„Да се придържат към постигнатото споразумение от 2022 г. и да направят необходимите политически крачки“, заяви българският външен министър.
„Имахме хубава първа среща с външния министър на Македония (Тимчо Муцунски). България има ясно изразена позиция, която от 2022 г. вече не е двустранен въпрос, а въпрос на дискусия между Европейския съюз и държава кандидат. Този прозорец за разширяване може да се отвори следващите години и ако те не използват тази възможност, всъщност може наистина да загубят.“
Това заяви българският външен министър Велислава Петрова-Чамова в Брюксел, където участва в среща на външните министри на държавите членки на Европейския съюз. Сутринта се проведе и неформална работна закуска с държавите от Западните Балкани.
„И днес беше препотвърдена тази позиция. Радвам се, че по нея имаме много широк политически консенсус в България. Това казах и на нашите северномакедонски партньори. От тяхна страна очакваме действия, които да покажат, че те имат цялата политическа готовност да вървят напред по своя европейски път“, допълни тя.
„България остава изключително подкрепящ фактор. За нас също е добре да видим активност и по-силна дейност от тяхна страна по линия на постигнатите договорености. Те имат уникалната възможност. Виждаме, че държави като Черна гора и Албания имат сериозен напредък. Този прозорец за разширяване може да се отвори следващите години и ако те не използват тази възможност, всъщност може наистина да загубят. Да се придържат към постигнатото споразумение от 2022 г. и да направят необходимите политически крачки. Да отворят собствения си европейски път“, каза още Петрова-Чамова.
Тази сутрин Тимчо Муцунски заяви, че „е необходимо да се отдалечим от билатерализирането на критериите за присъединяване“.
БГНЕС припомня, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.
В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.
Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите. | БГНЕС
