Структура на различните италиански мафии: CAMORRA – Неаполитанската мафия!

Част Втора - CAMORRA…. Неаполитанската мафия„La situazione politica non е buona, la situazione economica non е buona” – превод  едва и е нужен. Великият италиански певец Адриано Челентано възпя ситуацията не само в Италия, ами и в по-голямата част от света много точно. Дори много леко.През началото и особено средата на 19-ти век, положението в Италия се влошава. Бурбоните се възкачват на чело на властта в Южна Италия (а също и в Парма). Политическият момент, гоненията, битките и т.н. са много дълга тема. Самите неаполитанци отдавна мразят французите. След всички тези събития, вакуума който се получава между управляващите и обикновените хора е огромен. Никой южняк (не само неаполитанец) не харесва, а мнозина и не признават (макар и не гласно) бурбоните. Има една легенда, че самото име „маффиа” е акроним от съкращение – „всички срещу Франция”.Южняците имат собствен тип живот, собствена култура, обичаи и порядки. Често много различни от тези на обитаващите северна Италия. Собствените, макар и неписани закони на неаполитанци остават до голяма степен актуални и до днес. Инструмента който ги направлява, силата която следи за спазването на този тип начин на живот и почти всичко в този регион има едно име. Това име е – КАМОРРА!!!  Между другото, самото име идва от една много популярна игра с пръсти в Наполи.Какво всъщност е Камората? Това е относително тайна организация, която си има свои собствени правила, код, начин на живот. Това е една абсолютно криминална структура с огромно влияние. При това въобще не само в района на Наполи (б.а. – Няма такъв град „Неапол”. Това е неточен български превод, който се среща само в България. Град „Napoli“ или „Naples“ се изговаря като Наполи. Само когато се говори в множествено число е допустимо да се изговаря „неаполитанци” или „наполитанци”, но като определение за града правилното изговаряне е Наполи), а в цяла Италия, както и извън нея.Структурата на Камората е доста по-различна от Коза Ностра, най-вече поради факта, че т.н. „висше тяло” или висш орган съставен от много малко на брой (или дори един) „главен” НЕ съществува. Властта се разпределя по силов принцип между отделни фамилии. С течение на времето е имало различен брой фамилии, които са владели отделни региони-градове, или отделни квартали в Наполи. Най-относително казано, през средата на миналия век, бройката на тези фамилии се е колебаела около 30. След определени събития, за които ще стане дума по-късно, числеността на фамилиите е стигала до 100.Когато някой загуби властта си (или е вкаран в затвора) много често неговата територия не може да бъде запазена, защото наследниците му са относително слаби. Има и изключения, но правилото е такова. Тази територия се заема от друга, по-силна за момента фамилия, като е възможно и най-често става точно така, работилите за стария шеф, минават на страната на новия. Не е задължително всички да се разбират добре. В ¾ от случаите това е така, колко и да се карат, се спазват едни норми и порядки произхождащи от самите „камористи” (мафиоти) и се стига до разбирателство. Абсолютно е забранено да се противоречи на главата на отделна фамилия. Камо ли от по-нисш в йерархията. Това е абсурд. Проблеми от всякакво естество се решават на високо ниво, между самите босове на фамилиите.Ако някой си мисли, че ние българите не сме единни, да заповяда в Наполи. Да поживее малко и да се наслаждава на „единност”. Такова понятие може да има само и единствено, когато региона е застрашен (ала „бурбоните” примерно или полицията). Извън такива времена в повечето случаи от 10 човека седнали на масата има 11 различни мнения, факт който много често води до сериозни проблеми и вражди между фамилиите. Естествено има и „братски” фамилии, които се обичат, помагат и тачат един друг. Те обаче са по-малък процент (според мен под 1/4).Как обаче са просъществували досега тези хора? Отговора е – на принципа на джунглата. Оцелява най-силният, респективно най-находчивия или още по-реално казано – най-безскрупулния. Има и друго интересно определение. Нещо което например на съседите от Коза Ностра им „изяде главата”. А имено, когато шефа е един (или сбор от няколко), то тогава ясно централизираната власт е в ПЪТИ по уязвима. Едно, че за да се стигне до такава власт са нужни много убийства и респективно врагове, и второ, когато някой (например полицията) иска да ги унищожи е много по-лесно да удари главата, отколкото да се мъчи с 30, 50 или над 100 отделни малки глави. Факт. И именно този факт, парадоксално, но е голяма защита за неаполитанските фамилии, стоящи начело на отделните звена на Камората. Когато един бъде арестуван, или убит, на негово място по съвършено естествен за този регион начин, се „наместват” още поне едни (според ситуацията) „заместници”.  И така процеса става безконечен……Нека да се върнем малко по-назад в годините. Има едно лице с име – Карл Ротшилд. Всъщност името му е Калман, а едва в Наполи се преименува на Карл. Англичаните му казват дори Чарлз. Да не говорим, че според историята , името с което е известен сред високите еврейски етажи е Мезузах.  Това е един от синовете на култовия Майер Амшел Ротшилд  (или Бауер) който на 45 годишна възраст има четвърти (от общо пет) син. Този син е Калман (Мезузах) Ротшилд.  Историята на Калман е доста по-различна от тази на братята му. Много е писано за безскрупулността и методите на работа на тази фамилия. Факт е обаче, че за разлика от братята си, Калман няма шанса да започне „кариера” като тях. Мнозина считат, че той е по-различен от другите, при това в положителен смисъл. Тоест в пъти по човечен и „разбран” човек. И именно поради тази причина той не тръгва по пътя на братята си и по-скоро не следва фамилните закони за безпрецедентни схеми и начини за постигане на целите на фамилията. Дали това обаче е истина? Все пак, стара житейска максима е това, че вълкът кожата си мени, но….. Малко след като навършва 30 години, Калман, благодарение на политическите събития и решение на бащата Майер Ротшилд е изпратен в Наполи. Абсолютно непознатата на никой личност е изпратена в този регион, така както и всеки един от другите синове на различни възлови места в Европа. Колко обаче „възлово място” е Наполи е много спорен въпрос. Особено онези години. Най-вероятно това място е избрано като най-лекото и не заслужаващо особено внимание. Какво прави там Калман Ротшилд? Прави това, което е научен и по начин присъщ само и единствено на индивидите от печално известната фамилия Ротшилд. С многото за това време пари, които са му дадени прави банка в Наполи. Започва по типичен за фамилията начин да създава връзки и да подклажда ЗАВИСИМОСТИ. Дава кредити на държавата, разполага с огромен обем информация, стои и от двете страни на барикадата. Ясно съзнава (все пак е Ротшилд), че единственият начин да се издигне и да КОНТРОЛИРА, това което си е поставил за задача, е когато има връзки както с висшите слоеве, така и с простолюдието, както и „висшето” простолюдие. И той го прави. За много кратко време става силен фактор не само в региона. Има едно твърдение, че цялата информация и с ОСОБЕН акцент върху архивите на Ватикана е в обсега на Калман. Къде остана този образ на „различното” момче, почти изолирано от фамилията?Истината е, че умишлено създаваният образ на „различният”, „отхвърленият” е типична схема на еврейската фамилия целяща нещо много сериозно. А именно – подриване на Ватикана и всячески елиминирането на силата й. Все пак това са кръвни врагове на Талмуда, „единствената” достойна религия на света според Ротшилдови. Отделно на това, по това време църквата там притежава около 50% от земята…. Нечувано! Калман, с  течение на времето влиза в много близък контакт с висши хора от Ватикана, спонсорира ги, дава много пари за църквата. Какво безочие! Стига се дотам, че е приет от Папата и след време получава специален орден. Пътят към заветната цел – АРХИВИТЕ и ВЛИЯНИЕТО (тоест унищожаването) вече е открит. Но това е друга тема.Каква е връзката на Калман/Карл с Камора? Много просто. Така както Ротшилдови финансират всяка една война в света от няколко века насам, стоящи и от едната и от другата страна (дали са печеливши с такава тактика?), така и Калман Ротшилд дава пари и работи както с едната част на Двете Сицилии – висшето общество, така и с другата – нисшата класа. И именно тази нисша класа в лицето на мафиотските структури в Наполи (където живее Калман) става „абонат” на „бизнесмена”. Много умело той за по-малко от десетилетие печели доверието на „камористите” и работи с тях. При това много успешно. А те от своя страна са доволни, защото се разрастват много бързо, а самият Ротшилд е евреин, а не французин, нито пък бурбон. За тях това е достатъчно. Макар и под пряка зависимост (нещо което те не осъзнават) на Калман, Камората вече става основен фактор не само в Наполи, ами и в много региони. Заражда се това, което до ден днешен ще е синоним на – МАФИЯ!Когато Карл умира, само един от преките му наследници, вторият му син Адолф-Карл остава в Наполи. Именно той продължава да изпълнява дейността на баща си. Той е и човека, който работи с Камора. С течение на времето, масоните, които се явяват практически слуги на Ротшилд  стават връзката между Адолф и Камора. Всичко това продължава и до ден днешен, колкото и нереално да звучи това за обикновеният човек. Поради ред причини, след 1918 год.,  почти цялата фамилия Ротшилд се мести в САЩ. Връзките и силният контрол над Неаполитанската мафия обаче остават. НЕ случаен е и близкият контакт и множеството „схеми” които се правят между политиците и Камора. Стара, много стара „схема” е това, Ротшилди да контролират политиците. Без изключение това става и в Южна Италия. Един от посредниците за това е Камора. Политиците са избирани, работят, дават отчети и се грижат ПРЕДИ ВСИЧКО за интересите на Камора (еквивалентно е и с Коза Ностра). Респективно и Ротшилд. Да, вече тях ги няма в Наполи, но връзките и зависимостите, които създават там през 19-ти век, са абсолютно актуални до ден днешен. А и самата Камора го съзнава много добре. Те едва ли щяха да са това, което са сега, без изключително силната подкрепа на Ротшилд и масоните. Държава в държавата, подобно на Сицилия!Камората се занимава с всичко. Да повторя ВСИЧКО. За неразбраните – ВСИЧКО! От всяко едно нещо, което се води за нелегално, до множество абсолютно легални бизнеси. Естествено финансирани от спечелените „честно”  пари.  Пълна програма. От-до. Изключения не се допускат. При това без значение дали става дума за рекет (нещо което има статута на повече от закон в Наполи и областта) върху малко магазинче или хлебарница от 15 квадрата за 300€ на месец „охрана”, или за трафик на един тон наркотици. Има си хора за всичко. Те са част от Камора. Те контролират нещата. Те „колят и бесят”. От тях зависи всичко. Държавата е ……. понятие от вестниците. Съд няма, съда е главата на местната фамилия отговаряща за региона. „Полицаите” (тоест тези които играят ролята на полицаи, а не истинските) са членовете на тази фамилия.” Данъчните” са пак те.  От над 100 години всички политици са зависими от Камората (в този регион…..в другите от Южна Италия, почти без изключения от другите мафии). Това е положението. Който не му харесва…..В тази област (Кампаниа) съществува абсолютно същият закон, за който стана дума в първата част на статиите за италианските мафии. А именно – Омерта. Закона на мълчанието. Никой няма право да говори пред полицията или когото и да е друг за „вътрешни” неща. Също както и контактите с полицаи са абсолютно забранени. Изключения няма. За провинилите се – убийство!  Освен поголовният рекет, както и всякакви други дейности, Камората се разрасна и доби големи печалби от продажбата на наркотици.  Почти нямаше бизнес, от който могат да се направят такива маржове. Камората ги правеше с бесни темпове. Абсолютно безскрупулно.  Те бяха и първите, които направиха една много важна и находчива стъпка. А именно – създадоха си собствена морска компания, която освен че се занимава с напълно легален транспорт на стоки (а с течение на времето се обособи и силно круиз поделение) е изключително силно прикритие за транспорта на наркотици. Всъщност не само на наркотици, ами и на всичко което е годно за транспорт и извличане на печалби. Тази компания се казва MSC, в оригинал значи „Mediterranean Shipping Company“. Нито в Италия, нито в морските среди обаче има човек, който да я нарича така. Реалното и име е „Maffia Shipping Company“!  За всички е ясно чия собственост е всъщност. За простолюдието, беше измислена една крайно смешна история. Младият, едва 30 годишен (!!!) капитан, родом от едно селце с 15 хил. жители, на 50-тина км.  от Наполи, понеже е много способен и находчив, създава компанията през началото на 70-те. Този млад човек се казва Джанлуиджи Апонте.  Още в самото начало започва курсове към Африка (защо ли точно там) и за отрицателно време започва да се разраства. Купува кораб след кораб, печели милиони след милиони…. защото е много находчив, способен и честен бизнесмен J.  Идеален сценарий за холивудски филм. Да, ама не. Камората се усети, че вместо да плаща за превоз и да има риск, най-добре е да си направи собствена компания. И я направиха. Отделно е много важно уточнението, че с кораби може да се превозва ВСИЧКО. При това НАВСЯКЪДЕ. Друго уточнение. В морето полиция няма. Тя е на пристанищата. В Наполи обаче полицията се казва – Камора. В Африка (или където и да е другаде) полицията е безгласна сричка и играе с „изпращача”. Перфектна схема. И работеща. Вече почти половин век!  А „MSC“ благодарение на огромните си печалби, служи и за перфектен параван за пране на пари. Наред с това огромни печалби се правят и от легалната част от бизнеса и. Факт зад който стои и второто и място В СВЕТА към момента, на най-силна фирма в контейнерните превози.Апропо, тази фирма има връзка в България, за която почти никой не знае. Или по-точно не говори. По почти същата схема, не реализирал се капитан, млад изключително тъмнокож мъж  (не знам доколко реално е българин) с дейната подкрепа на турци, прави български филиал на „MSC“ след промените. Оттогава досега, българският клон е своеобразно депо за всякакви стоки чрез контейнерите. Наземният транспорт с тирове (говорейки специално за България) се осъществява от съпругата на този човек чрез привидно „отделна” фирма.  Каквото и да стане (а то почти никога не става), оправданието е на лице – ние само превозваме стоката, тя не е наша, не знаем какво има вътре. И на теория е така, те не са отговорни. Нищо, че схемата е ИДЕАЛНА, понеже зад изпращача и получателя стоят „замесени” или съвсем „кухи” фирми. „Транспортьора” никой не го пипа…..  Отделно камората играят с турците чрез този транспорт. Има направо комични случаи на изпращане на контейнери през Варна или Бургас за Бенелюкс примерно…..Друго нещо, което трябва да се припише изцяло на находчивостта на „камористите” е една изключително интересна схема.  И тази схема води началото си от БЪЛГАРИЯ. Това е ПРЕПРАВЯНЕТО на банкноти американски долари. Звучи Ви странно? Да, странно е. Едно доларова банкнота, по специална технология се изпира. Тоест премахва се всичко около цифрата. След това се рисува нова цифра. Тя вече е 1 + 00, тоест 100, а не 1. И така едно доларовата банкнота става СТОдоларова. Това се правеше точно след промените от един безкрайно талантлив варненски художник, а неговите „творения” дълги години бяха основен материал за всички най-реномирани полицейски училища в света.  Него го прибраха в затвора, той дълги години гниеше там, а приятелите му се измъкнаха. Схемата обаче остана.Друга финансова схема, при която има също българско участие се разви малко след навлизането на еврото като валута. Това е фалшификацията на банкнотите. Много малко известен факт е, че поради стечение на обстоятелствата, „Maffia Shipрing Company“ се оказа фирмата, която превози копия от 20 евро, от Гърция за Англия. Именно заради нестандартният начин на превоз се предполагаше, че никой няма да се „светне”, че в един малък контейнеровоз, измежду всичките контейнери на специално място са сложени тези така ценни матрици. Знаеше само капитана. Капитана обаче беше много вътрешна личност в „MSC“, нещо което евреите не знаеха. При брилянтно изпълнена схема, кораба направи „наложително” междинно спиране в Наполи, а матрицата се оказа клонирана от Камора. Оригинала остана. Никой не се светна. Капитана се пенсионира и …… всички заживяха щастливо J. Камора реализира изключителни печалби от това, а „банкерите” и до ден днешен мълчат, защо 20 евровата банкнота е най-лесно и масово фалшифицираната. В тази схема се включиха руснаците от „Руски братя”,  които закупиха огромно количество такива евра и ги пласираха в Русия, точно когато там и представа си нямаха от евро.Измежду по-леките и „недоходоносни” бизнеси на Камората бе и строителството след земетресението в Наполи. Всички държавни поръчки бяха с адрес – фирми около Камора. Съживяването на региона и масовото строителство донесе не малко приходи на организацията. Държавата плащаше, просто беше длъжна.  Също както и може би „бизнеса” с които е печално известен град Наполи. А именно – БОКЛУКА. Камора си помислиха, че могат да рекетират държавата, но по най-наглият начин. Обявиха безпрецедентни цени за събиране и „третиране” на боклук. А Наполи е голям град. Държавата трябва да плаща – задължена е. Дълги години наглостта на Камора беше на първите страници на вестниците в Италия, като дори не се и притесниха да искат до 40 ПЪТИ по-високи цени за тази дейност. Всички знаят, че те стоят зад това, но доказателства не се и намериха. Как да се намерят, след като политиците служат на Камора? В резултат на което Наполи не веднъж се беше превръщал в буквално – най-смърдящият и мръсен град не само в Италия, ами може би и в Европа.Но нека се върнем малко по-назад във времето. Трябва да се отдели особено внимание на един човек. Човек придобил митична слава и останал в историята на Камора. Този човек се казва Рафаеле Кутоло.Родом от бедно селско градче в подножието на Везувии, още като малък Кутоло е бил много буйно момче. Обкръжението му е от типичните за времето мафиотска компания. Още като дете той започва с кражби. В една наглед смешна ситуация убива друго момче, защото приятелката на това момче, удря шамар на Рафаеле, а момчето му скача. Рафаеле Кутоло влиза в затвора и оттам започва неговата история. Този човек се счита от мнозина за абсолютен бог. Нещо повече от бог, той има неописуема харизма и способности да налага мнението си. Той абсолютно на сериозно се мисли за „изпратен от бога” за да освободи неаполитанци от богатите и да им даде „честно начало”. В затвора за отрицателно време придобива огромна популярност. Харизматичната му личност му помага да спечели на своя страна редица приятели. Той е човека който им подава ръка в затвора. Покровителства, създава много здрава и силна общност на безпрекословно предани престъпници. Той се грижи за тях. Само си представете как в затвора попадат тежки престъпници с тотално разбита психика. Извършили какви ли не тежки престъпления. Но дори и да не са тежки, те все пак са в затвора. Психологическият фактор там е от първостепенно значение. Именно благодарение на дарбите си, Кутоло практически превъзпитава „поданиците си”. Налага им тотално нова за тях идеология, която по-късно ще стане идеология на „Nuova Camorra Organizzata“ или съкратено  „NCO“. Рафаеле Кутоло се смята за новият шеф на Камората. Дали е бил наред? Явно не, но фактологията е налице. Прикрепяйки около себе си брутална бройка „превъзпитани” и верни хора той започва своята борба за Нова Камора. Детайлно изучил етикета на Камора, както и на съседите от Ндрагета (към които се твърди, че бил донякъде по привързан), той създава ритуали, граничещи с тези на Папата. Той абсолютно вярва, че е новият „месия” на Неаполитанската мафия. Хората около него също. С течение на времето част от тях започват да излизат от затвора и започват да изпълняват  директно неговите указания. Отделно всеки един от тях, засвидетелства уважението си, чрез подаръци към „учителя” Кутоло. Подаръци не е точната дума, това са ПАРИ. С тези пари той за много кратко време прави голямо състояние още докато е в затвора. Отделно напътства „последователите” си какво точно да правят, тоест какви точно престъпления да правят. Популярността му му се издига до легендарни висоти. Респективно и влиянието му. Също така и печалбите му. Стига се дотам, че той е повече от шефа на затвора. Всяко решение се съгласува с него, а начина му на живот в самият затвор се определя като еквивалентен на президента. Привилегиите също.Когато един от най-висшите босове на Камора – Антонио Спавоне влиза в затвора, Кутоло го предизвиква на дуел. Това по законите на затвора е висш метод за показване сила и влияние, нарича се в превод – „декларацията”. Спавоне реагира с насмешка на поканата на младия Кутоло и я отказва. Все пак не е на нивото му в йерархията. Кутоло е бесен, а много скоро Спавоне е пуснат на свобода. В този ход Кутоло вижда златен шанс да се покаже на най-високо ниво в Камора и сред хората и нарежда убийството на Спавоне. Хора от Нуова Камора Организата (Кутоло) стрелят в Спавоне. И макар да не го убиват, вече на всички е ясно, че този човек, Рафаеле Кутоло, вече е фактор с който всеки през 80-те трябва да се съобразява. Макар и да действа от …… затвора!!!Успоредно с всичко това, десетки младежи вече знаят кой е Кутоло. Искат да му подражават, искат да работят за него, искат да влязат в „Новата Камора”. Готови са да умрат за боса. Появяват се думи в медиите на поддръжници на Кутоло, които са следните: „нашият патриарх Рафаеле Кутоло е човека, който ни отвори очите за света. Не е важно колко ще живееш, а как ще живееш и какво ще направиш за NCO”. Дали не са с тотално промити мозъци?  Но е и факт, че поддръжниците на Кутоло стават изключително много. NCO се разраства, при това много бързо. И да, той се грижи за тях, поне за тези които не умират на улицата. Дори се грижи и за семействата им. Колко похвално.Резултата обаче не закъснява. Другите фамилии не берат портокалите с куршуми и много ясно съзнават, че този човек вече е фактор и респективно пречка за тях самите. Какво ли може да стане? Става това което става винаги при такива ситуации и хора. ВОЙНА. Войната на Камората срещу Новата Камора в лицето на Рафаеле Кутоло.За период от около 3 години, тази война взима стотици жертви. И от двете страни. Абсолютен парадокс е как въобще Кутоло издържа на това, след като срещу него са почти всички най-силни фамилии на старата Камора. Полицията се намесва късно, но качествено. За едва четири дни, са арестувани 511 души от тези среди. Положението се успокоява, но NCO бавно и постепенно губи позиции. Кутоло вече не разполага със същата сила. След като реално проспа не малко години, този път държавата си свърши работата. Поне доколкото можа.Описаното дотук противопоставяне далеч не е единственото, нито пък последното за Камора. През средата на миналото десетилетие, Наполи и околностите стават свидетели на нова война. Този път между фамилии вътре в Камора. Първоначално става дума само за клана Ди Лауро, който сменят дилърите на наркотици с нови и старите се вдигат на бунт. Следват над 100 убийства. Държавата е потресена от едно от тях. Става дума за младо момиче, което е отвлечено с цел да каже къде се намира приятелят и. Тя обаче се държи по силно от най-силният мъж и не казва къде е приятелят и. Според мнозина тя е влюбена в него и знае, че ако каже, всъщност ще го убие. За съжаление обаче тя е брутално изнасилена, пребита, убита, вкарана в кола и запалена. Това прелива чашата. Обикновените италианци са в шок. Медиите атакуват много силно Камора. Държавата не може да си затвори отново очите. Общественият натиск е много силен. И резултата не закъснява. Две седмици по-късно специални отряди на Карабинерите пристигат в Наполи. Общо над 1000 (словом „хиляда”) полицаи започват акция, при която за два дни са арестувани 66 човека, както от клана Ди Лауро, така и от „отцепниците” водещи обща война. Болшинството влизат в затвора. Обществото е частично доволно. Държавата си свърши работата. Когато иска – може.Много скоро след това обаче започва нова война. Този път много по-сериозна. Война между почти ПОЛОВИНАТА ФАМИЛИИ. Иска се ново преразпределение на силите и регионите. Почти никой не отстъпва. Наполи се превръща в бойно поле. Уличните убийства продължават. Почти всеки ден има улично убийство. Понякога две. Понякога се убиват цели семейства от дадена фамилия. Често се стига и до цивилни жертви. Има три случая на деца убити при престрелките. Отвратителна картина. Наполи става най-несигурното място за живеене. Туристите практически спират да идват. Напълно логично. Местните са изключително уплашени. Такава война не е имало от десетки години. Местата на извършване са без значение – главни улици, магазини, заведения, плажа……., „поръчаните” са от всякакъв калибър. Кървави месеци. Непримирима война. Полицията и самата държава не е в състояние да се справи. Засиленият контрол от тяхна страна е практически без резултат. Това е Наполи, сърцето, столицата на Камора. Тук законите са други, хората са други, живота е друг. Вече тотално кървав. Тежки моменти, тежко време, кърваво време…… Отново над 100 жертви от Камора, плюс около 20 абсолютно невинни. Всичко това за около година, през 2006-2007. Границата отдавна е премината. И въпреки, че с течение на времето полицията има някои особени успехи и залавяне на топ членове на Камора, криещи се от много години, като цяло успехите на карабинерите са слаби.И всичко това идва от факта, че за определени фамилии в Наполи стоят определени хора. А тези хора са висши масони. Резултата от тези войни и ОСОБЕННО последната е, че те оставиха болшинството от силните и привидно независими фамилии да се избият помежду си. Има между 3 и 5 фамилии, които не взеха НИКАКВО участие в тази война. Запазиха неутралитет ала Швейцария. Похвално. ОБАЧЕ истината е, че именно тези фамилии в момента са най-силните в Камора и практически най-влиятелните, респективно богатите. Защо стана така ли? Защото зад тях стоят хора, от които зависят решенията на държавата. Решения от политически бизнес до полицейски. Те са „над нещата”, те имат информацията преди всички други. ТЕ служат на най-висши масони и работят с тях. Те са послушни и изгодни. Те си заслужиха мястото в йерархията и берат плодовете на успеха си. Докато стотици умряха….  Именно те са фамилиите, които работеха най-активно с династията Ротшилд отпреди 100 години, както и с „отрочето” на Ротшилдови – Рокфелер. Именно те са най-влиятелни в бизнеса със САЩ и Англия именно поради тези си връзки. Именно те разшириха позициите си благодарение на подкупните политици към регионите на Пиемонт, Тоскана, Ломбардия и Емилия Романя. Именно те въпреки откровената ненавист между неаполитанци и сицилианци (Коза Ностра), работиха с тях заради общите си интереси, влияние и ПАРИ….. „La situazione politica non е buona, la situazione economica non е buona”.….. нищо няма да е добре, когато съществуват такива организации. Никоя майка няма да е спокойна за децата си, докато властват такива хора. Никой няма да е сигурен за семейството и бизнеса си (особено) когато в такива региони държавата практически я няма. Никой няма да може да се разхожда спокойно и да се любува на иначе невероятната природа на областта, когато знае, че всеки момент може да мине моторист или 20 годишен „мафиот” с пистолет насочен към „някого”……  Наполи,  – столицата на област Кампания….., пардон столицата на Камора! [video url="http://youtu.be/mXLkav71voM"]