18 години с колегите ми от Съюза по балнеология и СПА туризъм работим за каузата България да бъде позиционирана като целогодишна конкурентна дестинация за здравен туризъм с фокус върху СПА и уелнес. Към момента имаме най-модерната и съвременна база по отношение на медикал СПА и уелнес центрове в България. Това каза председателят на Съюза по балнеология и СПА туризъм д-р Сийка Кацарова в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. Преди дни тя бе избрана и за президент на Европейската СПА асоциация за следващите четири години.
Според данните на Министерство на туризма в България има 48 сертифицирани медикал СПА центрове, над 110 СПА центрове и над 100 уелнес центрове. "Много ми се иска да продължим с това темпо и бидейки на тази позиция, да мога да свърша повече неща за България. Но това зависи повече от това дали нашата държава ще сложи приоритет върху развитието на здравния туризъм. Тази форма на туризъм ползва природните средства, а България и Европа сме богати на минерални води, лечебен климат, имаме чудесна база, имаме кадри, които се готвят в медицински университети и полувисши училища в България на много добро ниво“, обясни д-р Кацарова.
Една от основните й задачи е да позиционира Европейската СПА асоциация като ключов неправителствен партньор на Европейската комисия в областта на здравеопазването в частта "Превенция, профилактика и рехабилитация“. "Както и в областта на туризма чрез активно и ориентирано към резултатите сътрудничество с всички отдели, свързани със здравеопазването, регионалното развитие, селските райони, транспорта и туризма. Здравният туризъм обхваща много голям брой сектори и се развива в слаборазвити региони в Европа, а в България – в селски райони, там, където има чист климат и минерален ресурс“, отбеляза д-р Кацарова.
СПА медицината предлага клинично доказани рентабилни терапии, които допълват здравеопазването и насърчават по-здравословното остаряване. Според изследване на германската СПА асоциация 1 евро, инвестирано в превенция и профилактика, спестява 7 евро от лечение. В България обаче няма конкретни целеви програми за превенция чрез средствата на природата, подобно на други държави, заяви председателят на Съюза по балнеология и СПА туризъм. "Ние в момента имаме една програма по НОИ, която обхваща около 50 000 трудещи се здравноосигурени българи, и сме до там. За да бъдат ползвани тези услуги се изискват средства. Това са програми под ръководството на специалисти. В Сърбия има целеви програми, в Румъния има специална програма, насочена към превенция на държавни служители. При нас нямаме такива, на хартия са в момента. Въпрос на приоритет“, коментира д-р Кацарова.
Традиционно наложени дестинации за медикал СПА туризъм са Велинград, Павел баня, Кюстендил, Белчин баня, Сапарева баня, Свети Константин и Елена, Албена, Златни пясъци, Кранево, Топола, Поморие, Свети Влас, Сандански, Пампорово, Чепеларе, Хисаря, а сред новите – село Баня до Банско. Традиционни потребители на медикал СПА центровете в България са Гърция, Северна Македония, Румъния, правят се опити за привличане и на Турция, Австрия, Германия, заяви тя. Вътрешният пазар в момента е водещ. "Основният проблем да привличаме по-сериозен интерес от чужденците ни е достъпът със самолетните връзки. Цените на самолетните билети са доста високи на фона на тези до други държави, конкуренти на нас, а извън сезона има много малко полети“, обясни д-р Кацарова.
Д-р Сийка Кацарова: Имаме най-модерната база за медикал СПА и уелнес центрове
42
