Кандидатът трябва да докаже среден годишен доход за предходната календарна година в размер от 31 000 евро
България въведе нов режим за пребиваване на дигитални номади, който дава възможност на определени граждани на държави извън ЕС, ЕИП и Швейцария да живеят и работят дистанционно от страната, без да са свързани с български работодател или клиенти.
Новият режим е част от промените в българското законодателство за чужденците, с които се създава възможност за предоставяне на разрешение за пребиваване на „дигитален номад“. Целта е да бъдат привлечени висококвалифицирани специалисти, работещи дистанционно в сферата на технологиите, иновациите и творческите индустрии.
Кандидатите първоначално трябва да получат дългосрочна виза тип D от българско дипломатическо или консулско представителство. След пристигането си в България те трябва да кандидатстват за разрешение за пребиваване по режима за дигитални номади в рамките на 14 дни.
Сред основните изисквания са доказателства за дистанционна професионална дейност, осигурено жилище в България, здравна застраховка, свидетелство за съдимост и достатъчен доход. Кандидатът трябва да докаже среден годишен доход за предходната календарна година в размер на най-малко 50 минимални месечни работни заплати. За 2026 г. прагът е около 31 000 евро.
Режимът е предназначен за хора, чиито професионални отношения са извън България. Законодателството поставя ограничения за предоставянето на услуги на български лица и организации в рамките на този статут. Сред допустимите категории са дистанционно наети служители на компании извън ЕС/ЕИП и Швейцария, собственици или съдружници в определени чуждестранни компании, както и фрийлансъри и независими професионалисти, които отговарят на законовите условия.
Разрешението се предоставя за срок от една година и може да бъде продължено с още една година.
Сред основните предимства на България са сравнително ниските разходи за живот. Данните на Евростат за 2025 г. показват, че ценовото равнище на потреблението на домакинствата в страната е 63% от средното за ЕС. По този показател България е на първо място сред държавите членки с най-ниски потребителски цени, следвана от Румъния и Полша.
Страната предлага и разнообразни възможности за туризъм и свободно време – от зимни спортове и планински туризъм до морски курорти и исторически градове. София, Пловдив и Банско вече се утвърждават като места, привлекателни за дистанционно работещи специалисти.
Допълнителен фактор е членството на България в Шенгенското пространство. От 1 януари 2025 г. страната е пълноправен член на Шенген, след премахването и на проверките по вътрешните сухопътни граници. Това улеснява пътуванията на законно пребиваващите чужденци в рамките на правилата на Шенгенското пространство.
От началото на 2026 г. България е и част от еврозоната. Еврото официално влезе в обращение на 1 януари, а Българската народна банка стана част от Евросистемата.
Новият режим обаче има и недостатъци. Процедурата е двуетапна и изисква кандидатстване извън България за виза тип D, последвано от отделно заявление за разрешение за пребиваване след пристигането в страната. Това я прави по-сложна в сравнение с някои други европейски режими за дистанционно работещи.
Въпреки това съчетанието от ниско ценово равнище, членство в Шенген и еврозоната, добра интернет инфраструктура и разнообразна природна и културна среда превръща България в потенциално атрактивна дестинация за международни дистанционно работещи специалисти. I БГНЕС
--------------------------------------------
Анализът на Алекс Ледсъм е публикуван във Форбс
