Икономист: Остава въпросът дали еврото ще предложи същото ниво на стабилност или ще постави нови рискове пред икономиката

Преди седмица - на 22 февруари, партия „Възраждане" организира протест срещу приемането на еврото и поиска референдум по въпроса. Сградата на Европейската комисия и Европейския парламент (Дома на Европа) се превърна в епицентър на агресивни прояви.

Три дни по-късно - на 25 февруари, българското правителство официално изпрати писмо с искане за извънреден конвергентен доклад до Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК).

Дали ще сменим българския лев с еврото ще стане ясно до юни. При положителен отговор от 1 януари 2026 г. ще се разплащаме в евро.

„Трябва първо да се каже, че всъщност икономическите дебати бяха заглушени от политическите противопоставяния. Приобщаването на България към еврозоната е въпрос на интеграция, който започна много отдавна. Всъщност политическите дебати, които се противопоставят и преекспонират определени страхове, които съществуват в населението, са с цел преследване на други често пъти геополитически, проруски ориентации", коментира д-р Румена Филипова от Института за глобални анализи. 

В последния си доклад д-р Филипова изследва нагласите на младите хора спрямо европейската интеграция, като на преден план излизат техните притеснения за икономическа и социална свобода.

Не така обаче смята икономистът Георги Вулджев. За него единствената сигурност при процеса по приемането на еврото е, че България се намира в уникално положение, след като от 1997 г. е част от валутния борд, което гарантира стабилността на лева. Въпросът остава дали еврото ще предложи същото ниво на стабилност или ще постави нови рискове пред икономиката.

бТВ, „Тази неделя"