Приемането на християнството има съдбовно историческо значение за България, защото е свързано с учредяването на българската църква, разпространението на славянската писменост и еволюцията на държавата от ханство към царство.
През ІХ век България и Великоморавия отстояват своята независимост и културна идентичност в борба с Немското кралство и Византия, с Рим и Константинопол, които им предлагат своята религиозна мисия. България е принудена да воюва или да сключва съюзи ту с Немското кралство, ту с Византия.
Така през 852 г. хан Борис І сключва съюз с Великоморавия и влиза във война с Немското кралство и неговия съюзник Хърватското княжество. Според сведенията на Константин Багренородни и Теофилакт Охридски България загубва тази война и Борис се принуждава да развали съюза с Великоморавия и да се сближи с немците, за да запази българските територии по Средния Дунав.
През 855 г. отношенията с Византия се влошават, поради включването към България на славянските племена от Македония и Родопите.
През 856 г. император Михаил ІІІ (842-867) предприема военни действия срещу България, като присъединява Северна и Източна Тракия с Филипопол, Девелт, Анхиало и Месемврия. България отново губи.
В началото на 60-те години на ІХ век възникват две нови коалиции – България сключва съюз с Немското кралство с обещание да приеме християнството от Рим, а Византия се съюзява с Великоморавия и поставя на България също условие за християнството.
Скоро избухва война между двете коалиции. България загубва и тази война и през есента на 863 г. е сключен т.н. "дълбок мир". Основно условие на този договор е Борис да приеме християнството от Византия.
За хана православието е по-привлекателно с "цезаропапизъма" си – властта на владетеля над църквата. Още при сключването на мира в Константинопол са покръстени българските пратеници, пише istoria.bg.
В началото на 864 г. в България идва духовна мисия начело с епископ, която се заема с покръстването на народа. От съображение за сигурност хан Борис І е покръстен тайно нощем, като приема духовното име на императора Михаил ІІІ. Борис-Михаил приема и славянската титла "Велик княз".
Част от българските боили се противопоставят и запазват езичеството, но това предизвиква решителни действия от страна на княз Борис за утвърждаване на християнството и сплотяване на славяни и прабългари в един християнски народ.
Чрез приемането на християнството България утвърждава своето място като суверенна държава в европейския свят.
Отбелязваме 1160 години от покръстването на българския народ
126
