Миналогодишната COP30 приключи със споразумение, в което изкопаемите горива не бяха изрично споменати заради противопоставянето на държавите производителки на петрол.
Международната конференция за климата COP31 започна на 9 ноември в турския град Анталия със спор за финансирането на борбата с климатичните промени. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова световните лидери да предприемат сериозни действия след година, белязана от опустошителни екстремни метеорологични явления.
Хиляди участници се събраха в огромен изложбен център в средиземноморския град за ежегодната двуседмична конференция на ООН.
Форумът се провежда след година на тежки горещи вълни в Европа, мащабни горски пожари в Индонезия и катастрофални наводнения в Непал. Изключително силното климатично явление Ел Ниньо допълнително засилва климатичните аномалии.
„Навлязохме в нова епоха на климатични екстремуми“, заяви Гутериш.
Той призова световните лидери „да подходят сериозно, като ускорят намаляването на емисиите, прехода от изкопаемите горива по социално справедлив начин и осигурят финансирането и защитата, от които се нуждаят уязвимите държави“.
Откриващата церемония започна със закъснение от час и половина, без да бъде посочена причина.
Още в неделя вечерта преговарящите водиха продължителни дискусии заради настояването на развиващите се държави въпросите за климатичното финансиране да бъдат включени в официалния дневен ред.
„Това вече е трудно начало за COP31“, заяви Джаспър Инвентор, ръководител на делегацията на „Грийнпийс“ на конференцията.
Съгласно международните климатични споразумения развитите държави, които носят исторически най-голяма отговорност за емисиите на парникови газове, предоставят финансова подкрепа на развиващите се страни, за да им помогнат да се адаптират към климатичните промени и да преминат към по-чиста енергия. Бедните държави обаче настояват, че предоставяните средства остават недостатъчни.
Инвентор обвини развитите страни, че заемат „твърда позиция“ по въпроса дали в дневния ред да бъде включена платформата, договорена на миналогодишната COP30 в Бразилия, за обсъждане на начините, по които богатите държави трябва да осигуряват финансиране на развиващите се страни.
Източник, запознат с преговорите, съобщи, че така наречената „работна програма за климата“ ще бъде включена в дневния ред.
Африканските държави настояха също за обсъждане на трикратно увеличаване на средствата за адаптация към климатичните промени. Това финансиране подпомага по-бедните страни при изграждането на защитни съоръжения срещу покачването на морското равнище и отглеждането на земеделски култури, устойчиви на суша.
Според източника въпросът за утрояването на финансирането ще бъде разгледан в рамките на други точки от дневния ред, а не като самостоятелна тема.
Високопоставен представител на Европейския съюз предупреди миналата седмица, че на COP31 няма да има „политическа воля“ за поемане на нови финансови ангажименти.
Наблюдателите очакват ограничен напредък на конференцията, тъй като държавите се сблъскват с рязкото поскъпване на петрола и геополитическото напрежение, породено от войната на САЩ с Иран и руската война срещу Украйна.
Докато преговарящите спореха в Анталия, Световната метеорологична организация публикува доклад, според който през 2026 г. продължава поредицата от изключително високи глобални температури, топене на ледовете и покачване на морското равнище.
Дългосрочните перспективи остават тревожни. През септември ООН предупреди, че светът се движи към повишаване на глобалните температури с повече от 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, което означава превишаване на най-амбициозния праг, заложен в Парижкото споразумение.
Битката за бъдещето на изкопаемите горива
Турция председателства COP31, докато Австралия ръководи преговорите съгласно необичайна договореност, постигната след спор коя държава да бъде домакин на конференцията.
Двете страни представят форума като „конференция за изпълнението на ангажиментите“, поставяйки акцент върху превръщането на обещанията в конкретни действия след години на амбициозни декларации.
Анкара насърчава и отделна програма за действия извън официалните преговори, като приканва държавите да подкрепят необвързващи инициативи в области от изкуствения интелект до управлението на отпадъците.
Централно място в турското предложение заема инициативата за електрификация, която предвижда делът на световните енергийни потребности, покривани чрез електроенергия, да нарасне от около 20% в момента до 35% през 2035 г.
Инициативата обаче може да се превърне в нов източник на разногласия. Европейският съюз настоява за „чиста електрификация“ – формулировка, която може да предизвика спорове за мястото на изкопаемите горива в турското предложение.
На COP28 в Дубай през 2023 г. държавите постигнаха историческо споразумение за преход от изкопаемите горива, но оттогава изпитват сериозни затруднения да се договорят как този ангажимент да бъде приложен на практика.
Миналогодишната COP30 приключи със споразумение, в което изкопаемите горива не бяха изрично споменати заради противопоставянето на държавите производителки на петрол.
Вместо това Бразилия представи доброволна „пътна карта“, съдържаща предложения за постепенно прекратяване на използването на изкопаеми горива, които отделните държави могат да приспособяват към националните си условия.
Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва, който се очаква да бъде сред световните лидери, участващи в COP31 по-късно тази седмица, трябва да пристигне в Анталия късно на 9 ноември след преизбирането си – резултат, приветстван от климатичните активисти.
Един от основните участници в международната климатична политика обаче отсъства от конференцията. Американският президент Доналд Тръмп, който поставя под съмнение климатичните промени, не изпрати представители на своята администрация на COP31.
Въпреки това в Анталия ще присъства делегация на Конгреса на САЩ, в която демократите участват след историческата си победа на междинните избори миналата седмица. | БГНЕС
