Десетки тежкоболни жители на Плевен със зловещи диагнози били подлагани на безчовечно изнудване всеки път, щом тръгвали да теглят кредит за лечение и медицински консумативи. Това съобщиха представители на лекарското и банково съсловие от региона пред медията ни, скандализирани как един ключов кадър на БСП си позволява да богатее от съдбите на несретниците. Наши източници, близки до столичната ул. "6-ти септември" потвърдиха, че срещу заместник председателя на ОбС- Плевен Бойко Тодоров са постъпвали стотици жалби и сигнали, но оперативните работници били с вързани ръце, тъй като схемите са изпипани съгласно закона. Въпреки това те се съгласиха да разкрият част от зловещите врътки на гърба на безнадеждно болните плевенчани.
Бойко Тодоров бил регистрирал консултантската фирма "Банкконсулт" ЕООД на името на баща си Йордан Тодоров и чрез нея про форма предоставял консултации на физически и юридически лица как да си осигурят най-изгодно финансиране. Дребна подробност била, че консултантската фирма е вписана на домашния му адрес, ул. "Лозенка", 8, вх. "А" в Плевен. Наскоро общинарят дори се похвали в социалните мрежи със скъпия ремонт на същото жилище, обзаведено от-до с маркови мебели на световни фирми.
Като някогашен висш служител на голяма българска банка, Бойко Тодоров и до днес намирал начин нерегламентирано да бърка в базата й данни, научавайки на кои лица от Плевен е отказано кредитиране. Както можем да се досетим, това били най-често хора в неравностойно положение - многодетни родители, съкратени работници, както и пациенти с животозастрашаващи диагнози, търсещи пари за скъпоструващо лечение. Пред аверите си Тодоров цинично подмятал, че "в болните е хлябът", тъй като те били готови на отчаяни действия за да запазят и малкото оставащ им живот. Зам.-шефът на общинския съвет подкупвал треторазрядни банкови служители да отказват молбите за кредит с мотив "неплатежоспособност" или "лошо ЦКР", въпреки, че де юре много от кандидатите биха били одобрени при други условия, анализират разследващите.
Веднъж щом се доберял до телефоните и ЕГН-тата на бъдещите си жертви, чрез подставени хора той се свързвал с тях и им предлагал "частно финансиране" на лихварски принцип. Тежко болните и отчаяни плевенчани били пренасочвани към близки до Тодоров местни лихвари, където закъсалите залагали коли и апартаменти. В рамките на няколко години, десетки пациенти в терминален стадий оставали без единствения си имот и завършвали живота си по хосписи и болнични отделения. Друга част от тях били "съветвани" да похарчат парите в местните частни клиники на друг виден партиец, за когото тепърва ще става дума, и който бил кум на знаковия депутат от БСП Илиян Йончев.
Наред с това бесепарят убеждавал по-наивните си, но що годе платежоспособни съграждани, предимно от околните села, че може да лобира пред банката да вземат редовен заем само ако после му отчислят солиден процент от парите - често рекордните 1/3 от кредита, пишело още в жалбите срещу Тодоров.
Връзките му с някои от най-ужасяващите местни лихвари, предимно от ромски произход, не са тайна за плевенската общественост. Част от тях били спонсори на политическите му кампании, но това ще бъде тема на отделно разследване, което в момента подготвяме. Отново чрез консултантската фирма "Банкконсулт" ЕООД той съветвал някои от отявлени представители на ъндърграунда как да озаконят постъпленията си от трафик на дрога, проституция и черно лихварство. Лица от крими контингента са най-честите сътрапезници, свидетелстват съглажданите му. Кадърът на Столетницата бил тясно обвързан с явните и скрити собственици на две култови местни кръчми - Momento и Resto Momento, които са и мащабни строителни предприемачи. Той използвал заведенията им за срещи с представители на политическия и арт елит, организирайки софри за чудо и приказ. Сам Тодоров можел да бъде засечен да обядва луксозни и обилни средиземноморски блюда, в компанията на засукани хубавици, за които разказахме в предишна статия.
Дружбата му с местните кръчмари и строителни босове не била съвсем платонична, кълнат се запознати. В качеството си на зам.-председател на общинския съвет, Тодоров озаконявал приоритетно (и често в разрез с правилата) строителните им проекти, а подвижните им дюнерджийници, сладоледени колички и прочие кичозни будки от ден на ден никнели по всеки ъгъл, загрозявайки градската среда на Плевен и мачкайки свободната конкуренция в региона.
В личен план "Бойко бесепарят", както го знаели съгражданите му, мерел снага с някои от най-богатите и опитни местни коцкари. Въпреки, че е щастливо женен, той не пропускал да демонстрира силиконовите си еднодневки публично. Подражавайки на аверите си от местния ъндърграунд, той бил усвоил селския адет като си хареса някое девойче в нощния бар, да го замеря с лед от специално поръчана шампаниера и така да привлича вниманието й. Мераклийки не липсвали, тъй като славата му на фрашкана с пари финансова акула привличала изгладнелите девойчета. Те се лепяли като мухи на мед и заради гъзарското му спортно бмв 7-ца, с което порел плевенските улици. Въпреки високия си пост, политически амбиции и принадлежност към БСП, Тодоров не се свенял да кара като мутра от 90-те, да засича останалите водачи и да ги псува цветисто по светофарите, вярвайки си, че е недосегаем за закона и че го чака бляскава партийна кариера под крилото на видни соц величия от ранга на Илиян Йончев и Васил Антонов.
Източник: Crimesbg.com