Има ли скрити дяволски знаци в евробанкнотите и какви символи са вплетени в единната валута - този въпрос отново стана актуален покрай приемането на еврото в България. Дни, след като станахме 21-вият член на еврозоната - какво е бъдещето пред дигиталното евро и какво се случва със златния резерв на страната - отговорите на най-големите митове пред еврото, събра Виолета Русенова в "След новините" по БНТ.
Има ли скрити дяволски знаци в евробанкнотите - тази конспиративна теория отново набра скорост с приемането на еврото в България. Публикации в социалните мрежи показват изображение на дявол в банкнотите, като се сгънат по определен начин и допрат една в друга, или пък се сложат до огледало. На купюра от 50 евро изображението е с рога, а на другите купюри - без. Нашата проверка показа, че за първи път видео с това съдържание се появява още преди 3 години в Тик-ток, в профили на чуждестранни потребители.
- Приятели, не приемайте еврото. Вижте какво разучих току-що. 50 евро. Дяволът.
Сатаната наднича от евробанкнотите - тези конспиративни твърдения е чувал и преподавателят в Националната художествена академия Красимир Андреев. С него заедно проверяваме какво всъщност се вижда на купюрите.
Красимир Андреев, преподавател в НХА: "Банкнотата е многопластова като начин на правене и печатни технологии. Има 4 или 5 печатни технологии, които се нанасят върху всяка от страните на банкнотата. Освен това самата хартия има защити вътре, които обикновено са знаци, които са водни и можем да ги видим на светлина. Наслагването на всички тези слоеве един върху друг може да даде някаква възможност да може това нещо чрез въображението си да можеш да го прочетеш по друг начин.
БНТ: А вие, ако вложите повече въображение, можете ли да видите тайни или дяволски знаци?
- Съмнявам се.
Той преподава шрифт и калиграфия. И като специалист по знаците в банкнотите вижда само защити.
Красимир Андреев, преподавател в НХА: "Вижте, тук има метална нишка, тук има холограмни стикери. Безкрайно многопластови неща, които са наредени едно върху друго. За всякакви парични знаци в света има т.нар. защити, които до някаква степен са известни и дори са описани в спесимените на централните банки. Оттам има някои скрити неща, които никой не ги знае освен там няколко души, посветени от централните банки, или съвсем малко хора. Заради сигурността. В Щатите едно време Сикрет сървис са били организирани като структура на държавата точно, за да пазят долара. И това е било още 19 век."
Андреев дава на всичките си студенти по графичен дизайн задачата да изработят банкноти, като първата стъпка е да се запознаят със съществуващите сега. Включително и с двете серии евро банкноти, емитирани до момента - първата, която няма име и е от 2002-ра, и втората - серия "Европа", която започна да се печата през 2013-та година. Освен някои визуални разлики втората серия е и много по-защитена. Европейската централна банка обобщава какво има на по-старите и на по-новите купюри - прозорци и врати на лицевата страна, които символизират европейския дух на отвореност и сътрудничество. Мостовете на обратната страна символизират комуникацията между европейските народи и между Европа и останалия свят. ЕЦБ отрича да има сатанински знаци. С експерт разглеждаме детайлно така обсъжданата в конспирациите банкнота от 50 евро от двете серии.
БНТ: Какви са тези дяволски знаци?
Кирилка Епитропова, експерт: "Въпреки че изглеждат различно, това са две банкноти от 50 евро, и двете са в обращение, те са от различни емисии. Горната е по-новата, има малко повече защитни фактори, и надпис "евро". Тя е малко по-цветна, релефът е малко по-хубав, холограмата е по-голяма.
Три са стъпките, по които да разпознаем истинските банкноти - методът, известен като пипни, разгледай и наклони.
Кирилка Епитропова, експерт: "Това, което фалшификаторите все още не могат да направят като хората, е водният знак. На фалшивите банкноти това нещо е нарисувано и няма как да пропусне светлината. Има релеф, така че първото, което трябва да направите е да я опипате хубаво с пръсти. Второто, което можете да направите, е да вдигнете банкнотата към светлина или нещо по-тъмно за фон. Аз много често използвам в практиката калкулаторът, който е черен. Слагам банкнотата и ако водният знак е истински - той прозира."
Тя отправи призив хората да внимават и да проверяват какви банкноти им се дават, както и да са особено наблюдателни при сделки в брой. И призова за повече бдителност за банкнотата от 500 евро, която от 2019 година не се печата, но остава валидно платежно средство.
Кирилка Епитропова, експерт: "Ако някой дойде при вас и ви каже - имам 500 евро, можете ли да го развалите? Моля ви, проверете банкнотата малко повече, отколкото обикновено бихте обърнали внимание. Преливащият се знак на 500 евро холограмата много хубаво се вижда."
По данни на Европейската централна банка най-фалшифицирани са купюрите от 20 и 50 евро. Експертите в практиката си са засекли и още нещо.
Кирилка Епитропова, експерт: "Фалшификаторите реално имат два подхода - единият е с по-едрите банкноти - 500 и 200. Те са по-рядко срещани в ежедневието и хората трудно ги разпознават. Другият е при по-масова сделка, в която има много банкноти по 50 и 20, и една част от тях са фалшиви и са скрити в истинските."
Ще ни следят ли с цифровото евро и ще имаме ли ограничение колко пари да ползваме? Това е едно от най-честите опасения, свързани с дигиталното евро, проект на ЕЦБ още от 2021 година. Според него дигиталната валута ще се емитира от Европейската централна банка и централните банки и ще функционира точно като парите в брой, но в електронен портфейл и ще бъде обезпечена с отделна сметка, която ще се управлява от съответната търговска банка на потребителя. Обсъжда се и лимит до 3 000 евро в електронен вид. При онлайн плащанията с цифровото евро съответната банка ще има достъп само до личните данни, необходими за извършване на плащането и за предотвратяване на измами. Подготовката за въвеждането му започна на 1 ноември 2023 г., а ясен срок кога ще бъде въведено - няма.
Стоян Панчев, икономист от ЕКИП: "Дигиталното евро е опит на Европейския съюз и еврозоната да се съревновава с големите играчи. Китай и Съединените щати извършват сериозни реформи в своите парични системи. Съединените щати разчитат все повече и повече на т.нар. стейбълкойни, които много лесно могат да влязат в европейската икономика и да изместят еврото дори. Бъдещето не е особено сигурно на дигиталното евро заради голямата съпротива, изненадващо може би, която идва отвътре от Европа. Големите банки в Европа подкрепиха една голяма кампания против въвеждането на дигиталното евро, защото всъщност дигиталното евро би иззело част от техните функции на пазара и в момента, оказва се, най-големите противници на дигиталното евро, са големите банки."
40-те тона злато на България ще бъдат взети и страната ще загуби златния си резерв - това също е сред популярните неистини, разпространявани през годината.
Макс Баклаян, финансов анализатор: "Към момента България има 43 тона злато, голяма част от него се намира в Лондон, в попечителските борси на Комекс, където се използва като обезпечение на хартиени договори и България, на практика, печели от своето злато като го дава като гарант за хартиени договори, и има няколко тона, които са изпратени към ЕЦБ като вноска."
Всъщност, вноската на страната към ЕЦБ е в размер на близо процент от общия ѝ капитал, като 85% от тази вноска е във валута, 15% в злато. А колко плаща всяка страна зависи от размера на населението и икономиката ѝ.
Макс Баклаян, финансов анализатор: "Много е важно да се каже, че това не е плащане към ЕЦБ, това си е нашето злато, което стои в ЕЦБ като гаранция. Златният резерв ще си остане на държавата, въпреки тази вноска, която сме дали на ЕЦБ - тя продължава да е на БНБ. Просто се намира на различно място. Златото на Комекс пазарите ще си остане там и България ще продължава да печели от това обезпечение, което то гарантира."
Принципът при присъединяване на нова страна към еврозоната в последните десет години е сходен - в първия месец в обращение са и двете валути, има срок, в който банките и пощите ще обменят безплатно - у нас това е шест месеца. След това БНБ остава единствената институция, която ще обменя левове без такси. И така след 145-годишна история левът отива в Историята. А оттам няма кой да го измести, смята Красимир Андреев и споделя мнението на автора на дизайна на последните български банкноти проф. Кирил Гогов.
БНТ: Буди ли у вас носталгия това, че тези красиви банкноти няма да бъдат използвани?
Красимир Андреев, преподавател в НХА: "Самият автор каза, че не се притеснява чак толкова от това, че няма да се използват, но те така или иначе са в историята. Така или иначе ще бъдат обект на колекционерски интерес оттук натам."
fakti.bg
