Липсата на официална информация по случая „Петрохан“ не ме изненадва. Разследващите са изправени пред изключително тежко престъпление – такова, каквото от години не си спомням да е извършвано. Вероятно вече разполагат с данни от аутопсиите, тъй като е от ключово значение да се установи дали трите жертви са били застреляни с едно и също оръжие. Важно е също да се изясни дали това оръжие е било законно, предвид информацията, че всички замесени са притежавали огнестрелно оръжие с разрешение.
Това заяви бившият градски прокурор на София Николай Кокинов в ефира на NOVA, коментирайки тройното убийство в хижа „Петрохан“.
На въпрос дали е възможно издирваният Ивайло Калушев да се укрива, например в пещера, Кокинов посочи, че подобно укриване не може да продължи дълго. „Колко време можеш да останеш в една пещера? Няколко месеца – и рано или късно ще бъдеш забелязан. Човек, който се укрива, очевидно има какво да крие. По логиката на беглеца е по-вероятно да е напуснал страната“, заяви той.
В същото време Кокинов подчерта, че напускането на страната с деца е изключително трудно, освен ако няма сериозна предварителна подготовка. Коментарът му беше във връзка с информацията, че заедно с Калушев се намират 15-годишно момче и друг млад мъж.
По думите му МВР разполага с куршумотека, която позволява сравнително лесно да се установи кой е стрелял и с какво оръжие. При издаване на разрешително всяко оръжие се прострелва и се взема индивидуална следа от цевта. Така престъпления, извършени със законно притежавано оръжие, обикновено се разкриват чрез компютърна обработка. „Предполагам, че МВР вече има тази информация“, допълни Кокинов.
Той изрази мнение, че вече са анализирани и телефонните разпечатки – както на жертвите, така и на издирваните лица. „Това са едни от най-важните анализи – от тях може да се установи дали са били заедно, кога са се разделили и при какви обстоятелства. Обичайно подобни лица не използват активно мобилни телефони и разчитат на друг тип комуникация, но GPS-данните на устройствата също подлежат на проверка“, уточни бившият градски прокурор.
Кокинов коментира и споразумението между МОСВ и сдружението „Национална агенция за контрол на защитените територии“. По думите му то на практика легитимира организацията като своеобразен придатък на държавната власт, без тя да разполага със законови правомощия. „Така тя се представя пред трети лица почти като държавен орган, което според мен е била и целта. Съмнявам се, че е нормално НПО да бъде регистрирано с името „Национална агенция“. От адвокатската ми практика знам, че Търговският регистър е изключително чувствителен към подобни наименования и обикновено ги отхвърля. Как в този случай е било допуснато – не мога да кажа. Най-малкото е странно“, заключи той.
