Доктор Опасност: Линда Хазард

Доктор Линда Бърфийлд Хазард (1867-1938) е садистична и алчна откачалка, която успявала да убеди пациентите си, че единственият начин да бъдат напълно излекувани, е да гладуват с месеци. Не е особено изненадващо, че повечето от нейните пациенти умрели от глад. Нейният „санаториум”, намиращ се в малкото градче Олала, в окръг Китсап, бил наречен „Кота глад” от местните хора, които често минавали покрай умиращи от глад, скелетоподобни избягали пациенти на доктор Хазард, често молещи за храна. Хазард и съпругът й Сам имали навика и да присвояват активите и средствата на пациентите си чрез измама, фалшификация и откровена кражба. Когато случаят на доктор Хазард влиза в съда през януари 1912 година, прокурорът я назовава „финансов причинител на глад” и представя случая като убийство с глад с цел финансова изгода.Линда Хазард* (hazard – опасност. Името на д-р Линда Хазард на английски се изписва “Hazzard”)Алтернативно лечениеДоктор Хазард била автор на няколко книги, включително „Постене с цел излекуване”. Въпреки че имала основно образование като остеопатична сестра, Хазард не се поколебала гръмко да се титулова „доктор”, избухвайки пред репортерите по време на процеса си: „Казах Ви няколко пъти, аз съм доктор Хазард. Госпожа Хазард е свекърва ми!”.Въпреки липсата си на медицинска степен, тя имала лиценз за практикуване на медицина във Вашингтон. Вратичка в закона за медицинските лицензи дала на някои практикуващи алтернативна медицина правото да лекуват. Така и Линда Хазард получила това право.Хазард твърдяла, че всяка болест може да бъде излекувана с глад, който позволявал на храносмилателната система „да си почине и изчисти”, премахвайки „нечистотиите” от тялото. „Гладът”, твърдяла тя, „може да излекува всичко, от зъбобол, до туберкулоза”. Истинският източник на всички болести била „нечистата кръв”, която била следствие на „увредено храносмилане”. По същото време имало още няколко проповядващи лечебния глад. Линда Хазард била ученичка на един от тях – доктор Едуард Хукър Дюи, автор на „Евангелието на здравето”.Но Хазард добавила няколко собствени щрихи към учението на доктор Дюи. Пациентите и били подлагани на клизми, включващи около 4 литра вода. Някои от тях крещели от болка по време на тези процедури. Третата част от терапията включвала масаж – бой с юмруци по челото и гърба на пациентите. Разтревожен свидетел разказал как по време на тези „масажи”, Хазард крещяла „Елиминирай! Елиминирай!”.Ранни години и първо убийствоЛинда Хазард е родена в Карвър Каунти, Минесота, през 1867 година и на 18 години била омъжена и имала 2 деца. Но през 1898 година, тя напуснала съпруга и децата си, за да преследва мечтата си – кариера в Минеаполис.Изглежда е убила първия си пациент през 1902 година, малко след като разводът й бил финализиран. След като патологът обявил, че смъртта е настъпила в следствие на глад, той се опитал да заведе дело срещу Хазард, но тя нямала лиценз да практикува медицина и съптветно не можела да бъде подведена под отговорност. Когато разследващите попитали какво се е случило с ценните пръстени на жертвата, Линда започнала да увърта.Линда отново получила популярност, омъжвайки се за мъжа на мечтите си – завършилият Уест Пойнт Самюел Кристман Хазард, който преди време унищожил обещаващата си военна кариера, присвоявайки военни капитали. Пияница, развратник и мошеник, той имал два предишни брака и дори не бил разведен с една от съпругите си, когато се оженил за Линда. Срещу него било заведено дело за бигамия, което получило широко публично внимание и завършило с двегодишна присъда за Сам.Самюел ХазардСлед като излежал присъдата си през 1906 година, двойката отпътувала за Вашингтон, за да започне отначало. Линда Хазард започнала да практикува в Сиатъл, след което семейството закупило 40 акра в окръг Китсап, които тя нарекла „Кота Пустиня”. Линда планирала да построи там голям санаториум един ден.Санаториумът на Линда ХазардМайката на Ивар и още …Някои от местните, включително по–свободомислещите, както и теософите, приели нейните медицински теории с отворени обятия.Една от тях е първата известна жертва на Хазард във Вашингтон – Дайзи Мауд Хаглунд – норвержка имигрантка, чиите родители притежавали някога Алки Пойнт. След 50 дневно гладуване под грижите на Хазард, Дайзи починала на 26 февруари 1908 година на 38 години. Тя оставила 3 годишно сираче на име Ивар. По–късно той забогатял, хранейки милиони хора в невероятния си ресторант за морски храни.Скоро последвали и други жертви – Ида Уилкокс, през 1908, Бланш Тиндал и Виола Хийтън през 1909. Госпожа Мауд Уитни загива през 1910. Когато инженерът Ърл Едуард Ердман се подложил на режима на Линда Хазард през 1911 и починал от глад 3 седмици по–късно, „Сиатъл дейли таймс” излиза със заглавие: „Госпожа „докторката” умори още един пациент”.Но потокът от пациенти не секвал. Франк Соутард, партньор в адвокатската фирма „Морис, Соутард и Шипли”, господин Харисън, издател на списанието „Аляска – Юкон”, също починали под грижите на Линда Хазард. Последвал ги Айвън Флюкс, англичанин, който дошъл в Америка, за да си купи ранчо и гладувал 53 дни. По време на терапията му, Хазард придобила контрол върху някои от спестяванията и имотите му и семейството му твърдяло, че той починал със 70 долара на свое име.Властите се опитали да се намесят, когато Луис Елсуърт Рейдър, бивш законодател и издател на списание, наречено „Звукови гледки”, започнал да се топи. Хазард го „лекувала” в „Аутлук хотел” през 1911 и здравните инспектори се опитали да го убедят да прекрати „лечението”, но той отказал. Хазард го откарала на тайно място, където двуметровият мъж починал тежейки по–малко от 50 килограма.Смъртоносна терапияДиректорът на здравната служба в Сиатъл казал, че няма как да се намеси, тъй като доктор Хазард е лицензиран специалист и пациентите и доброволно се подлагали на терапията. Тя имала многобройни верни последователи и доминиращ нрав. Някои от пациентите и се страхували от нея и не можели да не и се подчинят. Но директорът на здравната служба все как следял случая, за да не допусне тя да започне да „лекува” деца, при което положение, той щял да бъде принуден да се намеси.Линда Хазард пред „санаториума”.Схемата ставала печално позната. Пациентите били настанявани е хотели в Сиатъл или в бунгала в имота на доктор Хазард. След смъртта им, патологът удостоверявал, че пациентите са починали от глад, освен в случите, когато Линда Хазард извършвала аутопсията. В този случай като причина за смъртта било вписвано всичко друго, но не и глад.Имало само едно изключение от шаблона. През 1909 година, тялото на 26 годишния Юджийн Станли Уейклин било намерено разлагащо се в имота на Хазард. Той бил син на английски лорд и причина за смъртта му бил куршум в черепа, предполагаемо самоубийство. Линда Хазард имала известни права над имотите на младежа и подала оплакване до адвоката му, че и трябват пари, за да покрие разноските по погребението му. По–късно британският вицеконсул в Тахома предположил, че тя е застреляла Юджийн, защото разбрала, че въпреки благородното му потекло, той не бил богат.Сестри до смъртДоротея и Клер Уилямсън, сестри едва навършили 30, били богати. Британските хипохондрички имали финансов контрол над огромно имение. По време на пътуване до Виктория, Вашингтон, те прочели обява за книгата на Хазард в сиатълски вестник. Веднага я поръчали и получили заедно с книгата, брошура за „Института за природно терапевтично лечение”, както вече се наричал „санаториумът” в Олала.Сестрите Уилямсън решили да се възползват от гладолечението, но не казали на роднините си, тъй като семейството им било подозрително към любовта им към алтернативната медицина. През февруари 1911 година, те посетили Хазард в офиса й в „Нордърн Банк едн тръс билдинг“, където им било обяснено, че санаториумът все още не бил напълно готов, но те могат да се запишат за лечение в Сиатъл. Сестрите отседнали в „Буена виста апартмънтс”, под грижите на медицинската сестра на „доктор” Хазард. По време на лечението си, двете сестри оцелявали на рядък зеленчуков бульон. Доктор Хазард идвала редовно, за да им прилага клизми, които често траели часове, както и бойни масажи. Освен това тя започнала да се интересува от бизнеса на сестрите и им предложила да оставят пръстените си с диаманти, както и документите за имотите си на съхранение при нея.Докъм април, сестрите били измършавели и не на себе си. Те били преместени в Олала с линейки. Точно преди линейката да пристигне, адвокатът на Хазард успял да получи подпис от Клер, чиято ръка треперела. Този подпис удостоверявал, че Клер предоставя на санаториума на Хазард стипендия от 25 паунда годишно, добавяйки че в случай, че почине, Клер иска тялото и да бъде кремирано под ръководството на Линда Бърфийлд Хазард.На 30 април, бавачката от детството на сестрите, Маргарет Конуей получила тайнствена телеграма, призоваваща я да ги посети в Олала. Тя веднага отплавала натам от Сидни, Австралия, където се намирала в този момент и пристигнала в Сиатъл на 1 юни.Сам Хазард посрещнал Конуей и я завел в офиса на Линда Хазард. Там й било съобщено, че Клер е починала, а Доротея е обявена за невменяема. Конуей била заведена в моргата на Е.Р. Батървърт, където й било показано балсамирано тяло, което тя не разпознала като Клер. След всичко това, я завели в Олала, за да се срещне с Доротея, която по това време била ужасяващо скелетоподобна и живеела сама в колиба.Доротея УилямсънДоротея незабавно започнала да я моли да я отведе оттам, но на следващия ден изглежда променила мнението си и настоявала, че лечението й се отразява изключително добре. Маргарет останала с Доротея, надявайки се да я убеди да си тръгне. Тя опитала да и занесе ориз, брашно и доматен бульон. Въпреки че по принцип пациентите били отделени един от друг, на 4 юли ги пускали навън за празненство. Две от пациентките се приближили до Маргарет Конуей и я умолявали да ги отведе оттам, твърдейки че се затворнички.Конуей също така забелязала, че доктор Хазард носела копринената рокля на Клер, както и любимата й шапка. Тя научила, че Доротея дала на Хазард право да теглят от спестяванията й. Когато Маргарет заявила на Хазард, че си тръгва и взима Доротея със себе си, Линда отвърнала, че Доротея не може да си тръгне. Семейство Хазард били станали законни настойници на Доротея и тя трябвало да живее с тях до края на живота си.Конуей се измъкнала от имота за да телеграфира на чичото на сестрите в Портланд и той дошъл, за да ги спаси. Доротея по това време тежала около 30 килограма. Семейство Хазард представили сметка за 2000 долара на чичото и казали, че няма да й позволят да си тръгне без да получат поне част от сумата. Той договорил с тях по–ниска сума и отвел племенницата си.Разобличаване на зверстватаБританският вицеконсул в Такома оказал натиск на окръг Китсап да бъде подведена под отговорност Линда Хазард. Когато те отказали под предлог, че не могат да си го позволят, богатата Доротея Уилямсън предложила да плати за делото. През август 1911 година, Линда Хазард била арестувана. „Такома дейли нюз” излиза със заглавие: „Властите се очаква да разобличат зверствата на глада – доктор Хазард описвана като чудовище”.Доктор Хазард казала, че е преследвана, защото е успяла жена и кликата на лекарите отрича нейният успех, защото не искали да бъде популяризирано природното лечение. Тя казала на репортерите: „Възнамерявам да свидетелствам и да им покажа на всички. Те се опитват да ме разиграват като пионка, но сега аз съм на ход. Ще им покажа едно – две неща, когато заема свидетелското място”.Нейният адвокат не й позволил да свидетелства, но съдията я предупредил, че е обещала да свидетелства. Освен подправените документи, фалшифицирани дневници, свидетелстващи за „желанието” на Клер Линда Хазард да получи диамантите й, прокуратурата представила и доказателства, че Линда Хазард изобщо не е доктор и че двамата със съпруга и са измамници.Доктор Хазард имала и защитници, сред които лоялни служители и пациенти. Йон Ивар Хаглунд свидетелствал, че макар жена му – Дайзи – била първата вашингтонска жертва на Хазард, той вярвал на доктор Хазард и водел сина си – Ивар при нея за лечение три пъти седмично, въпреки майчината му кончина. Съдебните заседатели, обаче, се върнали с осъдителна присъда – убийство втора степен. Пресата спекулирала, че ако Хазард била мъж, присъдата й щяла да е за предумишлено убийство.Още убийствено лечениеХазард успяла да умори още двама пациенти, докато очаквала присъдата си. Тя лежала две години в щатския затвор в Уала Уала. Тя и Сам след това се преместили в Нова Зеландия, където тя отново практикувала като „лекар”, „диетолог” и „остеопат”. Публикувала и друга книга и забогатяла доста.До 1920 година Хазард забогатяла достатъчно, за да се завърне в Олала и да построи мечтания санаториум в „Кота глад”. След като щатът Вашингтон й отнел медицинското разрешително, тя нарекла санаториума „Училище за здраве”. Пищната сграда включвала морга в мазето. Хазард продължила да мори хора от глад.През 1935 година, санаториумът изгорял и три години по–късно „доктор” Хазард починала. Тя се подложила на собственото си лечение. Днес нейните книги могат все още да бъдат закупени в някои книжарници и са качени в интернет пространството. Общият брой на жертвите и остава неизвестен, но се предполага, че е уморила от глад поне 12 души.В популярната култура Хазард е обект на книгата на Грег Олсен „Кота глад”. По книгата е направена пиеса от Джини Фостър. Дебютът на пиесата е през 2008 година. През 2009 е обявено, че по книгата ще бъде направен филм. На доктор Хазард е посветен епизод от поредицата „Смъртоносни жени” на Investigation Discovery.——————————————————————————————————————————————Автор: Стела ГеоргиеваИзточници: wikipedia.org, Investigation Discovery, murderpedia.org