и милиони страници документация, които трябва да бъдат защитени“, казва Маджзуб. „Трябва да се анализира и да се изградят дела срещу високопоставени извършители.“

След Седная, Сулейман е преместен в затвор в град Сувейда, където условията се подобряват незначително. Семейството му разбрало къде се намира и му изпратило пари. С тях той платил на пазач, за да позволи на семейството му да изпрати снимки на дъщерите му на телефона на охранителя. Тогава научил за смъртта на брат си и тази на баба си, както и че родният му Кфар Набл е бил напълно унищожен от руска бомбардировка. От население от 15 500 преди войната най-малко 3000 са загинали.

В крайна сметка Сулейман беше един от повече от 30 000 души, освободени в деня, когато Хаят Тахрир ал Шам, бунтовническата група, която управляваше по-голямата част от Идлиб от 2015 г., премина през Сирия и измести режима. Майка му изпратира съобщение: „Бъди готов, скоро ще излезеш“. Но той не повярвал, като отговорил: „Никога няма да се случи“, без да знае за събитията извън стените на затвора.

„Не можех да повярвам, че Асад го няма“, каза Сулейман. „Дори Асад не може да повярва, че го няма!

Пристигайки обратно в Идлиб, Сулейман е посрещнат като герой. Хората го вдигнали на раменете си. В един момент той припаднал и накрая, в съответствие със сирийската традиция, коленичил в пръстта и целунал краката на майка си.

Но сега домът им е лагер за разселени хора. Той живее с осем членове на семейството си в двустайна палатка. Годините на самота затрудняват приспособяването. Всеки шум го събужда, а животът го задушава.

„Всичко се промени, освен шегите на баща ми“, казва той. „Вътрешно съм мъртъв, но се опитвам да запазя образа на героя, който семейството ми ме направи.“

Дъщеря му Уахида, бебе, когато я е видял за последно, а сега на 15 години, трудно се справя с вълнението.

„В миналото, когато виждах баща и дъщеря заедно, плачех. Когато чух, че баща ми идва, изкрещях и изтичах в стаята си плачейки. Не знаех какво да чувствам", разказва тя.

Оттогава той може отново да посети Кафр Набл, стоейки мълчаливо сред развалините на дома си. Той вдигна розовата училищна чанта на дъщеря си, която лежеше сред счупени бризови блокове, и избърса праха.

„Режимът дори уби спомените. Нищо не е останало както преди", казва той, а след като се чуди на глас как ще започне да възстановява живота си, Сулейман се обърна да си тръгне. Спира се, когато забелязва лимоново дърво в предната му градина, засадено след като отиде в затвора. Откъсвайки единствения му лимон, той казва: „Изчезнах, опитвайки се да намеря лимон. Тринадесет години по-късно се върнах в моя град и сега имам един в ръката си.

dnes.bg

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.