От София и Пловдив до Рим, Варшава, Брюксел и Прага - поредицата от сигнали поставя на изпитание европейската авиационна сигурност.
Европейското въздушно пространство е изправено пред необичайна вълна от бомбени заплахи срещу граждански самолети. В рамките на четири дни десетки сигнали нарушиха нормалното движение на въздушния транспорт, наложиха отклоняване на полети, извънредни кацания, евакуации и намеса на военната авиация. България се оказа сред най-засегнатите държави, след като само между 2 и 5 ноември шест самолета, пътуващи към София, станаха обект на заплахи.
Мащабът на инцидентите вече надхвърля обичайните изолирани сигнали за взривни устройства. На 3 ноември бяха засегнати седем полета в Европа, а на 5 ноември нови предупреждения обхванаха самолети, свързващи европейски столици и големи международни летища. По последни данни от 5 ноември съобщенията за заплахи през последните дни засягат най-малко 20 отделни полета, включително четири самолета към Прага, за които чешката полиция започна проверки.
Досега при приключилите проверки не са открити взривни устройства. Липсата на реални експлозиви обаче не означава липса на последствия. Всеки сигнал принуждава авиокомпаниите, летищата, полицията и органите за управление на въздушното движение да задействат мерки за сигурност, които могат да доведат до прекъсване на полети, затваряне на летищни зони и сериозни нарушения в разписанията.
България - шест заплашени полета за четири дни
Машините от датската и испанската столица се приземиха на летище „Васил Левски“ в София, където бяха предприети проверки за сигурност. Самолетът от лондонското летище „Станстед“ беше отклонен към Пловдив. Министерството на вътрешните работи потвърди получените заплахи и започналите проверки.
Само два дни по-рано, на 3 ноември, бяха проверени други два самолета, пристигащи в София - на „Уиз Еър“ от италианското летище Бергамо и на „Райънеър“ от Дъблин. На борда имаше съответно 176 и около 185 пътници. Двете машини кацнаха на предварително определеното им летище, след което пътниците бяха свалени, а самолетите и багажът - проверени. Взривни устройства не бяха открити.
Началото на тази поредица от случаи, свързани с България, беше поставено на 2 ноември, когато самолет на „Уиз Еър“, изпълняващ полет от Лондон „Лутън“ до София, беше отклонен към Будапеща след получена заплаха по време на полета. Унгарските военновъздушни сили изпратиха изтребител „Грипен“, който съпроводи пътническата машина до безопасното ѝ приземяване.
След щателна проверка опасност не беше установена и самолетът продължи пътуването си.
България беше засегната и от по-ранен инцидент на 18 октомври, когато самолет на „Остриън Еърлайнс“ от Тел Авив за Виена беше отклонен към София след сигнал за бомба. Български изтребител МиГ-29 съпроводи машината, на борда на която се намираха 51 пътници и шестима членове на екипажа. Проверките отново не откриха взривно устройство.
Концентрацията на подобни случаи около България поставя въпроса дали страната е целенасочено избрана, или става дума за кампания, обхващаща различни европейски маршрути.
От Рим до Прага - заплахите се разпространяват из Европа
На 3 ноември бомбени заплахи предизвикаха сериозни смущения във въздушния транспорт в Италия, Полша и Испания.
Самолет на полската авиокомпания ЛОТ, пътуващ от Лондон към Варшава, беше пренасочен към летище „Модлин“. Летищните операции бяха временно прекратени, докато специализираните служби проверяваха машината.
Друг самолет, на скандинавската авиокомпания САС, пристигащ от Копенхаген, кацна на основното варшавско летище „Шопен“, където също бяха задействани мерки за сигурност.
В Испания самолет на „Райънеър“ от Манчестър до Мурсия беше проверен след бомбена заплаха. В Италия два полета на същата авиокомпания, пристигащи в Рим от Лисабон и Дъблин, също бяха подложени на проверки.
Италианските военновъздушни сили изпратиха два изтребителя „Юрофайтър“ за съпровождане на самолет, пътуващ от Дъблин към Рим.
Поредицата продължи на 5 ноември, когато самолет на ирландската авиокомпания „Еър Лингъс“, изпълняващ полет от Дъблин до Рим, беше отклонен към френската военновъздушна база в Еврьо, Нормандия.
Френското правителство потвърди, че самолетът е кацнал безопасно, а 151 пътници и шестима членове на екипажа са били изведени на сигурно място. Военни сапьори започнаха проверка на машината.
Същия ден нови сигнали бяха получени за самолети на „Финеър“ от Хелзинки до Рим и Виена, за полет на ЛОТ от Варшава до Брюксел и за машина на „Уиз Еър“ от Милано до Варшава, отклонена към австрийската столица.
Чешката полиция обяви, че е получила сигнали за предполагаеми взривни устройства на четири самолета, пътуващи към Прага. Властите оценяват достоверността на заплахите като ниска, но въпреки това задействаха необходимите процедури.
Географският обхват на случаите показва, че заплахите не са ограничени до една държава, авиокомпания или конкретен въздушен маршрут.
Терор без бомби: как една заплаха може да наруши въздушния транспорт
Особеността на настоящата поредица е, че дори когато сигналите се окажат фалшиви, те постигат непосредствен ефект върху авиационната система.
За разлика от физическа атака, която изисква достъп до инфраструктура или самолет, анонимната заплаха може да задейства сложна и скъпа система от мерки за сигурност, без извършителят да се намира в близост до обекта.
Авиокомпанията трябва да информира екипажа и съответните власти, да прецени необходимостта от отклоняване, а летищата и полицейските служби - да организират безопасно кацане и проверка.
При определени обстоятелства се налага участие на военната авиация, както показаха случаите с унгарските и италианските изтребители.
Следват проверки на пътници, багаж и самолет, забавяне на следващи полети, промени в разписанията и допълнителни разходи за авиокомпаниите и летищните оператори.
Една отправена заплаха може да предизвика реакция, ангажираща значителни държавни и частни ресурси.
По този начин целта на подобна операция не е непременно физическо унищожение. Възможно е тя да бъде насочена към нарушаване на нормалната работа на транспортната система, създаване на несигурност и подкопаване на общественото доверие.
Най-същественият въпрос остава кой стои зад поредицата от заплахи.
Няма потвърждение, че сигналите са свързани помежду си, нито публично установен организатор. Сходството в тяхното време, характер и географско разпространение обаче сочи към няколко възможни сценария.
Първият е ефектът на подражанието, при който широко отразен първоначален инцидент провокира други лица да отправят подобни заплахи.
Вторият предполага координирана кампания, извършвана от един човек или организирана група с цел системно нарушаване на въздушния транспорт.
Третият сценарий е свързан с хибридни операции, при които заплахите се използват като инструмент за създаване на нестабилност, без извършителят да поема пряка отговорност.
В анализ за Ройтерс експертът Рис Джоунс от консултантската компания за авиационна сигурност „Оспри Флайт Сълюшънс“ обръща внимание, че липсата на ясно открояваща се държава, авиокомпания или маршрут сред засегнатите полети може да показва стремеж към общо нарушаване на авиационните операции.
Последните инциденти се развиват на фона на засилените опасения в Европа от хибридни действия, включително кибератаки, саботажи и нарушения на критична инфраструктура.
Европейски представители неведнъж са предупреждавали за подобни действия, свързвани с Русия и Иран. Москва и Техеран отхвърлят обвиненията за водене на такива кампании. | БГНЕС
---
Анализът е подготвен от Отдел „Международна информация“ в БГНЕС.
