Хуан Корона: Убиецът с мачете (Част 1)

1971-а е бурна година за САЩ. Убийството на актрисата Шарън Тейт и сем. Лабианка от Семейство Менсън две години по-рано показа на хората, че не са в безопасност в собствения си дом и четирима студенти, протестиращи срещу Войната във Виетнам бяха застреляни в Университета Кент Стейт. Черните се вдигаха на бунт в големите градове в цялата страна, а правителството вървеше с уверени крачки към Скандала „Уотъргейт“. Полицията в Лос Анджелис току-що бе разбрала за шестгодишната смъртоносна одисея на Марк Рей Едуардс, който се предаде и каза, че се чувства виновен. От 50-те години насам, каза той, съм убил половин дузина деца. Скоро американците щяха да станат свидетели на най-големия брой убийства, извършени от един човек. До този момент само Бостънският удушвач с неговите 11 жертви бе показал на страната през 1964 г. по един наистина впечатляващ начин що е то сериен убиец, още преди самият термин да влезе в официална употреба.На 19 май 1971 година японският фермер Горо Кагехиро тръгва да обикаля прасковените си овощи в калифорнийския окръг Сътър, близо до река Федър, пет мили северно от град Юба. Той забелязва прясно изкопана дупка с човешки размери между две дървета. Зачудил се защо някой би копал тук. Наблизо работели берачите на праскови, които Кагехиро бил наел от Хуан Валехо Корона, който снабдявал фермерите в района с евтина работна ръка от Мексико.Зловеща находкаМисълта за дупката мъчела любопитството на Кагехиро и той се върнал същата вечер в овощната градина. Заварил дупката зарита. Това засилило тревогата му и той се обадил на полицията, която пристигнала на проверка на следващата сутрин. Всички смятали, че някой е нарушил границите на имота, за да зарови боклука си. Никой не очаквал да намери в дупката нещо особено важно.Прасковените овощи в окръг Сътър край река ФедърНяколко полицаи се захванали да копаят и за тяхна изненада, вместо очакваното, открили тялото на строен млад мъж. Незабавно се свързали с детективите от Отдел Убийства. Жертвата Кенет Уитъкър била намушкана в гърдите, удряна по главата и разрязана няколко път по тила. По ръцете му също имало дълбоки разрези, сякаш се бил защитавал. Той бил напълно облечен, а в джобовете му открили литература, подсказваща че може би е хомосексуалист.  По онова време движенията за права на хомосексуалистите точно набирали сила в близкия Сан Франциско. Хората с предразсъдъци към техния начин на живот понякога отвръщали със сила на агитиращите, водени от гнева и страха си. Но, все пак, нямало никакви следи, освен отпечатъците от гуми край самотния гроб, подсказващи кой би могъл да е убил и заровил жертвата там. Със сигурност ставало въпрос за убийство, но изглежда нямало причини за тревога. Поне засега.Мрачно знамениеПолицията направила отливки на следите от гуми на мястото, но сметнала, че това вероятно е изолиран инцидент – злощастно приключило сбиване, което някой се опитвал да прикрие. Съдебният медик дори не се опитал да открие доказателства за сексуално насилие по тялото. След повърхностна аутопсия, от която станало ясно, че много от раните по главата са били нанесени след смъртта на жертвата, убитият бил предаден на погребалния агент. Инцидентът бил счетен за случаен и неразкриваем – вероятно дело на някои от многото бездомни скитници в района. Имайки предвид силата на нападението, убиецът, или убийците, изглежда бил гневен, но това било всичко, което можели да кажат. Поне до 24 май четири дни по-късно, когато трактористи от съседното ранчо се натъкнали на хлътнало в земята място.Бригадирът Рей Дюрон проверил мястото и извикал полицията. Откритото ги накарало да действат много внимателно. Този втори гроб съдържал още един мъжки труп, идентифициран след няколко дни като Чарлз Флеминг – поредният скитник.  В остатъка от деня детективите претърсили околностите, но не открили нищо подозрително. Тогава един полицай забелязал пътечка сред бурените край прасковена овощна градина. Край брега на реката открили още хлътвания в почвата, подозрително наподобяващи на гробове. Извадили отново лопатите и изкопали няколко квитанции за покупка на месо от пазара в Юба, с дата отпреди четири дни и подписани с името Хуан В. Корона. Разравяйки още по-дълбоко същата дупка, полицаите разкрили поредния труп. Подобно на другите два, този мъж също бил с разбит череп и нарязан с голямо, остро оръжие, вероятно мачете. Жертвата се оказала беден фермерски работник.Шериф Рой Уитакър обмислил ситуацията. Той вече се бил снабдил с информация за работническия предприемач Хуан Корона (37 г.), която го обезпокоила. Според историята, Корона бил ключов заподозрян в инцидент от другата страна на река Федър в Мерисвил. Един мъж – Хосе Рейа, бил пребит почти до смърт в местно кафене. Той бил открит кървящ в тоалетната със сериозни рани по главата. Причината Корона да стане заподозрян е, че неговият доведен брат – известният като хомосексуалист Нативидад Корона, притежавал кафенето. А Хуан не само бил забелязан там онази вечер, но също се говорело, че хич не обича гейовете и те го докарват направо до лудост. Освен това бил лежал в заведение за душевно болни през 50-те години с диагноза шизофрения. Още по-интересни за шерифа били показанията на очевидци за появата на синьобял пикап в района на разкопките, който приличал на този на Хуан Корона.Но все още нямало време да се направи нещо по въпроса. Разкопките същата вечер донесли още трупове.Мъртвешко гнездоНарекли мястото „Гробищна алея“. Докато изкопавали още трупове в района, окръжният прокурор Г. Дейв Тейджа дошъл да хвърли едно око. Той винаги бил искал да попадне на случай с тежко убийство и сега му се отдала тази възможност. Обсъдил заповедта за арест на Хуан Корона с шериф Уитакър, но последният се колебаел. Той искал по-добри доказателства от двете разписки и няколкото мъгляви истории за агресивния нрав на човека. Пожарната служба монтирала прожектори, за да може копаенето да продължи, с надеждата да се сдобият с още нещо уличаващо. Щом извършителят е бил толкова небрежен да допусне разписките да паднат от джоба му, много вероятно било да е оставил и други улики след себе си. Доброволци се присъединили към разкопките, не само за да помогнат, но и да зърнат с очите си тази чудата и зловеща находка. Хората в района били свикнали със случайното насилие, но не и с нещо такова. Някои от тях проронили сълзи, а други се почувствали зле от гледката и всепоглъщащата миризма.С изваждането на всяко тяло копачите се обзалагали колко още ще намерят. Никой от тях не познал. Сякаш били попаднали на нечие частно гробище. Признаците за очевидно сексуално насилие ставали все по-явни. Жертвите били със смъкнати до глезените панталони, с открити гениталии или голи от кръста надолу. Това не били просто убийства за пари. Престъпленията имали определено сексуален привкус.Понякога копачите отрязвали без да искат някоя част от трупа с острото на лопатата и колкото по-дълбоко копаели, толкова по-непоносима ставала миризмата на разложение. Няколко от телата били стояли в земята толкова дълго без ковчег и балсамация, че се разпадали на части при изваждането им. Екипът отделил, доколкото може, всяка жертва в отделен чувал. В този район били открити общо осем трупа. До този момент известните жертви били девет.В моргата телата били положени едно до друго, за да се улесни разпознаването им, както и да се създаде времева линия на убийствата според степента на разлагане. Всички жертви изглежда били пътуващи работници и всеки от тях бил убит по сходен начин – удари с тъп предмет и намушкване. Няколко били простреляни, а според автора Дейвид Фрейзър в „Случаи на убийство през 20-и век“, по други имало следи от анално сношение (макар по време на процеса да не е споменато за това).Шериф Уитакър продължил да търси още доказателства, предупреждавайки копачите да бъдат внимателни. Месарските квитанции били добри, но трябвало да открият нещо, което категорично да свърже Хуан Корона с една или повече жертви. Ако не го откриели в гробовете или в извадените от тях трупове, трябвало да го търсят при познатите на жертвите. А това щяло да бъде далеч по-трудна задача.СледиХора успели да разпознаят някои от жертвите, които бързо били свързани с Хуан Корона. Това били косвени доказателства, разбира се, но достатъчно косвени доказателства често биха могли да изградят даден случай – особено в дните преди ДНК анализите и високотехнологичното криминално оборудване. По думите на прокурора, те биха могли да сглобят толкова убедителна „мозайка“, че липсата на веществени доказателства да не бъде проблем. Например, една от жертвите говорела с друг работодател, когато край тях с колата си минал Хуан Корона. В крайна сметка жертвата тръгнала с Корона.Други жертви също били виждани с Корона или били работили за него. В някои случаи жертвата била виждана за последно именно в неговата компания. Така, само за ден в препъване из гробището, шерифът и прокурорът решили, че разполагат със солидни следи в подкрепа на заповедта за обиск на дома, колата и офиса на Корона. Така подготвени, те се запътили към него.Хуан Корона е арестуван в късния следобед на 26 май в собствения му дом. Неговата съпруга и четири дъщери били шокирани, но шерифът наредил на екипа си да започне претърсването. В дома на Корона полицията се натъква на голям брой потенциално важни предмети:лопата;брадвичка;сатър за месо;още месарски квитанции;тефтер с имената на 34 мъже;дървена тояга с петна;паркиран отвън микробус, вътре в който изглежда имало кървави петна, лопата, торба с куршуми, вързопи с дрехи и 40-сантиметрово мачете;Шевролетът Импала на Корона, вътре в който имало очевидни кървави петна.Корона имал офис в ранчото на Съливан, където било открито второто тяло, така че властите влезли да го претърсят. Там открили зареден пистолет и дълъг нож, с отпечатана на него фразата „Клечка за зъби Тенеси“ (Tennessee Toothpick). Намерили също още квитанции за месо и по-малък нож. Всичко това било прибрано за оценка и тестове.При идентифицирането на жертвите бил използван тефтерът, чрез който успели да свържат някои от мъжете с Хуан Корона. През цялото това време разкопките продължавали, за да е сигурно, че нищо няма да бъде пропуснато. Направили инфрачервени снимки от самолет, чрез които открили още няколко подозрителни места. Убиецът бил избрал усамотен район за своето масово погребение, но това не означавало, че не е правил същото нещо и на друго място. Ходът се оказал правилен. В действителност имало повече от едно потайно гробище.Още телаКрай една сливова овощна градина, дълбоко в горите, търсачите се натъкнали на друга местност с хлътвания в почвата, останали след наводняването и последвалото отводняване на фермата. Изглеждало че евентуалните гробове са доста, затова повикали подкрепления и започнали да копаят. Този път открили още повече тела – почти два пъти повече. В един от гробовете жертвата имала документи и успели да я разпознаят и да я свържат с Корона.  Главата била почти отделена от тялото му от силата на смъртоносния удар. Портфейлът му, лежащ върху него, бил претърсен, вероятно за пари, но личната карта била непокътната.Щом пресата надушила разгръщащата се драма, журналисти заприиждали да пишат за жертвите и заподозряния. Неговото тефтерче станало известно като „дневник на смъртта“, защото се смятало, че в него е записвал имената на жертвите си.  Щом историята излязла във вестниците, хората, страхуващи се, че близките им може да са сред жертвите, заизпращали писма или се обаждали в шерифското управление за повече информация. Органите на реда се затруднявали да отговорят на всички. Пристигнали над 1500 запитвания. Оказало се, че много хора не са чували роднините си от дълго време. Много семейства потеглили на път към фермата на Съливан, за да проверят сами. Освен това, туристи с нездраво любопитство прииждали да да позират за снимка с лопати край колата, използвана от Корона за транспорт на работниците му. Шерифът заградил гробовете, за да избегне замърсяване на местопрестъплението, и в крайна сметка отцепил всички входове към ранчото.Властите работили неуморно през уикенда, за да се уверят, че не са пропуснали някоя жертва. Поне една била погребана на отделно място, така че било възможно да има и други. Макар прокуратурата да разполагала с повече от достатъчно жертви за разследване и процес, детективите знаели, че трябва да продължат да работят и за семействата – хората имали нужда да разберат какво се е случило с изчезналите им близки. С всеки изминал ден бройката на труповете се вдигала – от десет, на шестнайсет, на двайсет, а разкопките продължавали.Търсенето на жертви приключило официално на 4 юни. До този момент бройката на телата стигнала 25, като всички жертви били пътуващи работници. Мнозина вярвали, че има още неоткрити тела, но било невъзможно да се разкопава всяко място с хлътнала почва. Според слуховете, всички жертви били заровени северно от дърво, с ръце над главите им, сякаш ставало въпрос за някакъв ритуал или суеверие.  Сред тях нямало мексиканци и всички, без трима, били англосаксонци. Другите трима били черни или индианци. Най-младата жертва била на 40 години, а най-старата – на 68. Заради скитническия им начин на живот разпознаването им се оказало трудно, но в крайна сметка идентифицирали 21 и уведомили близките им. Някои от жертвите били стояли в земята почти цял месец. Четирима никога не са разпознати.А имало и още доказателства. В един от гробовете копачите намерили бележки за банков депозит на името на Хуан Корона. Това дало допълнителен тласък на случая. Твърде преждевременно, шериф Уитакър свиква пресконференция, съобщавайки че вече са задържали човека, смятан за отговорен. Той назовал Корона и направил грешката да го осъди право пред пресата, преди изследването на доказателствата и провеждането на процес. Корона е обвинен в убийство, добавил Уитакър, и търсенето ще продължи, за да бъде открито мястото, където е убивал тези мъже. Междувременно, щели да се подготвят за процеса с онова, с което разполагали.Очаквайте продължение... Източник: kriminalnidosieta.com